Метафизичният свят е също толкова реален като физичес¬кия. Хората не могат да пипнат с ръка пространството на варианти, но същевременно отиват там всяка нощ. Съни¬щата не са илюзии в обикновения смисъл на думата. Човек безгрижно отнася сънищата си към областта на фантазии¬те, без да подозира, че те отразяват реални събития, които биха могли да се случат в миналото или в бъдещето.
Ако условно включим всичко съзнателно в човешката психика към разума, а подсъзнателното - към душата, мо¬жем да кажем, че сънищата са полет на душата в простран¬ството на варианти. Душата има непосредствен достъп до информационното поле, където всички „сценарии и деко¬ри" се намират стационарно, също като кадрите на филмо¬ва лента. Разумът не си въобразява сънищата - той дейст¬вително ги вижда. И това съвсем не е илюзия, а реално кино за онова, което би могло да се случи в миналото или в бъде¬щето.
В сънищата стават всякакви събития, но тъй като съще¬ствуват безкрайно множество потенциални варианти, няма никаква гаранция, че сънят има някакво отношение към действителността. Всяко събитие в реалния свят представ¬лява материална реализация на един от множеството варианти. Материалният свят се движи в безкрайното прост¬ранство на варианти също като кадър на филмова лента, вследствие на което се проявява феноменът движение на материята във времето.
В обикновения сън събитията се развиват независимо от волята на разума. Докато сънуващият не осъзнае, че спи, той не е в състояние да контролира ставащото. Човек напълно се намира във властта на несъзнавания сън - той „се случва" с него.
Но щом човек разбере, че това е само сън, му се откри¬ват удивителни способности. В осъзнатия сън няма нищо неизпълнимо - можеш да управляваш събитията със сила¬та на намерението си и да правиш невероятни неща, напри¬мер да летиш.
Способността за управляване на съня се появява, когато човек осъзнае самия себе си в съня спрямо реалната дейст¬вителност. На даденото стъпало на осъзнаване той има опорна точка - реалността, в която може да се върне, след като се събуди.
На свой ред реалността прилича на несъзнаван сън на¬яве - човек се намира във властта на обстоятелствата и животът „се случва" с него. Той не помни миналите си жи¬воти и няма опорна точка, спрямо която може да се изкачи на следващото стъпало на осъзнаване. В този смисъл на¬яве той пак е сънуващ, както и насън
Може ли реалният живот да се управлява като осъзнатия сън?
Естествено. Материалната действителност е отражение в дуалното огледало. Образът са мислите - те не изчезват безследно. Мислената енергия „осветява" един или друг сектор от пространството на варианти и го материализира. Изобщо всяко живо същество с непосредствените си дей¬ствия, от една страна, и с мислите си, от друга, създава слоя на своя свят. Всички слоеве се наслагват един върху друг и така всяко същество внася своята лепта във формирането на реалността.
Само че за разлика от съня реалността е инертна като смола. Само насън събитията се развиват стремително, пластично следвайки хода на мислите на сънуващия, него¬вите опасения и очаквани». В действителността материа¬лизирането на мислите става къде-къде по-бавно.
Представете си следната необичайна ситуация. Застава¬те пред огледалото, а там не се вижда нищо - пустота. И едва след известно време постепенно започва да изпъква изображение, също като при проявяване на снимка. В оп¬ределен момент започвате да се усмихвате, но в отражени¬ето виждате все същото сериозно изражение.
По същия начин действа дуалното огледало. Само че пе¬риодът на забавяне там е несравнимо по-дълъг, затова про¬мените не могат да се възприемат. Материалната реализа¬ция е инертна, но ако се изпълнят определени условия, от¬ражението все пак ще се прояви, а това означава, че мечта¬та може да стане реалност.
Трябва да се събудиш. Както насън, така и наяве човек действа предимно неосъзнато, като автомат. Разумът му е зомбиран от ставащото, а вниманието му изцяло е погълнато от отражението. Сънуващият не се разграничава от околната действителност и затова, вместо целенасочено да променя начина си на мислене, се опитва да улови и да измени отра¬жението. Човек прилича на коте, което не разбира, че в от¬ражението вижда самото себе си. Щом вниманието е погълнато от огледалото, започва несъзнаваният сън - чо¬век се оказва във властта на илюзията, че отражението, т.е. реалността, съществува сама за себе си, независимо от мисления образ. На сънуващия му се струва, че образ изоб¬що не съществува. Така в буквалния смисъл на думата по¬пада в огледалото. За да се избави от илюзията и да започ¬не да управлява съня си наяве, му е необходимо да излезе от огледалото - да прехвърли вниманието си от отражени¬ето върху начина си на мислене.
Но нали и самият човек е част от реалността. Той няма пълна свобода, за да излезе от тялото си и да се отдели от материалната действителност
Това съвсем не е задължително. Разделя се вниманието: това съм аз, а това е отражението в огледалото - реалността. Самото огледало не се вижда, но няма значение, главното е да се разбере, че реалността пряко зависи от образа, който е в ума ми. Ако съм успял да го осъзная, аз се събуждам в съня си наяве и започвам да формирам своята реалност, управлявайки мислите си. Вниманието - то е свободното.
[align=left]
Из "ПОЛЕТЪТ НА ДУШАТА В ПРОСТРАНСТВОТО НА ВАРИАНТИ"
(Форум на сънуващите)
Вадим Зеланд
[/align]