... от огън, основа, киселина, слънчево изгаряне; помага при вторично зарастване на рани. Изпробван е при варикозни язви (при варикозни вени) - "вдига" дъното и "свива" раната.
Ако се намаже веднага след изгарянето, не остава дори белег. Не се превързва отгоре (зависи къде е изгореното - може да се сложи чистя марля, след като се намаже)
Необходими продукти за доза:
олио ок.250 гр;
жълт кантарион - стръкове (пресни)- един наръч
бъз (свирчовина) - зеленото лико, между кората и сърцевината
тамян 5 гр
мастикс (медицинска дъвка) - в аптиеките 5 гр
пчелен восък - кибритена кутийка
1/2 ч.л. захар
Приготвяне:
Стръковете жълт кантарион се нарязват и накисват в олиото. Престоява на тъмно и хладно 40 дни, след което се прецежда. Ползва се само олиото (масления извлек). Мярката е - за доза - 1 бурканче от бебешко пюре.
Преди да се пристъпи към направата на мехлема, се обелва ликото от бъзето (желателно - набрано същия ден; да не е престояло повече от 1 ден, иначе не може да се свали), около две шепи (изглежда като рехава объркана прежда).
Олиото се изсипва в по-дълбок съд, да се затопли на огъня. Последователно, при непрекъснато бъркане (с дървена лъжица) се слагат: тамяна (5 гр), мастикса (5 гр), пчелния восък (1 кибр.кутийка). Преди да се сложи всяко следващо, предното трябва да се разтопи (с изключение на тамяна, който не може да се разтвори напълно).
Накрая се "запържва" бъзето. Внимавайте, когато го поставяте в олиото - възвира изведжън, ако ви е малък съда, може да прелее. Бърка се, докато бъзовото лико започне да покафенява. Маха се сместа от огъня и се слага захарта, разбърква се. Преди да изстине напълно , се прецежда през цедка в буркачне. След като се стегне, се оставя в хладилника. Може да се ползва няколко години.
Моя ритуал :
Бера кантариона на Еньовден (24 юни), а мехлема го правя на Богородица (8.август). С годините, от само себе си, стана ритуал - преди Богородица отивам на черква - за изповед и благословия. Точно преди да започва да "забърквам" мехлема, си казвам едно "Отче наш", призовавам авгелските сили да ми помогнат , да дадат своя принос в енергизирането на мехлема, да е за добро, да помогне на повече хора, за лоши изгаряния и рани...редя молитви и наричания - със свои думи, както ми идват отвътре.
Веднага, щом започне да привършва мехлема, правя нов. Тъй като дълги години го розва цялата фамилия и давам на всеки познат при поискване, установявам, че действието му е много по-широко - не само за изгорено.
В началото го ползвах само по казаното предназначение - изгорено от допир с нещо мн.горещо. После, по пътя на пробата: действа при слънчево изгаряне, "работи" при изгаряния с основа и киселина; намазан върху загнояла порезна рана , издърпва гнойта, направо я "изцежда" отвън; използван е при варикозни язви (това не съм го препоръчвала аз, ама ми казаха, че бързо "свива" и "вдига" раната); помага и при синини по тялото - "пожълтяват" и изчезват по-бързо.
Ако се намаже веднага изгореното, не оставят белези. След намазване не се превързва се внимава да не се изтрие колкото се може по-дълго време.
За почистване на раната:
Два варианта, според особеностите на раната - промива се или с отвара от руй (кукувица прежда), или с марличка с мехлема. После се нанася нов мехлем. И не се връзва (желателно е, действа по-бързо).