Аир, Брей , Вишна.

[runner413]

Аир (акорус)
Acorus calamus


Описание-Многогодишно блатно тревисто растение с хоризонтално пълзящо коренище, дълго до 1,5 м и до 3 см в диаметър, с три ръбесто стъбло и линейно мечовидни листа с успоредно жилкуване, дълги до 120 см. Съцветието е цилиндрично, към върха леко заострено, обагрено в жълто и е разположено сякаш странично на стъблото. Плодът е суха червена ягода. Цялото растение, особено коренището, има силна и приятна миризма. Цъфти от юни до август.



Използвани части-За лечебна цел се използва коренището (Rhizoma Calami), което се събира през есента, най-често се обелва и разцепва по дължина. Допуска се употреба и на необелени коренища.




Къде се среща-Расте по мочурливите места и блата в Софийско, Казанлъшко и Варненско.


ДействиеИзползва при бъбречни, чернодробни, сърдечни и нервни болести, жълтеница, воднянка, хипохондрия, коремни болки и спазми, апетитовъзбуждащо и стимулиращо стомашната секреция действие.Локално се употребява като антисептик и болкоуспокоително, за дъвкане при зъбобол, а във вид на зъбен прах при кървящи венци.

Начин на употреба - Прилага се запарка от 3—4 г стрито коренище, залято с 250 см3 вряща вода. Запарката се приема топла, половин час преди ядене. Прилага се и спиртен извлек (тинктура) от растението по 50 капки преди ядене като апетитовъзбуждащо средство. Външно се прилага извлек, приготвен от 20 г корени на 1 литър вода — за компреси. Може да се комбинира с други растения.


Брей
Tamus communis L.


Описание-Многогодишно увивно тревисто растение с месесто, грудесто коренище, до 20—30 см дълго и 5 - 10 см широко, на повърхността с дебел кафяв корков пласт. Стъблата са до 3-4 м дълги. Листата са с дълги дръжки, яйцевидни или обратно яйцевидни, с дълбока сърцевидна основа, на върха заострени, целокрайни, отгоре тъмнозелени, лъскави. Цветовете са бледозеленикави, еднополови, събрани в гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на по-горните стъблови листа. Околоцветникът е шестделен. Тичинките са 6. Плодът е яркочервен, сочен, ягодовиден, с 3 — 5 семена. Цъфти май - юли.


Използвани части-Използуват се коренищата (Rhizoma Tami).



Съставки: Съдържат мравчена и оксалова киселина, алкалоиди, гликозиди, сапонини и др.


Къде се среща-Расте по влажни, сенчести храсталачни места и в букови гори из цялата страна докъм 1200 м надморска височина.



Действие и приложение-Като местно дразнещо средтво при ставен ревматизъм, ишиас и други възпалителни процеси. Прилага се и при хемороиди. Може да е приема и вътрешно при запек, но много внимателно, тъй като малко по-голяма доза предизвиква повръщане и диария. Народната медицини препоръчан дрогата и при контузии на лицето, където тя допринася за бързото разнасяне на подкожните кръвоизливи.

Начин на употреба - Външно се прилагат 200 г настъргани корени, накиснати в 1 л зехтин или силна ракия и зехтин по равни части. Извлекът е готов за употреба, след като изминат 20 дни. За мазане се използува и сок от растението


Вишна
Prunus cerasus L.


Описание-Високо до 8 м дърво с широка корона. Леторастите отначало са светлозелени, по-късно червенокафяви. Листата са последователни, продълговато елипсовидни до продълговато яйцевидни, 5—10 см дълги и 3—5 см широки, в основата клиновидни, на върха заострени, просто или двойно назъбени, отгоре голи, лъскави, отдолу матовозелени. Листните дръжки са без жлези или с 1—2 жлезички. Цветовете са бели, 2—3 см в диаметър, събрани по 2—4 в сенниковидни съцветия в основата, с дребни листа. Чашката и венчето са петлистни. Плодовете са сферични, червени, костилкови. Цъфти април—май.


Използвани части-За лечебни цели се използуват дръжките на зрелите плодове (Stipites Cerasorum).

Съставки: Съдържат танини, флавоноиди, кумарини, органични киселини, захари и др.

Къде се среща-Отглежда се из лозята, градините и дворовете в цялата страна до 1500 м надморска височина.



Деиствие и приложение-Плодът и плодните дръжки се използуват като аперитивно, сърдечно укрепващо, пикочогонно, противовъзпалително и улесняващо изхвърлянето на песъчинки от пикочните пътища средство.



Начин на употреба - В народната медицина се използуват предимно плодните дръжки. От тях се приготвя запарка. Съществуват различни начини за получаване на запарката. Много приятен и с добро диуретично действие е извлекът, който се получава от 30 г вишневи дръжки, които се кипват в 1 л вода. С горещия извлек се заливат 1/2 кг вишни или нарязани ябълки (според сезона); 20 минути по-късно плодовете се пасират през марля. Напитката се изпива за 1 денонощие. Приготвят се и водно-спиртни извлеци на сиропи от плодовите дръжки и от плодовете на вишната, които също оказват пикочогонно действие.