[/align]
[align=center]
[/align]
“ Майчина нощ” е началото на период ознаменуващ новото начало. Това е празник ознаменуващ края и раждането. Нощта на Майката е най-дългата нощ, преди раждането на слънцето. От древни времена и досега при нас българите са се запазили основните обреди през тази вечер и през тази нощ. Почитането на Богинята през тази нощ е било разространено сред повечето древни народи, при англосаксонците, келтите, германите, траките и др. Предлагам ви един обред за почитане на Майката на Бога, на майката на светлината, която се ражда на 25-ти от утробата на мрака. На този ден се отдава почит на Богинята, затова се ядат само постни ястия, всичко на трапезата трябва да са дарове на земята. Тази вечер е краят на слънчевата година, когато всяка работа следва да е доведена до своя край. Това е времето да се отдаде почит на Великата Майка и на домашните божества и духове, да се поднесе благодарност за помощта им и даровете. Това е време, когато семейството трябва да се събере в почит на Богинята. Ястията са нечетен брой – 3, 7, 9 или повече, което символизира Тройната Богиня. Обредите на този ден - свързани с вечерята и подготовката й, се извършват от жената в къщата, по възможност това да е най-старата или при желание и по-млада. Това е времето, когато Богинята се готви за раждането на Бога. Стопанката на къщата я привежда в ред, украсява дома и събира всички от семейството. Тя ще слави Великата Майка, защото това е Нейната нощ. Майката отваря вратите към световете, за да настъпи новия живот. Когато е приготвена питката всичките работи по дома следва да са завършени и да е приготвена трапезата. Преди обредната вечеря всички трябва да са се изкъпали и да са се облекли в чисти дрехи. За обреда са необходими обредната питка със свещичка в нея, около нея венец от лозови пръчки с бръшлян, благовония за кадене, вретено с нишка, ключ, нож, чаша с мляко, чаша с вино, съд за възливане, съдчета с мед и сол. Ритуалът се провежда от домакинята или от изпълняваща нейната роля. Обредът може да се провежда и самостоятелно, може и от мъж, но тогава той трябва да покрие главата си символично с обредна кърпа. След залез стопанката на дома запалва свещичка и казва:
Богинята ще донесе светлината, аз ще донеса топлината!
Стопанката взима свещичката и ключа за къщата отива при входната врата отваря я и казва:
Влезте, които искате да влезете, останете, които искате да останете и прощавайте, които искате да се простите, да не принесете вреда на мен и моето семейство!
Заключва входната врата и взима ключа. Отива на трапезата и вика останалите от семейството на вечеря, като пляска на три пъти с ръце:
Всички идвайте на трапезата, и стари и млади, отзовете се на думите на Майката!
Всички се събират по трапезата. Стопанката или жрицата взима в ръце вретеното и казва:
Богинята да ни пази със своята святост, да ни съхрани от всичко нечисто и от мъка, тя е тази която движи водите, която плете нишките, която тъче съдбите, тя е славата на световете!
С лице на Север:
Славя великата и могъща Майка! Приеми Земьо нашата почит, слава на твоите чертози!
С лице на Изток
Божествена Невесто, вечно вярна, тебе славим през тази нощ, Майко на бичеликия, благослови ни, носеща в утробата си доброто!
С лице на Юг
Богиньо, ярко сияеща, животохранителка, когато смъртта расне в мрака, ние Яснолика те славим по твоя път!
С лице на Запад
Богиньо, светла майко, родителка на боговете ние те славим, зорка и спасителка, тройна, която предеш нишките на съдбата и отключваш портите на новото начало! Запали нашия пламък!
Стопанката запалва свещта на питката.
Стопанката се обръща към роднините си с вретеното в ръка и казва:
Добре поработихме тази година, свършихме с работата! И Тази, която тъче съдбите вижда моето вретено, моя подреден дом, свещта, която съм запалила в Нейна чест. През тези дни няма да преда, няма да тъча, станът ще почива!
Взима малко тамян, слага го на въглените и започва да прекадява като казва:
Нека всяко нещастие остане назад! Богиньо, която си началото и края и сама си Всичко, пречисти ни от болести, напълни живота ни с щастие и радост!
Стопанката обикаля и прекадява всички, обикаля и дома и казва същото като прекадява навсякъде, накрая остава съдчето с тамяна до прага на входната врата и казва:
Хеката - Майко, ти която си защитничка на праговете, ти която си пазителка на портите, която държиш ключовете на вселената, затвори пътя към нас и дома ни за всяко зло и отвори го за всяко добро!
Като се върне на трапезата, стопанката взима питката, разчупва я и отделяйки първото парче за Богинята казва:
На Майката!
Второто парче като отчупва казва:
На къщата!
До парчето от питката за къщата,стопанката сипва в чашка, посветена на духовете на семейството, малко вино и казва:
Роднини наши, духове на нашия дом, помогнахте ни през тази година, помогнете ни и през идната! Отдъхнете си, както и ние си отдъхваме през тези нощи, празнувайте с нас, да бъде вашата сила с нас и през идната година!
Двете парчета – на Богинята и на домашните духове се поставят до огнището или на домашния олтар.
Счупва се на всички от питката, по ред на възрастта им, първо на най-старите и след това на по-младите. Първо се топва в солта като мислено всеки си казва:
„Да съм необходим и полезен като солта на земята!”
Следващата хапка от парчето се топва в меда и се казва тихо:
„Да съм обичан и сладък като меда на пчелите!”
Налива се вино и като тост се вдига от стопанката и тя казва:
Наздраве, да сме живи и здрави, да ни благослови Майката, която в най-тъмната нощ ражда светлината!
Всички вдигат наздраве и пийват. От чашите си сипват в чашата за възливане с думите:
Майко, благодарим ти! Бъди с нас и сподели трапезата ни! Нека твоята благословия бъде над всички!
Всички вечерят без да стават от масата. След вечеря всички си счупват по един от орехите, които са стояли на трапезата, за да види каква година го очаква – с повече или с по-малко придобивки.
След вечеря, стопанката взима чашата мляко и чашата за възлияния, отключва вече вратата защото всички са готови вече с вечерята и може да влизат и други хора и да излизат и домашните, отива на външния олтар или до дърво, оставя едно парче от питката и възлива там казвайки:
За тези които гладни и жадни бродят в нощта! Духове, вие не сте забравени!
Прибирайки се вкъщи, застава на прага и казва:
[align=center]Богиньо с непобедимо лице,
покрила света с булото си,
в мрака на твоята утроба се заражда светлината,
всички са в очакване на чудото!
Слава, Яснолика богиньо!
Освободи сърцата ни за радост и веселие!
Слава на боговете и богините,
слава на духовете и славните герои!
Слава Велика Майко! [/align]
Бъдникът в камината ако има такъв следва да гори до сутринта.
[/align]
[/align]