Черен синап

[runner413]

Черен синап
Brassica nigra (L.) Koch (Sinapis nigrs L.)



Описание-Едногодишно растение с изправено стъбло, голо или в долната си част покрито с четинки. Листата с дръжки, долните лировидно наделени, с яйце­видни или продълговати, неравномерно нарязани странични дялове (1-3 двойки), като връхният дял е по-силно развит. Средните и горните листа ланцетни, към върха издребняват; най-горните целокрайни, с дръжчици. Цветовете събрани във връхни гроздовидни съцветия, на тънка дръжка, която е по-къса или равна на чашката. Чашелистчетата 4, разперени. Венче­листчетата златножълти, също 4. Тичинките 6, нееднакви. Яйчникът горен. Плодът шушулка, дълга 1-2,5 см, с тънко нишковидно носче, дълго 1,5-4,6 мм, прилегнал към стъблото.


Използвани части-За лечебни цели се използуват семената (Semеn Sinapis nigrae) и получените от тях синапово брашно (Farina Sinapis) и синапов спирт (Spiritus Sinapis).


Съставки: Синапеното семе съдържа до 7% тиогликозида синигрин, който в присъствие на вода и под действието на ферментния комплекс мирозиназа отделя т. нар. етерично синапено масло (Oleum Sinapis aethereum). съставено главно от алилизотиоцианат. В синапеното семе се съдържат още около 30% тлъсто масло, съставено главно от глицериди на еруковата киселина, белтъчини, слузни вещества и др.

Къде се среща-Широко разпространен в цялата страна по тревисти места, орници, угари, край огради и др. Цъфти май — септември.



Действие и приложение- Използва в народната и научната медицина като дразнещо средство, което предизвиква нахлуване на кръв към болното място, затопля, подобрява кръвообращението и лекува възпалителния процес. Освен това то дразни рефлекторно дихателния център и подобрява дишането. Най-често се прилага външно под формата на лапи на различни части от тялото при простудни състояния, бодежи, бронхити, пневмонии, ревматизъм, лумбаго, артритни болки и др. Много по-рядко се използува вътрешно (смесено с мед) при бронхити, за стимулиране на жлъчната секреция и др.

Начин на употреба. Използува се счуканото синапово семе, смесено с брашно в съотношение 1:1 (за деца брашното е 2—3 пъти повече от синаповото семе). Прави се гъста кашица с хладка вода и малко оцет (водата не трябва да бъде гореща, защото ще инактивира фермента, под влиянието на който се получава дразнещото вещество). Синаповата кашица се разстила между сгънато на две парче плат и се поставя върху болното място. Лапата се държи до зачервяване на кожата, но болният не трябва да усеща силна болка. Обикновено лапата престоява 10— 20 мин при възрастните, а при децата много по-кратко рреме. При продължителна или честа употреба кожата може да се нарани. Вместо кашица за същата цел се използуват и синаповите хартии. Счуканото синапово срме (200—500 г) се поставя и във водата за баня. Банята продължава 15—20 мин.