Амон
Това е върховният Бог в древноегипетският пантеон. Той е с четири
лица: Нун, Първичният Океан,
Атум или Амон, Хепри и Ра.
В началото бил огромният, безбрежен океан Нун. В този първичен океан,
отделните форми са
неразграничими, има само една всепроникваща безформеност, която
се равнява на небитие, Велико Непроявено, Кетер, тъй като всичките
нещта са слети в необятните води. Не е ясно как, но за раждането
на Хепри ,друг аспект на единното божество Нун-Атум-Хепри-Ра
не се дават подробности, как се е появил. Все пак се говори за поява
на "пръстени"
и от тези пръстени, завити под формата на спирала се ражда Първичната
Змия:
"Аз бях сам във водите
и почивах в бездействие,
преди да открия място за стоене или седене,
преди основаването на Хелиопол"
Хелиопол е мястото,където се ражда Ра-Слънцето. Но преди да се появи
Ра се ражда Атум.
А това става по още по-странен, но интересен начин: увитият на спирала
Хепри, загръща
по средата кръг, цилиндър. В него се появява Атум, който се отъждествява
със самата
змия:
"Аз се увих около себе си,
аз бях обвид в своите пръстени,
аз съм този,който направи място за себе си
всред собствените си пръстени."
И макар че все още е едно цяло с Хепри, той се разграничава от тях
и заживява свой собствен
живот. В един химн от Текстовете на Пирамидите се казва:
"Привет Атум!"
"Поздрав и на теб,Хепри,самосъздадения!
Ти се издигна с името на Високия Хълм.
Ти възникна с това твое име Хепри".
Разграничаването стига до там, че Хепри бива убит от Атум. От "пръстените"
на змията
израства едно дърво - Персеа, според представите на Древните Египтяни,
там е възникнала
Вселената. За това обаче допринася и друг факт.
Атум притегля към себе си енергиите на Хепри (както биха казали
съвременните окултисти)
и той се трансформира в Ра. Явява се под формата на сияйна, лъчезарна
птица, която
каца в клоните на Световното дърво и "сипе светлина в мрака на
небитието".
Тя снася и "първичното яйце" и от него се ражда вселената - не веднага
разбира се.
И все пак, който познава съвремените космологични концепции - за
квантовият вакуум, великият
взрив, ще остане доста учуден: защото този мит прерзказва по много
интересен
начин научнат вресия за раждането на вселената. Нун се отъждествява
със най-първичното
състояние,квантовият вакуум, изначалната пустота. Кацането на Ра,
птицата що
сипе лъчи в мрака на небитието е същата онази светлина, която квантовият
вакуум излъчва
и от нея се появяват първата материя под формата на елементарни
частици.
Първичното яйце в египетската митология и магия е също доста интересен
обект. Така и
космолозите наричат онова първично състояние на вселената, когато
тя е била огромно количество
енергия в нищожно малко пространство. А египетското "яйце" е също
носител на
огромна сила.
Подобни научни факти могат да се открият и в мита за Изида, Озирис,
Сет и Нефтида където
те изобразяват четирите фундаментални взимодействия на материята:
магнетизъм,
ядрено или силно взаимодействие, слабо или взаимодействие на материалния
разпад и
гравитация. Сет (слабото взаимодействие) погубва Озирис (взаимодействието
в атомното
ядро).Изида(манитното взаимодействие) изпада в състояние на Траур
(напрегнатост
на магнитното поле)-траурът на Изида е често срещан мотив в митовете
на Египет
- има цял празник
посветен на това. Е, Озирис е бил разпръснат
на части - също както
и материята, подложена на слабото действие. Сет и слабото взаимодействие
са разглеждани
и от египтяните и от физиците като "необходимото зло". А щом
Изида съживява
Озирис, съединявайки частите му, както електромагнитното поле
частиците в
ядрото или няколко ядра - ето това е картината на ядрения синтез.
Как става всичкото това ли: представата на Карл Юнг за архетиповете
се оказва доста по-разширена, отколкото той самия смята. Колективното
несъзнавано
е частен случай на един много по-голям феномен и закон. Принципите,
които управляват
нашата психология управляват и природата и вселената - въпросът
е само новата
на съществуване на действителността...
..."Подвластни на Ръката ми са сътворените неща,
а колкото до бъдешите светове,
до кълновете неродени,
затворени са те в гърдите ми.
Брониран съм със силата велика на слова магически.
Изтръгнати от космоса отгоре бяха те,
от космоса под мен отдолу,
а колкото до съществото ми,
то бе пречистено,възвеличено.
...Ето, лицето ми отбулено е!
Сърцето ми на мястото ми се намира!
Главата ми с венец от змии е украсена,
защото Аз съм Ра, ще съумея да се защитя;
наистина, не ще ме стигне никакво нещастие!"
|