Амон

 
 
 
            Това е върховният Бог в древноегипетският пантеон. Той е с четири лица: Нун, Първичният Океан, Атум или Амон, Хепри и Ра.

            В началото бил огромният, безбрежен океан Нун. В този първичен океан, отделните форми са неразграничими, има само една всепроникваща безформеност, която се равнява на небитие, Велико Непроявено, Кетер, тъй като всичките нещта са слети в необятните води. Не е ясно как, но за раждането на Хепри ,друг аспект на единното божество Нун-Атум-Хепри-Ра не се дават подробности, как се е появил. Все пак се говори за поява на "пръстени" и от тези пръстени, завити под формата на спирала се ражда Първичната Змия:
 

                    "Аз бях сам във водите

                     и почивах в бездействие,

                     преди да открия място за стоене или седене,

                     преди основаването на Хелиопол"


            Хелиопол е мястото,където се ражда Ра-Слънцето. Но преди да се появи Ра се ражда
Атум. А това става по още по-странен, но интересен начин: увитият на спирала Хепри, загръща по средата кръг, цилиндър. В него се появява Атум, който се отъждествява със самата змия:

                    "Аз се увих около себе си,
                     аз бях обвид в своите пръстени,

                     аз съм този,който направи място за себе си

                     всред собствените си пръстени."

            И макар че все още е едно цяло с Хепри, той се разграничава от тях и заживява свой собствен живот. В един химн от Текстовете на Пирамидите се казва:

                    "Привет Атум!"
                    "Поздрав и на теб,Хепри,самосъздадения!

                     Ти се издигна с името на Високия Хълм.

                     Ти възникна с това твое име Хепри".

            Разграничаването стига до там, че Хепри бива убит от Атум. От "пръстените" на змията израства едно дърво - Персеа, според представите на Древните Египтяни, там е възникнала Вселената. За това обаче допринася и друг факт.

            Атум притегля към себе си енергиите на Хепри (както биха казали съвременните окултисти) и той се трансформира в Ра. Явява се под формата на сияйна, лъчезарна птица, която каца в клоните на Световното дърво и "сипе светлина в мрака на небитието". Тя снася и "първичното яйце" и от него се ражда вселената - не веднага разбира се.

            И все пак, който познава съвремените космологични концепции - за квантовият вакуум, великият взрив, ще остане доста учуден: защото този мит прерзказва по много интересен начин научнат вресия за раждането на вселената. Нун се отъждествява със най-първичното състояние,квантовият вакуум, изначалната пустота. Кацането на Ра, птицата що сипе лъчи в мрака на небитието е същата онази светлина, която квантовият вакуум излъчва и от нея се появяват първата материя под формата на елементарни частици.
 

            Първичното яйце в египетската митология и магия е също доста интересен обект. Така
и космолозите наричат онова първично състояние на вселената, когато тя е била огромно количество енергия в нищожно малко пространство. А египетското "яйце" е също носител на огромна сила.

            Подобни научни факти могат да се открият и в мита за Изида, Озирис, Сет и Нефтида където те изобразяват четирите фундаментални взимодействия на материята: магнетизъм, ядрено или силно взаимодействие, слабо или взаимодействие на материалния разпад и гравитация. Сет (слабото взаимодействие) погубва Озирис (взаимодействието в атомното ядро).Изида(манитното взаимодействие) изпада в състояние на Траур (напрегнатост на магнитното поле)-траурът на Изида е често срещан мотив в митовете на Египет - има цял празник посветен на това. Е, Озирис е бил разпръснат на части - също както и материята, подложена на слабото действие. Сет и слабото взаимодействие са разглеждани и от египтяните и от физиците като "необходимото зло". А щом Изида съживява Озирис, съединявайки частите му, както електромагнитното поле частиците в ядрото или няколко ядра - ето това е картината на ядрения синтез.

            Как става всичкото това ли: представата на Карл Юнг за архетиповете се оказва доста по-разширена, отколкото той самия смята. Колективното несъзнавано е частен случай на един много по-голям феномен и закон. Принципите, които управляват нашата психология управляват и природата и вселената - въпросът е само новата на съществуване на действителността...
 

            ..."Подвластни на Ръката ми са сътворените неща,
               а колкото до бъдешите светове,

               до кълновете неродени,

               затворени са те в гърдите ми.

               Брониран съм със силата велика на слова магически.

               Изтръгнати от космоса отгоре бяха те,

               от космоса под мен отдолу,

               а колкото до съществото ми,

               то бе пречистено,възвеличено.

               ...Ето, лицето ми отбулено е!

               Сърцето ми на мястото ми се намира!

               Главата ми с венец от змии е украсена,

               защото Аз съм Ра, ще съумея да се защитя;

               наистина, не ще ме стигне никакво нещастие!"