Със запалването на огъня помнете, че вие създавате огъня — карайки светлината да заблести там, където преди не е имало светлик. С този акт вие донасяте топлина и промяна. Това просто действие носи лек за душата, защото вие давате израз на Божественото в заобикалящата ви обстановка. Цялата ви аура заблестява по-ярко, запламтява силно.

Когато поднасяте пламъка към свещта, погледнат на пламъка като на силата на някакво могъщо същество или архангел или дори като на духа на Божественото. Той се придвижва през пространството, за да донесе светлина и живот, и ново сътворение. Представете си незапалената свещ като тъмна планета или неосветена слънчей система, или дори като несъздадена душа, очакваща докосването на Създателя, за да се роди нейният пламък. 

Помнете 

Запалването на свещ трябва да бъде прелюдия към самата медитация, а загасването трябва да бъде последното действие от медитацията. Това позволява на всичко да се върне към състояние на покой и възстановяване. Не загасвайте пламъка с дъха си, защото дъхът също е съзидателен. Съзидателното никога не трябва да се използва за загасване на нещо друго съзидателно.