от катерина » 26 Фев 2005, 01:37
ами лично според мен няма никакъв повод да се разделим. знам, че повод винаги има, но в случая или той поддържаше една лъжа или някакви други сили са се намесили. случаят е такъв...имахме дълга връзка изпълнена с много перипетии, в която той ме нараняваше и не знаеше как да се отнася с мен. аз пък бях много капризна и въобще-нещата бяха тежки. но в един момент аз прецених, че това е човекът, с който искам да съм и жертвах всичко и се примирих с всичко, което не ми харесваше. и всичко стана чудесно. той израстна много като човек , стана пълноценен в много области и пое живота си в свои ръце. аз пък се успокоих и разбрах, че това е 1овекът, с който си пасвам в почти всичко, разбрах, че съм готоВа да съм с него, дори и когато силните ми чувства изчезнат. той се чувстваше много спокоен с мен и търсеше присъствието ми постоянно, буквално до последния момент. винаги е казвал, че няма по-голямо щастие от това да е с мен, и наистина беша така-просто аз бях другото му аз, виждах го истински, такъв, какъвто не смееше да се появи пред света, с мен сияеше и беше невероятен. но през цялата ни връзка над мен тегнеше сянката на жената, с която е искал да бъде преди мен. не са били заедно, защото тя го отблъскваше, но в момента в който той се влюби в мен, тя започна да го преследва...и аз се страхувах...той го усещаше и си спомням как дори няколко дена преди да ме зареже ми каза, че нас нищо не може да ни раздели, най-малкото друг човек...и така, аз в последните месеци от връзката ни живях в приказка, и той беше толкова щастлив и ден преди да ме остави кроеше планове за общото ни бъдеще, за това, което ни чака не само след седмица,но и след година. винаги аз съм била тази, която не е вярвала, че имаме голямо бъдеще- а той все ме убеждаваше как нас нищо и никога не може да ме раздели...пак повтарям...буквално няколко часа преди да се разделим...и какво стана всъщност- сдърпахме се една вечер( ние по принцип обичаме да спорим) и аз му казах, че точно тази вечер искам да съм сама и той ме молеше да остана с него, но аз му казах, че ще се видим утре. и дойде утре но той не се обади...потърсих го аз и това което чух беше: всичко свърши, не те обичам вече,не искам да сме заедно, никога няма да се върна при теб, защото не виждам смисъл..помислих, че го прави напук, задето се скарахме, но той не е такъв а и скандали всякакви сме имали...аз изпаднах в шок,не можех да повярвам как той за няколко часа е променил чувствата си, как всички мили думи и прекрасни постъпки са били лъжа...каза, че няма друга жена, но след 2 дена разбрах, че е с нея-онази, от която винаги съм се страхувала, тази, която го преследваше толкова време! просто..не знам....изпаднах в криза...не можех да повярвам и не намирах логично обяснение...искал е да е с нея и нарочно ме е залъгвал че е щастлив? или наистина за една вечер е променил чувствата си? това възможно ли е след няколко години заедно? и ако е искал да е с нея и му е било ясно, защо му беше в деня преди да ме остави да ми каже, че съм всичко за него и че връзката ни най-накрая е толкова истинска и стойсностна, че се гради само от щастие!!!!! на всички тези въпроси той отговаря с не знам, така се случи, просто не знам. и аз още не мога да се измъкна...хем се стремя да продължа напред, хем адски много искам той да се върне...и не си мислете, че искам да му отмъстя...аз искам да съм с него и не мога да повярвам, че той за 1 ден е спрял да ме обича....от една страна знам, че някога някак ще се справя без него, но от друга, точно в този период от живота ми не мога без него...вярвам, че той беше щастлив с мен...защото ми каза след като се разделихме че с мен животът му е бил най-накрая истински...освен това както споделих, аз мога да бъда с него дори и когато нямам силни чувства като любов и страст, защото привързаността ми към него е адски силна и връзката ни винаги се е основавала на по-стойностни неща от първичната любов...
затова сега не знам какво да правя....искам да съм с него...искам отново и двамата да сме в прекрасен период,и да получаваме един от друг всичко, от което имаме нужда...както беше буквално до последния миг...но от друга страна ме е страх от магията...страх ме е да му причиня това...но знам, че с мен той беше себе си и имаше сила да се бори напред с живота...знам че с мен той получаваше всичко...затова искам магия...искам да се върне при мен и отново да бъде щастлив, така, както преди няколко седмици, и аз да мога отново да видя живота и отново да бъда с най-прекрасния човек на света...може би всеки е изпадал в такава ситуация...и моля ви...думите от сорта на:"ти ще се справиш и без него, ако го обичаш му дай свобода, той не те е заслужавал, истинската любов не се нуждае от магия"-всичко това ми е ясно, и знам, че ще мине време и ще го преодолея, защото не е първата ми раздяла...но този път...знам, че това е човекът, с който аз съм готова да бъда при всички обстоятелства и знам, че той адски много държи на мен като на личност...знам, че се изисква воля и аз много лесно мога да го забравя, но не искам, не съм готова...затова, моля ви, спестете окуражителните думи и ако знаете нещо, което наистина ще подейства и то бързо-споделете! разбира се, както казах, ме е страх и нямам никакъв опит с магиите, но мисля, че съм готова да пробвам....затова ако някой знае, че тези неща наистина действат, нека ми даде някаква препоръка, която ще има ефект, благоприятен и за двама ни! благодаря ви предварително и искрено се надявам да разберете целите ми!