Няколко въпроса.

[TreantBG]

Не ми е ясно защо не всяка нощ имаме сънища.
Дори по BTV миналата година беше пуснат един репортаж в който се разказваше че една жена (стара на около 70) спяла само по 1 час в денонощие. И това преспиване и е стигал за останалите 23 часа.
В изказване тя казва че не сънува и "чистото" спане й дава енергията необходима до другата дрямка.

Това ми беше единия въпрос, а втория е:
Защо помним толкова кратко сънищата си?
Например тази сутрин ме събуди будилника на телефона, докато сънувах някакъв сън.Час след ставането вече не помнех и половината си сън.
Сега помня съвсем малка част.
Ще взема да си записвам пък да видим какво ще стане.

Друго:
Нямам контрол над сънищата си!!!Защо и как да го постигна??
Понякога имам някакъв частичен контрол над сънищата си (някои от тези сънища ги помня доста дълго време). Но само частично не ме задоволява.
Дори мразя тези сънища.
Много са объркани, замъглени и несвързани.

-------------------------------------------------------

Възможно ли е да не забравям DeJaVu-тата които сънувам.
100% от тези невероятни сънища ги забравям и чак като се случи тогава си ги спомням.

Някой да е сънувал, да е запомнял и да е очаквал случилото се и то да се е сбъдвало??

Това ще да е интересно.




Наистина не съм компетентен в тази сфера.
Моля да ме извините за тъпите въпроси.

[sin angel]

напротив всяка нощ имаме сънища просто понякога не си ги спомняме,всъщност повечето пъти,но сънуваме постоянно

[avanabil]

Не ми е ясно защо не всяка нощ имаме сънища.
Дори по BTV миналата година беше пуснат един репортаж в който се разказваше че една жена (стара на около 70) спяла само по 1 час в денонощие. И това преспиване и е стигал за останалите 23 часа.
В изказване тя казва че не сънува и "чистото" спане й дава енергията необходима до другата дрямка.

Това ми беше единия въпрос, а втория е:
Защо помним толкова кратко сънищата си?
Например тази сутрин ме събуди будилника на телефона, докато сънувах някакъв сън.Час след ставането вече не помнех и половината си сън.
Сега помня съвсем малка част.
Ще взема да си записвам пък да видим какво ще стане.

Друго:
Нямам контрол над сънищата си!!!Защо и как да го постигна??
Понякога имам някакъв частичен контрол над сънищата си (някои от тези сънища ги помня доста дълго време). Но само частично не ме задоволява.
Дори мразя тези сънища.
Много са объркани, замъглени и несвързани.

-------------------------------------------------------

Възможно ли е да не забравям DeJaVu-тата които сънувам.
100% от тези невероятни сънища ги забравям и чак като се случи тогава си ги спомням.

Някой да е сънувал, да е запомнял и да е очаквал случилото се и то да се е сбъдвало??

Това ще да е интересно.




Наистина не съм компетентен в тази сфера.
Моля да ме извините за тъпите въпроси.

Искаш отговори на въпроси и те съвсем не са маловажни. Все пак не е зле да се ориентираш към някои от книгите в тази насока, написани от автори като Едгар Кейси, Пиер Дако, Тед Андрюс. Определено ще те заинтригува. А тук във форума има също интересни публикации като за начало.

[magic_man]

Като за начало си направи дневник за сънищата си.Веднага щом се събудиш вписваш съня,а ако не си го спомняш оставяш празна страница или пишеш че не си спомняш.След време ще можеш да разбираш какво ти казват сънищата.

[venus]

Някой да е сънувал, да е запомнял и да е очаквал случилото се и то да се е сбъдвало??
Това ще да е интересно.

При мен е така и при много мои познати също е. Имам пирятелка, която всяка нощ сънува предсказателни сънища - неща, които буквално й се случват на следващия ден.

Имайки предвид личните си разговори с такива хора и собствения си опит, мисля, че тези сънища, "по-необичайните", се появяват при дадено ниво на отваряне на съзнанието. Тогава филтрите започват да "пропускат" повече информация, която в подсъзнанието същестува, но остава неосъзнавана. Сънят е всъщност прекрасно средство за изучаване на себе си, средство за комуникация с душата си.

