[align=center]
[/align]
В културата на хетите в централна и северна Анадола овчето руно, кожата на бик или козел са играли важна роля като символ на здраве и плодородие за страната. Руното е от специални животни и е било украсявано със златни слънчеви дискове, като през пролетта по време на царския празник Андахшу е носено с празнична процесия през градовете, за да ги благослови с божествената си сила. След това руното е било почитано в храма на бога на войната Забаба, но най-често е било посветено на богинята Инара. Инара е богиня на вегетацията и водите, която в хетския град Нерик е удостоявала царя с властта му над страната. Руното е било окачвано на дъб (дървото посветено на бога Гръмовержец) или е било съхранявано в свещена горичка. Нека си припомним, че Хеката също е представяна, че се появява с дъбов венец. Като символ на царската власт руното не е било дадено от цар Еет на Язон, защото по този начин това ще представлява и предаването на царската власт. В Аргонавтиката на Аполоний родоски е посочено, че в сватбената си нощ Язон се съединява с Медея в пещера близо до руното, което пък от своя страна представлява свещения ритуал на съединяването с богинята и получаването на царската власт от нея. Медея, като жрица на Хеката е съответно и нейно въплъщение и чрез нея се получава царската власт над земята.
[align=center]
Аргонавтите с помощта на медея взимат руното. [/align]
Митът за змията или дракона, който пази руното също има свои хетски паралели. В хетската митология срещаме мита за злата змия Илуянка, която побеждава бога на бурята. Търсейки помощ, той се обръща към богинята Инара. За да победи змията тя се нуждае от помощта на смъртен, на човека Хупасия, който като награда иска да сподели ложето с богинята. След като Инара и Хупасия надвиват упоената змия и я завързват, богинята преспива с Хупасия и го откъсва от останалия свят на една скала. Тя му казва никога да не поглежда през прозореца на дома, което той съответно прави. Виждайки семейството си и искайки да се върне към земния си живот, богинята го убива.
Паралелите към мита за Аргонавтите са ясно различими. Връзката между Язон и Медея отговаря на връзката между смъртен и богиня.
[align=center]
Медея на нейния драконов впряг [/align]
Според някои легенди самата Медея е безсмъртна, тъй като е внучка на слънцето и в определени случаи идентична със самата Хеката. Язон може да победи змея пазител на руното едва след като Медея го е приспала с клонче от хвоина и заклинание. След победата над змея пазител на руното се осъществява свещения брак hieros gamos. Връзката не Язон с Медея намира своя край, защото той също като Хупасия не може да се адаптира към божествено-магическия свят на Медея. В коринт Язон напуска Медея, за да се ожени за обикновена жена, което предизвиква гнева на Медея.
В мита за Аргонавтите Медея е приела образа на жрицата, която посвещава Язон в мистериите на Хеката и по този начин го прави неподатлив на нараняване. При бягството от Колхида при междинна спирка на поречието на Халис в Пафлагония, Медея извършва тайно жертвоприношение на Хеката, за което Аполоний не иска да говори, но за сметка на това казва че изображението на Богинята, което те издигат е било видно и по негово време. Според изследователите и най-вече Фолкерт Хаас Аполоний на това място споменава за култовото изображение на една могъща богиня от Северна Анатолия – хетски култов образ. Всъщност в поречието на Халис, наричано от хетите Марасанта се е намирало едно от най-важните култови места на хетите, а именно Залпа, в което е била почитана тронната богиня Ханвашуит. Това че Аполоний след хиляда години след края на хетската държава идентифицира образа на тази богиня с Хеката, говори за твърдото и непрекъснато присъствие на нейния характер сред местното население.
