На Еньовден , преди изгрев слънце , наберете омайниче и цариче.Сплетете ги на венец , но без да ги връзвате с конец.Докато ги сплитате им разкажете следната история:
"Имало едно време един цар и една царица.Той се оженил за нея с обич , но тази обич с годините угаснала и той решил да погуби жена си.Извел я от двореца и тръгнали през поляни и долини.Стигнали до гората и царят казал да поседнат малко.Изведнъж му се видяло трудно да убие човек , и то жена си.Замислил се и неусетно заспал.Наблизо бълбукало изворче.Царицата отишла до него , вгледала се се в бистрата му вода , а там в свежа зеленина нежно се преплитали със стебълцата си две растения.
-Как хубаво са се преплели , сякаш се обичат!-казала царицата и въздъхнала.-Колко сме лоши ние хората!Защо не се обичаме така силно като цветята!Ех , царят вече не ме обича!...
Сълзи бликнали от очите и и тя посегнала да погали двете вплетени стебълца.Изведнъж чула утешителен глас:
-Не плачи царице!Когато царят се събуди , той ще поиска да пие вода.Тогава ти грабни от извора през преплетените от любов билки!След това ги полей с водата и я събери от тях.Това ще бъде вода на любовта.Дай на царя да пие от нея."
Така и станало.Царят се събудил и поискал вода.Царицата гребнала от чистата вода , топнала в нея билките и дала на царя да пие.Той отпил и казал засмян:
-Хайде , мила , да си ходим в двореца!
-Нали бяхме тръгнали някъде?
-Никъде вече няма да ходим!Откакто пих от тази вода , аз разбрах , че те обичам повече от всеки друг път.Дори когато се ожених за теб , не съм те обичал толкова , колкото те обичам сега.Ти си ми по-мила от всичко на света."
Венчето се оставя над иконата на Богородица в църква.Да пренощува там една нощ.след това го слагаме върху чаша/да е малко , колкото да покрие гърлото на чашата/.През него налейте мълчана или светена вода и кажете:
"Тя/името/ и той/името/ нека се обичат , нека не могат един без друг , нека да бъдат неразделни , така , както са били омайничето и царичето в легендата ! / повтаря се три пъти/