За търсещите посвещение

И тъй, ти искаш посвещение, но имаш ли познанията на Фауст? Или пък безстрастието на Йов? Не, нали? А можеш, стига да поискаш. Преодолял ли си водовъртежа на безцелните мисли? Избавил ли си се от колебанията и прищявките? Предаваш ли се на насладата самокогато я желаеш и пожелаваш ли я само когато трябва? Не, нали? Или поне не винаги... А можеш, стига да поискаш.Сфинксът има не само човешка глава, но и женска гръд... А ти можеш ли да устоиш на женските прелести? Не, нали? И тук вместо отговор се смееш и изтъкваш своята морална слабост, смееш се и възхваляваш собствената си материалност и виталност...Така да бъде. Щом искаш, кланяй се на магарето на Стърн или Апулей. Не споря – и магарето си има достойнства, нали навремето е било свещеното животно на Приап, както козелът е бил посветен на бога на Мендес. Само че го използвай по предназначение, а за целта ще трябва да решиш кой от двама ви е господарят – магарето или човека? Само този, който е победил любовта към насладата, може да получи наслада от любовта. Да можеш нещо е хубаво, но дваж по-хубаво е ако можеш и да се въздържиш от него. Жените те оплитат със собствените ти желания – овладееш ли своите желания, ти ще владееш и жените. (Wizard: за проницателните хора, тези думи би трябвало да не се триемат в буквалният им смисъл. Както между впрочем трябва да се отнасяме и към повечето окултни текстове).Най-голямото оскърбление за един мъж е да го нарекат страхли­вец. Впрочем, какво означава "страхливец"?Страхливец е този, който пренебрегва грижите за достойнството си, за да следва сляпо своите инстинкти.Наистина, когато си в опасност, съвсем нормално е да се страх­уваш и да искаш да избягаш, но тогава защо това е срамно? Защото честта ни налага следния закон: да предпочетем дълга пред мимолет­ното настроение или страха. В такъв случай какво представлява чест­та? Това е универсално предчувствие за безсмъртието, както и оценка на средствата, с които можем да го постигнем. Човек побеждава окончателно смъртта, когато възтържествува над собствената си жажда за живот, но не с униние, а с още по-голямо упование, съдър­жащо се във вярата, упование във всичко що е благородно и честно, при това той се намира в пълно съгласие със света.Да се научиш да побеждаваш себе си означава, че си се научил да живееш и суровата аскеза на стоицизма съвсем не е някаква суетна демонстрация на освободеност.Да преклониш глава пред силата на Природата означава, че си се пуснал по течението на колективния живот и робуваш на причините от вторично естество.Да се възбунтуваш срещу Природата и да я победиш означава, че си станал творец на своя собствен и вечен живот и вече си избавен от превратностите на живота и смъртта.Този, който е готов по-скоро да умре, отколкото да се отрече от истината и справедливостта, живее най-истинския живот, защото безсмъртието пребивава в неговата душа. Целта на всички древни посвещения е била да намерят такива хора или да ги създадат.Питагор е карал своите ученици да се упражняват в мълчание и самоотверженост във всяко отношение. В Египет новоприетите са били подлагани на изпитание чрез четирите стихии. Знаем и на какви мъчения се подлагат индийските факири и брамини, за да постигнат царството на свободната воля и божествената независимост.Всички изтезания на плътта в аскетизма са заети от посвещени­ята в древните мистерии, а те са били прекратени, когато достойните за посвещение вече не са можели да намерят кой да ги посвети. Някогашните вещи наставници постепенно се превръщат в същите невежи, каквито са и непосветените, слепците се уморяват да следват слепци и никой не желае да се подложи на изпитания, щом единстве­ната му награда ще бъде съмнението и безнадеждността – ето как бе изгубен пътят към светлината.За да успея в дадено начинание е необходимо да знам какво трябва да сторя или поне на кого да се доверя – на този, който наистина знае. Но нима мога да рискувам живота си и да последвам безразсъд­но някой, който сам не знае накъде се е устремил?Не бива да крачиш слепешком по пътя към върховното познание, но стъпиш ли веднъж на този път, ще трябва да го извървиш докрай или да загинеш. Усъмниш ли се, ще изгубиш разсъдъка си, спреш ли за миг, ще бъдеш повален, а тръгнеш ли назад, ще паднеш в някоя бездънна пропаст. (Wizard: над тези думи, трябва много да се замислите, защото познавам не малко хора, които вече са изгубиш разсъдъка си, а други продължатават да ги следват... Ето от това трябва много да се пазите, защото връщане на зад от там – няма!)Колкото до тебе, който си се заел с тази наука, ако издържиш докрай и вникнеш в нейния смисъл, то знай, че тя ще те направи властелин или безумец. Каквото и да направиш, не ще успееш да я забравиш, нито да я презреш. Ако си чист, тази наука (Wizard: магията) ще бъде твоята светлина, ако си силен, ще бъде твоята десница, ако си свят, ще бъде твоята религия, ако си мъдър, ще направлява твоята мъдрост.Но, ако си порочен, тази наука ще се превърне в твоя адски пламък, ще дълбае като кинжал в гърдите ти, ще се загнезди в мислите ти като черно угризение, ще насели въображението ти с химери и ще те тласне в лудостта и отчаянието. Ако ти се прииска да й се надсмееш, ще успееш само да изскърцаш със зъби, защото тази наука ще се окаже като пилата от онази басня – една змия се опитала да я ухапе и си изпочупила зъбите.             (Елифас Леви)