Червен кантарион.

[runner413]

ЧЕРВЕН КАНТАРИОН (трескавиче, горчило, жлъчка, китка, червено которонче, червена жлъчка, червено калъчово, посечниче)

Centaurium erythraea Rafn (Erythreae cebtaurium Pers., Centaurium umbellatum Cilib.)

Сем. Тинтявови - Gentianaceae



Разпространение. Би5лката расте по сухи тревисти и каменливи места, ливади, ниви и горски поляни навсякъде в България.

Описание. Едногодишно или двугодишно тревисто растение с голо, изправено, четириръбесто, разклонено в горната си част стъбло, високо до 50 см.. Стъблените листа са срещуположни, елипсовидни, целокрайни, а приосновните образуват розетка от обратно яйцевидни, стеснени към основата си листа. Цветовете са розовочервени, дребни, събрани в щитовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката и венчето са петделни и сраснали в дълга тръбица. Тичинките са 5. Плодът е цилиндрична двугнездна многосеменна кутийка. Цъфти от юни до август-септември.

Използваема част. За лечебна цел се използват цъфтящите стръкове, отрязани на около 15-20 см от върха. Бере се по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400. Срок на годност: цяла билка - 2 г., рязана - 1 г. и 6 мес.

Химичен състав. Съдържа горчиви гликозиди - генциопикрозид, еритроцентраурин, както и до 1% алкалоиди, основно генцианин (производно на пиридина), восък, смоли, етерично масло и др.. Доказано е наличието на флавоноидни вещества и аскорбинова киселина (витамин С).

Лечебно действие и приложение. Билката има апетитовъзбуждащо действие, тонизира стомаха и улеснява храносмилането - стимулира отделянето на стомашен сок, жлъчка и панкреатичен сок. Приписва й се и газогонно действие.

Експериментално е доказано, че съдържащият се в растението генциопикрозид има противоглистно действие.

Прилага се при безапетитие, възпаление на стомаха, свързано с намалено отделяне на стомашен сок, запек с газове, болезнени диспепсии, възпаление на черния дроб, анемия, чревни паразитози, трескави състояния, диабет.. Външно намира приложение при бавно заздравяващи рани. В научната медицина се използва спиртен извлек от надземната част в различни комбинации с други горчиви съставки.

В миналото е използвана за лечение на маларията, тъй като понижава температурата при трескави състояния.

В българската народна медицина червеният кантарион се употребява при болести на черния дроб, жлъчката и далака, при глисти, апоплексия, парализи, епилепсия, запек, туберкулоза, липса на апетит, маточни кръвоизливи, хемороиди, бяло течение, туберкулоза в червата, цироза на черния дроб, воднянка, захарен диабет, главоболие.

Начин на употреба. Вътрешно: От надземната част на билката се приготвя запарка (1 чаена лъжичка билка на 200 см3 гореща вода), която се изпива на 3 пъти, 30 мин. преди ядене (или 1 суп. лъжица в 500 мл вода ври 5 мин и се пие 15 мин преди ядене 4 пъти дневно). Може да се направи и извлек с вино в съотношение 1:10 (60 г билка кисне в 1 л вино за 8 дни, прецежда се и се държи на хладно), който се пие се по една винена чаша преди ядене - при анемия и след тежко боледуване. (По други указания - настойката от билката в червено вино (1:10) се приема за апетит и при слабо зрение по 1 супена лъжица след всяко ядене.)

Външно запарката се прилага за компреси при бавно заздравяващи рани и при косопад. Понякога външно се прилага и счукана билка, смесена със зехтин (кисне се 20 дни в зехтин (1:10) за мазане на рани от изгаряния и гнойни рани.