Малина
Rubus Idaeus
Описание:Малината е полухраст достигащ височина 1-1,5 метра.През първата година стъблата са тревист, безплодни, със синкавозелен налеп и къси тънки шипчета. Втората година тези стъбла вдървеняват, дават цветоносни клонки и след узряване на плодовете загиват. Листата са тройни или перести с 5 --7 листчета, отгоре зелени, голи, отдолу сребристосиво напластени. Цветовете са бели, около 10 мм в диаметър, с дълги дръжки. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките и плодниците са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни червени костилкови плодчета; лесно се отделят от изпъкналото, леко влакнесто цветно легло. Цъфти май—юли, а плодовете узряват юли—август.
Използват се листата и плодовете.
Съставки:
-Листата съдържат флавоноиди, танини, витамин С, каротен, органични киселини и др.
-Плодовете съдържат около 10% захари (глюкоза, фруктоза и захароза), органични киселини предимно лимонена и ябълчна, но също и салицилова киселина, танини, пектини, антоцианови пигменти, витамин С, каротен и др.
Малината е разпространена из цялата страна-из горите , както и в равнините и високите части на планините.Също така се отглежда и по дворовете.
Действие:При консумация на пресни плодове от малина или сок се оказва благоприятно влияние върху организма , тъй като тя е богата на витамини и действа тонизиращо.Също така малината има потогонно и общоукрепващо действие.
Изсушените плодове на малината действат потогонно.
В народната медицина се препоръчва използването на листата и корените на малината при някои стомашно-чревни заболявания (катари, диарии, стомашни и чревни колики, повишена киселинност). Външно запарка от малинови листа се прилага за плакнене на устата и за гаргара при възпалителни процеси в устната кухина и при гърлобол.
Употреба:Прави се запарка като една супена лъжица сушени плодове се залива с 250 милилитра вряща вода .Изпива се след прецеждане като топъл чай.