[/align]
Зимното слънцестоене е времето на умиране на старото слънце, на Стареца на света и повторното му раждане от Великата Богиня. В този момент слънцето се намира в най-ниската си точка, тогава съответно е най-дългата нощ и най-краткият ден, като слънцето спира хода си за три дни. В древността за тези три дни древните са казвали, че слънцето е мъртво и се ражда отново на 25 декември.
През трите дни, от 22 декември слънцето се счита за мъртво, защото спира движението си на юг и се ражда отново и продължава движението си на север на 25 декември. В Древен Рим това е бил празник на Сатурн, а в Гърция на Кронос. Според мита, когато младият бог, в лицето на Зевс, взима властта от Кронос и тогава Кронос става владетел на полетата на блажените.
В тракийската представа това е времето когато богът бива разкъсан и умира за да се роди отново след три дни. Обредното му разчленяване се пресъздава в обреда, а на 25 се празнува неговото завръщане. През трите дни, когато слънцето е спряло хода си, се почитат като мъките на Богинята по неговото раждане. По тази причина през тези три дни се пости, защото се отдава почит само на Нея, като утробата на света и вечната дарителка на живот. На самото слънцестоене се почита стария бог, слънцето в зенита си, което е завършило своя цикъл и е време да сподели последната си сила с неговите почитатели.
