Орфизмът - от Ал. Фол

[damnameneus]

Вселената е Великата богиня-майка, която самозачева и ражда своя Син-Слънце на Небето и Огън на Земята, за да се образува космическата ос на движението на света. Сътворяващата свещена брачна връзка между Великата богиня-майка и Сина й, обредно визуализирана в докосването на земята от слънчевите лъчи или на небето от езиците на огъня, дава живот на тяхното мъжко чедо - носителя на идеята за духовно безсмъртие на подготвилите се за него. В историческата действителност мъжкото чедо е виждано във фигурата на царя, който е и жрец, пророк, мъдрец, лечител на духа, който подготвя слушателите си с напеви и свещени слова. Това означава, че той е и поет-певец, защото музиката е космическият език, разбираем от всички.

Тази вяра наричам тракийски орфизъм, защото тя повсеместно се разпространява и съхранява в Тракия за разлика от други области на Югоизточна Европа, устоява и през римската епоха и оставя свои реликти в съвременния български и балкански фолклор. В гръцка среда тя се стопява през епохата на класическата древност, когато се заменя от гръцкия орфизъм - едно философско спекулативно учение, ограничено в тесен кръг интелектуалци и без особено влияние върху религиозността на елинските общности.

Тогава кому принадлежи Орфей?

- Орфей, както се изразих, е елинско кодово име. То произхожда от термина орфнинос, който е извлечен от тракийската обредност и свещени слова и означава съчетание от черно, червено и бяло. Двойката Велика богиня-майка и Син-Слънце/Огън е цветово означена с черния цвят на раждащата космическа утроба, с червения цвят на свещения брак и с белия цвят на новородения Син-Слънце, който изгрява всеки ден на небето. Тези три цвята са често откривани при археологически разкопки на тракийски сакрални обекти.

Орфей не разделя старите траки и елините, той ги свързва. Той е тракиец, защото, както пишат елинските и римските автори, музиката е „по произход тракийска”, а музиката е универсалният език за посвещаване във вяра и в познание за света. Произходът на музиката е в древните посветителни обреди, най-разпространени в Тракия. Тези „тракийски” качества са литературизирани от големи старогръцки поети и писатели, както и в някои документи на орфически общества в елински градове. Под името Орфей се натрупва значителна старогръцка книжнина като контратеза на класическата олимпийска религия, която не допуска духовното възвисяване на тленния смъртен.

Значи Орфей не е реална историческа фигура?

- Той е старогръцката мито-метафора на тракийската вяра в безсмъртието на духа, подготвен за следсмъртното си битие. Орфей и орфизмът са формулите на истинското културно-историческо взаимодействие между Елада и Тракия, което от своя страна представлява несравним влог в европейското културно наследство.

[Persa]

Страхотно инфо, Damnameneus !

[damnameneus]

радвам се чи ви харесва, дано скоро добавим и наши магически изследвания върху орфизма

[Arhimikus_NA]

Давай!

[Trismegist]

Орфей обаче е съществувал,независимо от завоалираните послания на митовете за него.По същия начин историята на Иисус Христос е една измислена символична история,но Учителя от Галилея е дъществувал-независимо как се е казвал и каква точно му е била съдбата.

Чувал съм,че Орфей е имал доста високо духовно ниво.

[Arhimikus]

Otgowarq li su6toto i za Ra i lu4ite mu, koito dokoswat zemqta w Egipet ?

[Morrigan]

Така и така е станало дума за орфизма, ето ви да чуете един орфически химн.