Това със записването на сънища ми е малко странно, но сигурно действа, щом го препоръчват толкова хора. При мен лично сънищата се промениха изведнъж, от безмислени и незапомнящи се станаха ясни, предсказателни и съвсем запомнящи се - някои от тях, отпреди месеци и години помня и днес така ясно, както в момента на събуждането. Така че според мен промяната на сънищата просто съпровожда промените на съзнанието - не може и няма как да бъде самоцел. Поне аз не познавам хора, които да имат ясни или предсказателни сънища например и да нямат никакви други дарби - гадателски и магически способности. И мисля, а това не е само мое мнение, че сънищата са много точен индикатор за нивото на духовно развитие на човека - човек, който не сънува или няма друг начин за обратна връзка със себе си (карти таро, махало и т.н), върви нанякъде слепешком - накъде и самият той не може да знае.

Освен това за интересно тук и дума не може да става. Това е невероятна тежест и отговорност, защото чрез съня си човек получава информация за важни неща, касаещи настоящето и бъдещето на него и близките му хора. За много критични ситуации, за болести, за настъпване на смърт - ако някой намира това за интересно и романтично...

Така че, сънищата са нещо много сериозно и отговорно и не е случайно, че повечето хора не ги помнят. Откриват се за онези, които са готови да се срещнат с истинския си Аз.

Веднъж един мъдрец сънувал, че е пеперуда.
След като се събудил, дълго се чудил
дали е човек, който е сънувал, че е пеперуда,
или пеперуда, сънувала, че е човек.

[ludvig]

ок но все пак мн хора сънуват разкъсани сънища без смисъл камо ли предсказателни и е цяло чудо ако се запомнят що се отнася до определеното ниво на съзнание в което сънищата стават предсказателни пак се опира до въпроса кога или как това по възвишено съзнание се достига или по правилно е да се зададе въпроса по какъв начин или методика се достига до тва състояниие

[venus]

Истинският въпрос е - кога съзнанието осъзнава, че е просто изпълнител? В каква ситуация на човек ще му хрумне, че мислите му, чувствата му, действията му не зависят изцяло и само от него? В ситуации, които нямат нито рационално обяснение от гледна точка на човешкия разум, нито подлежат на контрол - такива, в които човек губи всякакъв контрол над околния свят.

Прекрасен пример са състоянията, близки до смъртта - не е случайно, че при повечето хора, преминали през такива моменти, се разкриват спонтанно способности. И то не е защото те са си "донесли" способностите от отвъдното, а защото до съзнанието им е стигнала информация, която коренно е променила светогледа им. Интересен е фактът, че хората, преживели клинична смърт, след това се променят, някои значително, но всички в една посока - всички говорят за любовта и хармонията в другия свят, всички променят начина си на живот, стават по-добри, започват да помагат на хората, променят живота си изцяло. Основната ни спънка в живота е страхът от смъртта - тези хора, осъзнавайки, че смъртта не е край, започват да живеят живота си истински, без страхове.

Мисля, че това е ключът към развитието на способностите - преодоляване на страха от смъртта. Това е малко сложно, но е възможно. Но докато човек се страхува за живота на физическото си тяло, остава на прага на по-висшите си възможности.

При мен се получи спонтанно, не съм използвала никакви специални методики и не мога да споделя собствен опит. Но в началото пророческите ми сънища идваха във важни моменти и ме предупреждаваха за важни събития. Тогава започнах да се занимавам с медитация и системата на Норбеков и 2-3 семици по-късно сънищата ми станаха редовни, много ясни, много буквални и разбираеми - вървяха си като паралелна реалност, все едно живеех в два свята едновременно. Предполагам, че тези техники могат да бъдат полезни.

Друго, което мога да споделя, е че първият ми пророчески сън ме извади от равновесие за почти 2 години. Докосването до нереазбираеми явления, особено когато не е нито целенасочено, нито желано, може да психира доста човек и аз съм живият пример. Ситуацията беше точно това, за което споменах по-горе - почина мой близък човек, на 40 години от инфаркт. Освен че го сънувах, осъзнах, че смъртта е на една крачка от нас и може да се случи всеки момент. Аз съм лекар, бях минала и през анатомичните зали, и през аутопсионните, и през болни хора, и имах усещането, че съм приела смъртта - до онзи момент, в който разбрах, че не съм и как още. Може би бях приела смъртта като физически край, но сънят ми беше доказателство, че освен физическият край има и нещо друго и то беше истински страшното, защото не го разбирах. Беше голям шок. Успях да го преодолея много по-късно, с помощта на медитация - при дълбока медитация няколко пъти достигнах до онова състояние на любов и хармония, за което говорят хората и което на неизпиталите го звучи много имагинерно. Толкова беше хубяво, че за един период направо се пристрастих към медитацията. И тогава всичко някак се промени от само себе си - усетих, че няма нищо страшно, че не съм сама и че животът е нещо по-различно от това, което виждаме. Тогава и сънищата се отприщиха, и интуицията в будно състояние, и гадателските способности, желанията ми започнаха да се сбъдват много бързо.

