Петър Дънов, "Няма престъпна любов"
Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.
Когато двама души се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един.
Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.
Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.
Онзи, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитиш!
Който обича, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат. Смяна трябва да има в живота.
Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб, то е божествено. Да учи умните всеки може, но да учи безумните, които ще му заплатят според безумието, то е божествено!
Да обичаш човека, това значи, никога да не прекъсваш чувствата си към него. Едно чувство е силно, докато не се прекъсне. Външно може да се измени, но никога да не се прекъсва. Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за тебе и ти причинява беди, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. Видиш ли, че той страда, ти пръв трябва да му се притечеш на помощ. Това е любов. Ако не му помогнеш, ти не го обичаш. Любовта изправя всички грешки.
Да обичаш някого, това значи да го направиш щастлив.
Дайте свобода на човека, ако искате да ви обича.
Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.
Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.
Когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма. Когато дава свобода на хората, той се освобождава от своята карма.
Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, каква е тази любов?
Обикнете първо ума на човека, после сърцето му, душата му, духа и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича.
Човек трябва да взима от този, когото обича, колкото му е необходимо в дадения момент, но никога повече. Вземе ли повече отколкото му трябва, обмяната между тях се нарушава, поради което те не могат да се обичат.
Колкото и да обичате един човек, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се до него повече отколкото трябва, той ще ви разтопи.
Обичайте, без да очаквате да ви обичат. Бог благославя всяка проява на любовта.
Не говорете за своята любов, не казвайте на човека, че го обичате.
Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в ума си нито една мисъл против него и да държиш образа му също тъй свещен, както твоя образ. Това е максима. Който може, така трябва да обича.
Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.
Ако обичате някого, не изисквайте от него той да обича само вас!
Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?". Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа. Престъпление е човек да изисква от някого да не обича друг.
Физическата любов носи големи промени. Който иска да я опита, трябва да знае, че ще се движи от едно състояние в друго, от радост в скръб, и от скръб в радост.
Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.
Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.
Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления.
Когато влязат в любовта, хората се натъкват на една ужасна гама, от която всички страдат. Който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. Ако съзнанието му е будно, той ще мине през нея, ще научи нещо и ще излезе, но ако не е будно, ще го сполетят най-големи нещастия, каквито не е сънувал.
В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.
Любовта изключва всякакво насилие. Тя действа между хората само тогава, когато те вършат всичко доброволно. Всеки човек има желание да бъде свободен, сам да пожелае да направи нещо за своя ближен. Заставите ли го насила да направи добро на някого, той веднага ще ви се противопостави.
Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира.
Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са невежи, нито горди или амбициозни. Те са смирени и искрени.
Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.
Мощна сила се крие в любовта. Тя прави чудеса. Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили. Любовта облагородява човек и подобрява условията. Затова, каквото прави човек, трябва да го прави с любов.
Любовта е вечният стремеж на две души.
Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството.
Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява.
Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри.
Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.
Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото.
В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си.
Хората не трябва да се питат взаимно: “Обичаш ли ме?” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори.
Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.
На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина.
Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.
Всеки сам да дава начина, формата как да го обичат. Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб.
Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе.
Когато обичате някого, го слушате без отегчение и усещате като че във вас се влива някакъв елексир, който ви ободрява и съживява. Като си отиде любимия, вие казвате: “Много нещо ми остави този човек.” Това значи да любите и да ви любят.
Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва.
Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.
Този, който ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.
Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.
Никой никого не може да застави да обича. Ако нямате вътрешен подтик да проявите любовта си към някого, никаква външна причина не може да ви застави да направите това.
Когато двама души се обичат, те едновременно трябва да се разбиват в телесно, в сърдечно, и в умствено отношение. Това значи да има хармония между тях.
Човек трябва да е отворен към всеки, когото обича. Той трябва да бъде готов на всички жертви. Любовта е връзка на човешката душа с Бога.
За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.
Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да би причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.
Човек, който след като изгуби и силата, и здравето, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си, този човек живее в любовта.
За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.
Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.
В любовта власт няма. В нея има нещо по-велико от властта. В любовта трептиш за онзи, когото обичаш. Ти предвиждаш всичко, от което той има нужда.
Умен човек е този, който знае кога да се отдалечи, или кога да се приближи до любовта.
