Казанлъшка маслодайна роза,Синя жлъчка,Жен-шен.

[runner413]

[shadow=red]Синя жлъчка[/shadow]-Улеснява храносмилането, смъква кръвната захар, подобрява работата на сърцето, унищожава микробите. Ценна е при лечение на черния дроб, жлъчни болежки, проблеми със стомаха и далака. В нашата народна медицина се прилага като цяр за далака, цироза, захарна болест, жълтеница, изпотяване, глисти у децата, кръв в урината.

Отварата се приготвя от 2 с.л. стръкове или 1 с.л. корени в 0,5 л вода на ден

[shadow=red]Казанлъшка маслодайна роза[/shadow]-Храст, висок 1,5—2 м. Стъблата са разклонени, старите са сивокафяви, а младите жълтеникавозелени или червеникави, гъсто покрити с многобройни прави или слабо извити червеникави шипове. Листата са последователни, нечифтоперести, с 5—7 елептично яйцевидни напилени листчета с къси дръжчици; листната ос е с червеникави власинки и шипчета. Цветовете са с размери до 6 см в диаметър, с жлезисто четинести, дълги до 5 см цветни дръжки, събрани на групи по върховете на клонките. Чашелистчетата на върха са с перести придатъци, след прецъфтяване обърнати назад. Вен­челистчетата най-често са 25—30, но достигат и до 95, бледорозови до розови. Плодовете са орехчета, обхванати от разрасналото се месесто цветно легло, образуващо несъщински плод — шипка, с про­дълговато елипсовидна форма. Цъфти май —юни.


Използват се венечните листчета на цветовете (Flores Rosae), етеричното масло (Oleum Rosae) и розовата вода (Aqua Rosae).

Съставки: Етеричното розово масло в свежите венчелистчета е от 0,03, до 0,6% и съдържа пад 300 компонента. Главни са терпеновите алкохоли цитронелол (около 50%) и гераниол, а освен тях и евгенол, фенилетилов алкохол, нерол, линалоол, цитрал, фарнезол, парафин и др. Венечните листчета съдържат още катехинови танини, горчиви и смолисти вещества, антоцианови пигменти. В жълтени­кавата основа на венечните листчета се съдържа гликозид със слабително действие.


Отглежда се като етеричномаслено растение в Казанлъшко, Карловско и др.


Фармакологичните ефекти на цветовете от бялата и червената роза, както и на розовото масло са проучени подробно от П. Николов, А. Малеев и сътр. Установена е висока биологична активност: слабителна, спазмолитична, противовъзпалителна, жлъчегонна, противомикробна. Получени са и препарати: Pulvis laxans rosae и Pulvis laxans compositus (със слабително действие), Rosanol (c жлъчегонно и спазмолитично действие), Rosalin (за местно приложение при рани от различно естество).

Цветовете на бялата роза се използват като леко слабително средство (розово сладко) в нашата народна медицина. Те се прилагат и срещу глисти (острици, аскари). Намират и външно приложение при бавно заздравяващи рани. Цветовете на червената роза, които съдържат много танинови съставки, се прилагат при стомашно-чревни разстройства, при възпаление на венците, при ан­гина. Розовото масло има подчертано разхлабвашо действие върху гладката мускулатура, противомикробно действие, както и известен успокояващ и противоалергичен ефект и се използва в терапията на възпаленията и дискинезиите на жлъчните пътища, на бронхиалната астма и на други заболявания.

Начин на употреба - Цветовете на бялата роза под формата на розово сладко се прилагат по 1 —2 чаени лъжички сутрин на гладно като леко слабително средство, Pulvis laxans rosae и Pulvis laxans compositus се използват no същия начин. Пре­паратът Rosanol се прилага за лечение на спазмите и дискинезиите на жлъчните пътища, а унгвентът Rosalin — при травматични рани и раии от изгаряне.

[shadow=red]Жен-шен[/shadow]-Многогодишно тревисто растение, 30—70 см високо, достигащо до 50-годишна възраст. Коренът е до 20 см дълъг и около 2 см дебел, с 2—6 едри разклонения, по форма понякога напомня човешка фигура. Стъблото най-често е единично, с връхна розетка от 2—5 листа. Листата са с дръжки, сложно длановидни, съставени от 5 елипсовидни листчета, на върха заострени, по края напилени, в основата клиновидно стеснени. Цветоносно стъбло се развива едва на третата година. Съцветието е сенник, съставен най-често от 5—20 дребни цветчета. Венчето е бяло или зеленикаво. Плодът е с бъбрековидна форма, яркочервен, месест, с 2—3 костилки. Цъфти през юли.

Използват се корените (Radix Ginseng).

