[/align]
Есенното равноденствие е ден на изпровождане на Бога в подземния свят, това е ден когато реколтата от грозде се прибира и обредно се мачка. Скъсването на гроздето, мачкането му и правенето на вино от него символизира животът, който в един момент бива откъснат и си отива, смъртта която е момент на преход и преобразуването на природната сила в нас, на душата ни, която продължава своя път в друга форма, така както виното е гроздовият сок, но в друг вид и с други качества.
[align=center]
[/align]
Според легендите Дионис имал любим тракийски сатир, Ампелос. Според Дионисиака на Нонн:
"Той Ампелос, обичният на Дионис, яздейки на гърба на див бик, извика нагло към пълната луна (Мена) „Поздрави ме, Селено, рогата водачко на дивите бикове! Сега аз съм и двете – аз имам и рогове и аз яздя и бик!” Така извика той към кръглата Луна. Селена погледна гневно през въздуха, за да види как язди Ампелос убийствения мародерски бик. Тогава тя му изпрати щръклица да го преследва и бикът, ужилван постоянно от нея, започна да галопира като кон през непроходими места и тогава го хвърли и го стъпка до смърт.”
Тогава Дионис пролял сълзите си за своя обичан сатир и го превърнал в лозата, за да може смъртните и в радост и в мъка да бъдат с нейния сок, или както е казал Нонн:
„Господарят Бакх проплака, за да изтрие сълзите на смъртните!”
Затова според древните предания е казано, че Семела или Земната майка, го е родила за радост на смъртните (kharma brotoisin). Виното, дарът на бога, премахва всички бариери и изважда същността, била тя същността на болката или същността на радостта, дивата същност, неподправената, затова за нас той съединява разрухата и съзиданието, раждането и смъртта, триумфът и падението.