В крайна сметка излиза, че когато човек се освободи от страховете си, може да започне да живее истински. Желанието ни да правим магии е желание да контролираме света, а това е желание да осигурим себе си, физическото си тяло - с дом, пари, храна, секс като израз на инстинкта за продължение на себе си, и всички тези наши стремежи са породени всъщност от страха ни от смъртта и желанието ни да се подсигурим максимално. И когато човек започне да си задава въпроси - защо правя това и защо целя онова, в крайна сметка стига пак до сновния си страх - от смъртта. Промени ли се отношението към смъртта, нещата идват на мястото си.

[degagement]

Забравяме да споменем нещо доста важно - осъзнаването на сънищата изисква много продължителна и упорита работа. Не става за месец-два.

Състоянието на любов и хармония - не обикновеното, а на дълбока любов и хармония със себе си и със света - напълно постижимо е и в нормално будно съзнание, не само по време на медитация и подобни. Невероятно изживяване е. Да не говорим и как започва всичко около теб да върви като по вода.... Опитайте само, осмелете се да го приложите в ежедневието си и пак ще си поговорим. А може би тогава няма да имате нужда да говорите и споделяте, поне докато не се разредят тези състояния ;).

[venus]

ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК

Едно от дискретните предупреждения, че окултният ученик е постигнал описаните в предходната глава степени, или ще ги постигне в скоро време, е промяната в характера на неговите сънища. По-рано сънищата му бяха произволни и хаотични. Сега те стават в известен смисъл закономерни. Образите им добиват смислен характер и това ги доближава до човешките представи от ежедневния живот. В тях вече ясно могат да бъдат различавани закономерности, причини и следствия. Променя се и самото съдържание на сънищата. Докато по-рано в тях можеха да бъдат възприемани само отзвуци от ежедневието, деформирани впечатления от околния свят или от собственото физическо тяло, сега се появяват образи, идващи от един непознат свят.

Първоначално сънищата запазват своя общ характер, доколкото те се различават от представите най-вече по символния начин, по който изразяват своите съдържания. Този символичен елемент не може да убегне от вниманието на добросъвестния наблюдател. Да предположим, че някой сънува как е хванал едно отвратително животно и изпитва неприятно чувство от съприкосновението с него. Събужда се и вижда, че единия край на завивката е увит около ръката му. Следователно, възприемането няма конкретен и непосредствен, а именно символичен характер.

След като човек започне да развива етерното си тяло, неговите логично подредени сънища запазват своя символичен характер. Обаче те престават да отразяват процесите, разиграващи се в сетивния свят и в човешкото физическо тяло. Към тези логично подредени сънища, които се пораждат от сетивно-физическите процеси, се прибавят и сънищата, които са израз на отношенията от един друг свят. Идва ред на първите опитности, които са недостъпни за обикновеното дневно съзнание. Обаче в никакъв случай не бива да смятаме, че един истински мистик може да превърне своите сънища в един вид послания от висшите светове. Те трябва да бъдат разглеждани по-скоро като първите признаци, свързани с едно по-висше развитие.

Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто например будното съзнание упражнява над човешките представи и усещания. Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание. Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи. Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива. Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система. Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот. Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги влага в онези "субстанция", от която е изграден т. н. друг свят. Трябва да сме наясно: наред с обикновения си дневен живот, човек води и един втори, несъзнателен живот в свръхсетивния свят. Всичко, което той възприема и мисли, се отпечатва там; а тези отпечатъци стават видими само ако лотосовите цветове са достатъчно развити. Наченки от лотосови цветове има у всеки човек. Само че с тях дневното съзнание не може да възприема нищо, понеже въздействията върху тях са твърде слаби. По същата причина звездите не могат да бъдат виждани денем: силната слънчева светлина не позволява това.
С други думи, слабите впечатления от духовния свят отстъпват пред мощните впечатления от физическия свят. Само когато нощем сънят затвори пролуките на външните сетива, проблясват смътни и неясни очертания на духовния свят. И тогава сънуващият ще постигне там своите нови опитности. Обаче както вече казахме, първоначално тези опитности не са нищо друго, освен това, което свързаните със физическите сетива представи отпечатват в духовния свят. Човек може да получи възприятия в свръхсетивния свят, само ако е развил своите лотосови цветове.

Правилната организация на етерното тяло позволява логична и точна оценка на свръхсетивните опитности. Ето как започва общуването на човека с един непознат до сега свят. Благодарение на окултното обучение той трябва да постигне двойна цел.

[hr]
"Как се постигат познания за висшите светове", Рудолф Щайнер