Философският камък, универсалната медицина, трансмутацията на металите, квадратурата на кръга и тайната на вечното движение не са нито научни мистификации, нито безумни блянове. Трябва да разберем истинския смисъл, който е вложен в тези понятия, защото те изразяват различни начини за използването на една и съща тайна, различни аспекти на едно и също действие, което, казано най-общо, е известно под името Ars Magna, Великото Дело.
В природата съществува една сила, много по-могъща от парата и с нейна помощ човек, стига да я овладее и да знае как да я направлява, би могъл сам да преобрази целия свят. Тази сила е била известна на древните: тя се състои от вещество с универсална проводимост (agent universel), чийто върховен закон е равновесието, а управлението му обхваща непосредствено най-великите тайни на трансцендентната магия. Овладеете ли този "агент", вие ще можете да променяте дори хода на годишните времена или да превърнете нощта в ден, ще можете за миг да пребродите цялата земя и да видите като Аполоний онова, което става на другия край на света, ще можете да изцелявате и поразявате от разстояние, а всичко, което кажете, ще се предава на длъж и на шир.В древността са почитали Слънцето под формата на черен камък наречен Елагабал или Хелиогабал. Какво е означавал този камък и как е могъл да стане символ на най-яркото небесно светило?
Учениците на Хермес, преди да обещаят на своите адеш и сира на дълголетието или прашеца на магическата сила, им препоръчвали да търсят Философския камък. Какъв е този камък и защо изобщо е камък?
Великият Учител на християнството приканва повярвалите в Него да градят върху камък, ако не искат “да рухне построеното от техните ръце”. Самият той се нарича "крайъгълен камък", а на най-предания си ученик казва: "Ти си Петър" (т.е. камък), и на тоя камък ще съградя църквата Си".
Според създателите на алхимията, този камък всъщност е Философската Сол, изграждаща една трета от състава на Азота. Както знаем, АЗОТ е името на Великия Херметичен Агент и истпм двигател на Философията. Изобразявали са го и като кубичен.
Какво представлява в действителност този камък?
Това е основата на абсолютната философия, Върховната и неизменна Първопричина. Преди изобщо да помислим за работа с металите, ние трябва веднъж завинаги да установим абсолютните принципи на мъдростта, трябва да вникнем във въпросната Първопричина, която е и пробният камък на истината. Страдащият от предразсъдъци човек никога няма да стане цар на Природата и никога няма да овладее изкуството на трансмутацията. Следователно, преди всичко ни е нужен Философският камък, но как да го открием? Какво ни учи Хермес в своята “Изумрудна Скрижала”? Да отделяме много старателно и изключително внимателно финното от грубото и летливото от неподвижното. Това означава да отделим това, в което сме сигурни, от онова, в което вярваме и да прокараме отчетлива граница между и вярата. Веднъж завинаги трябва да разберем, че не познаваме нещата, в които вярваме и че нашата вяра спира там, откъдето започва действителното познание. От това следва, че същността на вярата е непознатото и неопределеното, докато при науката нещата но напълно противоположен начин. Така стигаме до заключе, че науката почива върху разума и опита, докато вярата се вярата [първо] на чувството и [след това на] разума. С други думи, Философски камък – това е истинската убеденост, която човешкото благоразумие подсигурява с добросъвестни изследвания и умерено съмнение, докато религиозният ентусиазъм я отдава изключително на вярата. Впрочем, тя не се постига с лишен от устрем разум, нито пък с безрасъден устрем. Истинска убеденост има само, когато взаимно се опознаят изучаващият разум и вярващото чувство. Разумът и вярата ще постигнат окончателен съюз не след тяхното абсолютно разделение или разграничение, а чрез взаимен контрол и братско сътрудничество. Това е смисълът на двете колони в предверието на Соломоновия Храм, Иакин и Боаз, едната – бяла, а другата – черна. Различават се и са отделени, дори на вид са противоположни, но ако сляпа сила пожелае да ги събере или сближи, ще рухне целият храм, защото разделени, те разполагат с еднаква сила, но съединят ли ги, силата на двете взаимно ще се унищожи. По същата причина духовната власт мигновено отслабва, щом пожелае да обсеби светската и светското става жертва на собствените си набези в територията на духовното. Човек се нуждае от два крака, за пази равновесие, две сили определят гравитацията между световете, два пола трябват, за да има размножаване. Това гласи тайното послание на Соломон, скрито в Иакин и Боаз, двата медни стълба на храма.
На същия символ в алхимията отговарят Слънцето и Луната и те спомагат за усъвършенствуването и заздравяването на Философския камък. Слънцето е йероглифния знак на истината, защото то е видимия източник на светлината, а необработеният камък символизира устойчивостта. Ето защо древните магове са приемали камъка Елагабал като олицетворение на Слънцето, а средновековните алхимици посочват Философския камък като най-важното средство за получаване на Философското злато, или, с други думи, превръщанетона всички жизнени сили, представени символично от Шестте метала, в Слънце, т.е. в истина и светлина. Това е първата и най-важна задача на Великото Дело, а въпросът за практическото приложение е от второстепенно значение, защото онзи, който притежава Златото Духа и Златото на Живота, онзи, който е опознал Солта, Живака и Сярата на истинската Философия, може вече, като разкрива аналогиите в Природата, да добива и обикновеното, материално злато.Да намериш Философския камък означава да откриеш Абсолюта, което, впрочем, заявяват и всички учители на човечеството. Да постигнеш Абсолюта означава, че напълно си преодолял заблужденията. Това е да "уловиш самия полет" – правото на Въображението, неизбежността на битието, неотменимият закон на Разума и Истината. Абсолютът е това, което е. Същото "Това", което в известен смисъл "е" преди "Този", Който "е". Не без причина съществува и самия Бог и Той може да съществува само по силата на една такава върховна и неизменна причина. Следователно, тази причина е Абсолюта и в нея трябва да вярваме, ако искаме вярата ни да почива на разумни и непоколебими основания. В днешно време някои си позволяват да казват, че Бог бил просто една хипотеза, но Абсолютната причина не е никаква хипотеза, тя е неотменна част на Битието.Всъщност, всички природни явления зависят от един-единствен и неизменен закон, представян също като Философския камък и най-вече под неговата символична форма, Кубът. Този закон, изразен в Кабала с помощта на Четворката, или Тетрадата, е разкривал на евреите всички тайни на тяхната Божествена Тетраграма. Би могло да се каже, че Философският камък, подобно на Небесния Йерусалим на св. Йоан Богослов, е квадратен във всяко отношение, тъй като на едното му лице е изписано името ...., а на другото – името на БОГА, на една от страните му пише ADAM, а на отсрещната HEVA, а на останалите две – съответно AZOT и INRI. Земният дух е изобразяван, изправен върху куб сред огнени пламъци. Фалосът е заменен с кадуцей, а на гърдите му стоят изображенията на Слънцето и Луната. Лицето му е обрамчено от дълга брада, на главата си носи корона, а в ръката си държи скиптър. Тона е Азотът на мъдростта, поставен върху пиедестал от Сол и Сяра. Понякога са го изобразявали с главата на Мендеския козел, когото тамплиерите наричали Бафомет – Черният пръч на Вещерския шабат и Логосът на гностиците. Тези странни изображения са всявали ужас в невежата тълпа, а на мъдреците са давали храна за размисъл – невинни йероглифи на мисълта и вярата, дали повод за яростни гонения... Невежите хора са достойни за съжаление, но колко ли ще се презират, когато сами го разберат!
(Елифас Леви)