Съставки: Съдържат тритерпенови сапонини, наречени панаксозиди; етерично масло, в състава на което влизат сесквитерпени, тлъсто масло, алкалоиди с неизучен състав, витамин В1 и В2, аскорбинова киселина, захари, фитостероли, слузни вещества, смоли и др.

Среща се нарядко в далекоизточните райони на СССР, в Североизточен Китай и Корея, където се и отглежда. Култивира се още в Кавказ, Украйна и други райони на Съветския съюз.


Корените на жен-шена се ползуват с широка популярност като то­низиращо средство в народната медицина на Китай, Япония и други далекоизточни страни. С методите на научната медицина са доказани своеобразните свойства на жен-шена да уравновесява нервните процеси, да стимулира мускулната издръж­ливост.


Като тонизиращо средство при изтощение, бърза уморяемост, психична и мускулна слабост, анемия, при полова слабост, атеросклероза и др.

Начин на употреба - От корените на жен-шена се приготвят препарати (спиртен) извлек, течен екстракт, таблетки), които се продават в аптеките. В домашни условия може да се приготви запарка, като 1/2 чаена лъжичка ситно стрити корени се заливат с 250 или 500 см3 вряща вода. Тази доза се употребява за 1 ден.

Към растенията със стимулиращо и укрепващо нервната система действие се отнасят голям брой невиреещи у нас растения като кафееният xpacт(Cofea arabica L.), китайският лимонник (Schisandra chinensis (Turcz.) Baill.), далекоизточното растение елеутерокок и др.

[runner413]

СИНЯ ЖЛЪЧКА
Cichorium intybus L.


Разпространение. Расте по ливади и сухи тревисти места, край пътища и изкопи, като плевел из окопните култури и стърнищата и като бурен по рудерализирани места из цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с месест вретеновиден корен. Стъблата са ръбести, изправени, 30-120 см високи. Приосновните листа са събрани в розетка и са неправилно вълновидно пересто изрязани на триъгълни дялове, а стъбловите са ланцетни, полустъблообхващащи. Цветните кошнички са единични или по няколко заедно, с къси дръжки или почти приседнали в пазвите на стъбловите листа. Обвивката на цветните кошнички е от два кръга листчета. Всички цветове са езичести, светлосини, рядко бели или розови, с 5 тичинки. Чашката е 5-делна. Плодът е с 5 неясни ребра и коронка от 1-2 реда къси люспици. Всички части на растението са с млечен сок. Цъфти от юни до октомври.

Други имена под които се среща растението са:цикория, бърдоква, гвачка, дива радикя, дъвка, жилаво цвете, злъчка, свинок.


Използваема част. Използват се корените, извадени през есента, и стръковете. Надземната част се бере по време на цъфтежа юли-август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Корените се вадят наесен след опадането на семената. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели стръкове - 3 г., рязани - 2 г.; цели и рязани корени - 3 г.

Химичен състав. В корените се съдържат 40-50% инулин, гликозидът интибин, холин, левулин, растителни мазнини, дъбилни и белтъчни вещества и др. В млечния сок се съдържат горчивите сесквитерпенови лактони лактуцин и лактукопикрин, а също и тараксастерол. В цветовете се съдържа кумариновият гликозид, цикорин, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.

Лечебно действие и приложение. Тонизиращо храносмилателната система, апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, слабително. Има известно диуретично действие, както и успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност, като увеличава амплитудата на сърдечните съкращения.

Билката се използва подобно на другите растения, съдържащи горчиви съставки, за стимулиране на храносмилането - засилване на секрецията на жлъчка, стомашен и чревен сок от активиране на перисталтиката на червата. У нас най-често се прилага като жлъчегонно средство при жълтеница, камъни в жлъчния мехур, лошо храносмилане, атоничен запек, хронични бъбречни възпаления и камъни в бъбреците, за стимулиране на обмяната на веществата и др. Употребява се и външно при кожни пъпки, циреи и др.

В българската народна медицина синята жлъчка се употребява при кашлица, треска, захарен диабет, бодежи в гърдите, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, оскъдна и болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при нарушено храносмилане, стомашни болки, гастрит, язва на стомаха, при неврастения и хистерия (използва се цветът).

От корените на синята жлъчка се приготвя заместител на кафето.

Начин на употреба.
1)Вътрешно: От стръковете се приготвя запарка, като 2 чаени лъжички стрита билка се залива с 250 см3 вряща вода и запарката се изпива за 1 ден (стимулира жлъчната секреция). Или - 2 супени лъжици от стръковете, попарени с 500 мл вода; пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

От корените също може да се направи запарка, която има очистително действие (1 супена лъжица корени в 500 мл вода, ври 10 минути, пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно).

2)Външно приложение: Употребява се за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Настойка от цвета в зехтин (1:10) се използва за мазане при рани, изгаряния, за компреси при младежки пъпки.