Празник на Богинята

[damnameneus]

В древна Гърция около 13 Август е имало голям празник посветен на Хеката. Празникът е целял да призове благоволението на богинята и тя да предпази жътвата от бури и градушки. Същевременно това е и празник на жътвата. Обикновено празникът и мистериите траят 3 дни – 13, 14, 15 Август. Сигурно ще направите веднага връзка с християнския празник „Успение Богородично” или Голяма Богородица по народно. В самото унаследяване на празника се вижда как християнството променя идеята на празника. Мария не се възнася по нейна сила в небесата както става със сина и, а след смъртта си пасивно е взета на небето от него. Това е точно обръщане на смисъла на значението на този празник. Този момент в древната вяра бележи времето на Богинята, Владетелката на стихиите, космоса и съдбата, която подготвя смъртта на сина си и го води – не на небето – а в подземния свят. От подземния свят той се преражда с нейната благословия. Това е времето, когато лятната горещина достига връхната си точка. Богът – Слънце се показва в пълния си блясък. Тогава богът достига връхната точка на желанието си и Тя заплашва че ще пресуши водите. Тогава Тя се увенчава с венец от класове и мак, плащът и е тъмночервен стигащ до черно, жриците и носят сърпове, които символизират Луната слязла да пожъне плода. Тогава тя жъне реколтата и дарява на тревите и житата хилядна смърт, но тази смърт е за да се засити глада на хората. Това е смъртта в представата на древните, умиране, което стимулира живота. Няма брутален край, няма унищожение, умиращото освобождава енергия, която се превръща в многообразен живот. Богинята дава живота на едни свои деца, за да живеят други. Тогава умира синът и, той се жертва, а богинята го принася в жертва, като тази смърт е една плодотворна смърт, едно себеотдаване. Тогава Майката дарява силата на една своя рожба на другите, време на раздаване и щедрост, което би трябвало да ни накара да се замислим колко щедрост остана в нас самите и колко от нас жертваме за другите и за заобикалящия ни свят. Не се ли превръщаме в едни непрекъснати консуматори и докога ще продължи това.
Основният принцип на древната вяра е ДАВАМ, ЗА ДА ДАДЕШ, а в днешно време стана ДАЙ, ЗА ДА ДАМ, разликата е дребна, но съществена, за смисъла ще ви оставя да помислите вие.

Ще публикувам скоро и ритуал свързан с празника.