от venus » 18 Яну 2008, 09:17
Получих някои въпроси във връзка с по-горното си изказване, на които ще отговоря тук.
"...Ако има начин да си върнем човека, който ни е напуснал...." - Как да разберем имаме ли шанс?
"...спасяване на безнадеждни връзки..." - Кога разбираме, че една връзка е такава?
"...Търсете начин да спасявате връзките си, но не в магията..." - Какъв е начинът?
Винаги имаш шанс да си върнеш човека. Аз мисля, че човек никога не престава да обича хората, които е обичал. Понякога хората се разделят, поемат по други пътища и след време отново се събират. Просто трябва да уцелиш момента, в който другия човек отново ще има нужда от теб. Има едни периоди на носталгия, които много често водят до възстановяване на връзката. И ако връзката ти е била нормална и с човека поддържаш приятелски отношения, имаш много голям шанс.
Кога връзката е безнадеждна? Когато не получаваш това, което желаеш и то винаги остава в очакванията ти. Когато се надяваш да промениш човека до себе си, за да бъдеш щастлив - хората не се променят. Ако не си щастлив с човека такъв, какъвто е, връзката е безнадеждна за теб, защото ще ти донесе само разочарования и накрая сам ще си тръгнеш. Понякога хората се втурват да спасяват връзка, която не им дава очакваното щастие, заради егото си, от страх да не останат сами... без да си дават сметка, че те всъщност са сами и в самата връзка.
Начинът да спасиш връзката си е само един. Ако се замислиш как започва една връзка, ще разбереш - усещането да обичаш другия, да се радваш, че го има, да полетиш, ако си успял да го зърнеш от 100 метра с гаджето му дори, да забравиш света дори само от един срещнат поглед. Това е истинската любов, без претенции. Когато обичаш един човек така и не мислиш за себе си (глупости от рода на "Колко съм готин, в кърпа ми е вързан/а" или "Как това съвършено създание ще обърне внимание на такъв като мен?", елементи на егоизъм), човекът ще тръгне към теб.
Да си върнем човек е малко по-трудно, защото вече сме го имали и не можем така просто да се радваме, че го виждаме на 100 метра с гаджето му. Това е егото и то е, което ни пречи. Претенцията към човека, към Бога, към света. Като тук няма никакво значение, че не предявяваш претенции гласно към самия човек - самите ти мисли са достатъчни, за да обърнат процеса в обратна посока. Ако се замислиш тук, това е и причината за разрушаването на връзката - някакви претенции от нечия страна. Ревност, несигурност, налагане... имаше една хубава тема за егото и там бяха изредени много причини :-)
Много е трудно след раздяла да извървиш отново същия път, по който си стигнал до човека. Но ако успееш да мислиш за него така, както си мислил в началото, да се държиш така, както тогава, просто да го обичаш за това, което е, а не за това, което получаваш от него, да не броиш месеци, дни и минути ("Ах, от колко време го обичам, пък той още не се е върнал при мен") - гаранцията, че ще се върне, е към 90%. Това е истинската магия - силата на чувствата без смущенията на очакванията и съмненията. Затова и хората често се връщат, когато вече имаме нови връзки - когато сме престанали да ги чакаме и да мислим и сме позволили на енергията на чувствата ни да се реализира, след месеци, година или повече - зависи как сме обичали.
Става дума за любов, разбира се. Ясно е, че при хората, които са ориентирани само към получаване на блаженства, които искат всичко тук и сега, които не искат да пропускат живота си в чакане на някой, докато има толкова други хора по света - при тях не може да се случи. Те също са прави. Всичко на този свят си има цена - време и енергия.