Любовта прави човека силен и мощен. Докато любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще обгърнеш своя любим с огнена аура и ще напишеш: „Опасно за живота!" Само така Любовта може да опази живота.
Който истински обича, той никога не съжалява, че обича и че не отговарят на любовта му.
Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си.
Ако страдате от това, че някой не ви обича, че е изменил любовта си към вас, трябва да знаете, че той никога не ви е обичал.
Когато някой каже, че обича, той трябва да отговаря на две условия: да дава, без да очаква да вземе нещо; да обича, без да очаква да бъде обичан.
Онзи, който изгуби всичко, за да познае живота, той е на Пътя на Любовта. Трябва да изгубиш всичко старо, за да влезеш в живота.
Ако жената може да подобри характера на мъжа си, тя има любов. Ако мъжът направи същото с жена си, той има любов.
Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.
Мъжът може да изправи жената, но не със сила. Жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с любов, а мъжът може да изправи жената с мъдрост.
Мъжът представя главния мозък в човек, чрез който е свързан с външния свят. Жената представя слънчевия възел, чрез който е свързана с вътрешния, с Божествения свят. Слънчевият възел има отношение към цялата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свят от мъжа. Това, което човек възприема чрез слънчевия възел или чрез симпатичната нервна система, е по-вярно от онова, което възприема чрез главния мозък.
Жената трябва да бъде по-силна в астралния свят, а мъжът трябва да бъде по-силен в умствения свят. Като влезе в любовта на мъжа, жената да чувства, като че лъха приятна хладина от него към нея, след като е била нажежена в топлината си. Под топлината на жената всичко расте и се развива. А за разбирането и приложението на любовта се изисква хладина, при която плодовете не се развалят.
Жената не трябва да търси любовта на мъжа. Тя сама трябва да е извор, от който извира любовта. Тя да обича, няма защо да чака да бъде обичана!
Днес хората се страхуват от дреболии. Мъжът се страхува да не го напусне жена му, жената се страхува да не я напусне мъжът й. Защо се страхуват? Кой ги е свързал? Само връзката на любовта е вечна и неразривна. Ако сте свързани с Божията Любов, никаква сила в света не е в състояние да разруши тая връзва.
Ако мъж и жена се обичат, тях в божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я загуби.
Ако прекалено силно обичате един човек, ще му причините вреда. Като мислите само за него, вие го правите неспокоен, защото с мислите си го контролирате. Да обичаш човек значи да му желаеш доброто и да го оставиш свободен.
Престъпление е да искате от онзи, когото обичате, да ви плати за любовта. Вие трябва да сте доволни, че сте му направили едно добро, проявили сте се.
Никога не потискайте своите чувства. Никога не ги насилвайте. Това не значи да правите каквото искате. Не потискайте чувството, а го изчакайте да узрее.
Ако сте поканили веднъж любовта да се качи на гърба ви, трябва да я занесете до края на нейния път. Колкото и да тежи, не правете опити да я хвърлите от гърба си, защото тя ще ви създаде по-голямо нещастие. Ще я носите, ще почивате, пак ще я носите, докато най-после тя сама слезе от гърба ви. Ако сте направили грешка да сложите любовта на гърба си, не правете втора грешка - да я хвърлите от гърба си. Издръжте докрай.
Ако искате да ви посети любовта, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги идва отговор на силните, искрени желания на човек, които излизат от неговата душа.
Ако ти гониш щастието, тогава си обикновен човек. Ако щастието те гони, значи си необикновен човек. Ти не гони щастието. Остави щастието да те гони.
Каква любов е тази, която е проникната от ревност? Човек ревнува, защото не подозира, че всичко от което се нуждае, е вътре в него.
Хората се страхуват да не изгубят онова, което имат. От този страх идва ревността. Питам: каква реалност може да съществува там, дето има страх? Каква е тази любов, която може да се загуби?
Какво показва ревността? Ревността, това е любов, проявена във физическия свят. Ако ти ревнуваш, имаш да плащаш, ако тебе те ревнуват, имат да ти плащат.
Ако някой ви обича, като насочи своите чувства към вас, то е целувка.
Не убивайте плътта, нито личността в себе си. Плътта е инструмент, на който душата свири.
