Когато започнем да израстваме и да трупаме езотерични знания, поемаме отговорността за тяхното използване. Има два начина, по които езотеричните знания могат да бъдат използвани, за да се обогатим материално: Да влияем на умовете и волята на събратята си така че те да ни дават онова, което искаме (традиционно известно като черна магия или пътя на лявата ръка);
Да използваме силата на мисълта, за да черпим от огромния вселенски резервоар на енергия и изобилие (традиционно известно като бяла магия или пътя на дясната ръка).

Нямаме право да се намесваме в свободната воля или отговорността на която и да е душа. Законно използване е онова, което внася хармония там, където има дисонанс. Някои проектират лечебни енергии без разрешението на болния, допускайки, че всичко е добре, ако намерението е добро. Всъщност, ние се учим от всичко – включително от болестите – затова винаги трябва да имаме разрешение, за да започнем да лекуваме.

Когато се занимавах с индивидуално лечение, често хората ме молеха да изпращам лечебни мисли и енергии на приятели и роднини. Ако нямах изричното разрешение на човека, не го правех, освен ако не беше придружавано от заявления и мисли от рода на "това проявление е за доброто на всички, според свободната воля на всички."

Да, правил съм и изключения в случаи с деца, особено когато беше намесена болка. Но съм го правил с пълно съзнание и готовност да поема кармичните последствия, независимо какви са те – в този живот или в бъдещи животи. Когато за пръв път поставиха диагноза рак на баща ми, аз директно го попитах дали мога да му приложа лечение. Той често се присмиваше и извръщаше очи от избора ми на прехрана и никога наистина не разбра какво правя. Но по онова време беше толкова изплашен, че с готовност се съг­ласи. Ракът му спря да се развива за няколко години и пос­ле отново излезе на повърхността. Когато това се случи, пак му се обадих:

- Тате, може ли да ти приложа още малко лечение?

- Не, не мисля. Докторите са се захванали...

От това просто заявление разбрах, че той е взел свое­то решение. Знаех, че се приготвя да умре. Това ме зашемети, но то беше неговият избор. За мен, да изпращам ле­чебни енергии въпреки отказа му, беше погрешно от мо­рална и духовна гледна точка. Беше ми трудно да не правя нищо, но дори и да не разбирах неговите доводи, носех мо­рална отговорност да зачета желанията му.

Това не означава, че трябва да сме пасивни и безучас­тни. Можем да се научим да използваме силата на своята мисъл по начини, които ще направят процесите в живота — нашия собствен и този на другите - по-съзидателни и про­дуктивни. Това означава, че трябва да се научим да прие­маме живота на много нива, като в същото време не се страхуваме от смъртта. Ние трябва да развием отговорност към духовното и физическото.

Ако не сме сигурни в изпращането на мисли и енер­гия към другите, дори и лечебни, добавяме следното към молитвите и мислите:

...нека тази енергия бъде използвана за доброто

на               и според свободната воля на               .

По този начин енергията може да бъде използвана или отхвърлена от човека, за когото сме загрижени. Даваме я, без да се намесваме в житейските уроци или свободната воля на другия.