Не я слагам в секция "Статии",защото смятам,че е по-правилно да бъде тук-"Скандинавска магия-Руни",но ако модераторите сметнат,че трябва да е в "Статии",няма абсолютно никакъв проблем:)
[align=justify]Скандинавския Ин и Ян,Или явява ли се Локи сянка на Один?
Иска Локс
[/align]
В последно време доста често ми се налага да общувам с хора, считащи, че Локи – това е всъщност сянката на Один. Съгласно тази теория, в най дуалистичната и версия, Локи се явява аналог на Сатаната, а Один – на Бога. В някаква по-недуалистична версия Локи действа, сякаш е сюблимирана в отделен бог „тъмна страна” на Один. От друга срана не по-рядко съм се срещала и с теорията, подобна на тази, но в известен смисъл диаметрално противоположна, където Один и Локи са въплъщения на един и същи архетип, а следователно са един и същи Бог.
Както забелязвате вторият вариант на първата теория и втората теория достигат до еднакъв извод, но по различни пътища – Локи и Один са един и същи бог. В първия случай теорията се базира на различието между боговете, а във втория – на тяхното сходство. Тъй като не съм съгласна нито с първата, нито със втората теория, тук ще се постарая да изразя своите възражения спрямо двете.
В действителност онези, които считат Локи и Один за скандинавските аналози на Сатаната и Бог (каквато е дуалистичната рамка на християнството), забравят за това, че нито единият, нито другият са въплъщение на Доброто или Злото в чист вид.
Най-напред Доброто и Злото не са понятия, свойствени на езичеството, тук върху скандинавската митология се пренасят ценности от християнството. За езичника доброто е всичко, което му е полезно и изгодно в даден момент, тоест то е относително понятие. Това, което е добро за един, може да бъде катастрофално за друг. Това, което е добро за теб сега, може да бъде неудобно в бъдеще. Постъпките на митологическите персонажи се оценяват не от гледна точка на морала, а на тяхната полезност.
После Локи не е само виновник за гибелта на Балдер, но и откривател на повечето съкровища на боговете и помощник за разрешаването на много от проблемите им. Някак забравени остават не само „хубавите” черти на Локи, но и „лошите” черти на Один, които, ако се вземат под внимание, правят тази теория на пух и прах.
Много по-интересен ми се струва вторият вариант на теорията, където се правят аналогии не с дуализма на гностицизма, а с монотеизма на христянството – там Локи е сянка на Один, неговите зли, неудобни, несъзнавани черти. В нея дори и Локи да е Злият Сатана – то той все пак е част от Бога (Один).
Но дори и този вариант на теорията напълно пренебрегва факта, че Один и Локи са двама богове в скандинавската митология, притежаващи силно изразено сходство. И двамата демонстрират черти на измамник, на играч, на шут.
Характерна особеност на шута е желанието да забавлява обкръжението си, и в действителност в Lokasenna Локи изразява всичко, което мисли за останалите Асси, без да пропусне никого. Но и Один също е силен в словесните двубои – в Harbarzljoth той се надсмива, издевателствайки над Тор. Между другото именно в Lokasenna се вижда отчетливо сходството между двамата богове – Один и Локи се обвиняват взаимно в ясновидство. Очевидно иде реч за това, че и двамата богове са практикували женска магия – сейдр. Престъпването на половата забрана, нарушаването на табуто също се явява особеност, характерна за шута.
Навремето Тацит сякаш описвал Один под римското име Меркурий (или още Хермес в древногръцката митология) , след като справедливо забелязал сходството между двамата богове. И наистина, Хермес (Меркурий) изпълнява ролята на „психопомпа” – проводник меджу два свята. Один язди Слейпнир – кон, способен да язди между световете, и в това време се държи като шаман-посредник между света на хората и на боговете. Неслучайно Игдразил се нарича и „конят на Игр”, тоест конят на Один. Дървото на мирозданието във всички миологии се асоциира с шаманските преходи-въплъщения в различни светове. Но и самият Локи често действа като посредник, той пътешествува, обул крилати сандали (още един паралел с Хермес) или взел „назаем” оперението на Фрея. И Тор изпраща именно Локи при великаните да разследва кой е похитил неговия всеизвестен чук. Локи се чувства еднакво добре и в Асгард, градът на боговете, и при великаните. Отново подчертавам това – и двамата богове изпълняват роля на психопомпа – посредник между световете.
Към това може да се добави още и че и Один и Локи се явяват също и откриватели на ценности и богатства за боговете – Один открива поезията, Локи намира копие за Один и чук за Тор.
Смисълът на идеализирането е в това да оголиш даден персонаж от всички негови надостатъци, пренасяйки ги върху друг. Очевидно в дадения случай никакво стесняване на образа и идеализиране не се случва – Один самият продължава да демострира черти, характерни за Локи, а също и обратното.
Даже ако направим аналогия не с християнството, а с източния символизъм, ако вземем за основа символът Ин-Ян, където в черната страна е вписан бял кръг и обратно – в бялата част е вписан черен кръг, дуализмът просто не се получава. При такава форма на дуализъм се подразбира, че има тясна зависимост на действията на един човек от действията на друг. Разбира се Один и Локи са кръвни братя, но няма чак такава тясна зависимост между тях. Те са напълно способни да действат независимо с минимално влияние един върху друг.
Случаят на Один и Локи, ако би могъл да се пресъздаде с бял и черен цвят, би представлявал две фигури, с равни количества бяло и черно, хаотически разместени. Сега именно е времето да преминем към втората версия, където равенството между боговете произтича именно от тяхното подобие.
В действителност Один и Локи много си приличат, но не са копие един на друг. Като продължение на аналогията може да се каже, че макар белия и черния цвят на двата символа да са в еднакво количество, те образуват различни образи. Ще преведа само един пример – и Один и Локи са търсачи на ценности, но Один търси знание (поезията, езикът на руните), докато Локи носи материални блага. При Один шутовският аспект в болшниството случаи остава на заден план, не се акцентира върху него толкова, колкото при Локи. Один не е толкова шут, колкото бог на войната, мъдроста, шаманизма и т.н.
Значи не бива да забравяме, че подобието съвсем не значи равенство.
Ако все пак се ръководим от такива принципи, то тогава трябва да признаем и Тор и Один за един и същи Бог, след като и двамата са войни. Към тях може да пришием и Тюр, в качеството на свети дух, а и Фрея, като женския ипостат са същия този бог...
Да, Один и Локи може да считаме въплъщение на един и същи архетип, но това още не значи, че това ги прави един и същи бог. Да мислим така би било прескачане на друго ниво.
И Один и Локи са напълно способни да действат както съвместно, така и самостоятелно спрямо другите богове и по това никак не се отличават от останалите богове, в този смисъл не правят изключение. Така не е ясно оправдано ли е въобще това изнасяне на двамата богове на друго равнище? Според мен във всичките три теории забравят за останалите богове - Один и Локи се оказват извадени от контекста и захвърлени във вакуума на нашата предварителна нагласа или рамка.
Както вече казах, в митовете няма опора за някаква тясна и особенна връзка между тях, нито пък за някакъв антагонизъм. Връзката е може би само в пророчеството за Рагнарьок.
П.П.Източника е българско сайтче.Малко незавършен ,но...статията е добра според мен.
Източник : Тук
Локи не е ас. Той е от друга 
.
