Любов, отношения и карма

Тези от Вас, които имат любовни терзания, биха могли да споделят тук своите притеснения. Надяваме се да намерят верния път към любовта...

Модератор: venus

Мнениеот venus » 02 Май 2008, 11:48

Ще разкажа за пътя, който изминах, докато исках да разбера що е това болестта и откъде се взема.

Първоначално целта ми беше да диагностицирам болните органи. Правех го достатъчно точно. После започнаха грешките. Аз виждах, че съответният орган е болен, а медицинските проверки сочеха, че това не е вярно. По-късно стана ясно, че това не са грешки. Оказа се, че вече не съм виждал самия орган, а полевия му фантом. Казвах на някой пациент кои негови органи са болни, изследванията показваха, че е здрав, а след половин година същият човек идваше и ми казваше, че съвсем наскоро лекарите потвърдили стопроиентно онова, което съм му бил казал преди шест месеца, и тогава разбрах, че работя изпреварващо. И което бе по-важно, стигнах до извода, че болестта почва на полево равнище и че чак след това преминава върху физическия орган, и осъзнах, че полето е най-важният носител на информация, и че именно в полето е онова, което наричаме „уроки", „проклятие" или „болест".

През пролетта на 1990 година неочаквано започнах да виждам, че полето е нееднородно, че в него има структури и че ако се въздейства на тези структури, физическото състояние на даден човек може рязко да се подобри. След това забелязах, че промени настъпват не само във физическото състояние, но и в характера и в съдбата на човека.

Разбрах, че това, което наричаме „биополе", и другото, което наричаме „подсъзнание" и „душа", са едно и също. По най-различни начини изправях и „кармичните структури", както ги наричах, и ефектът беше поразяваш. Изпаднах в нещо като еуфория.

Мислех си, че съм открил начин за изцеряване на цялото човечество.
Деформирането на кармичните структури води до заболяване на фантома, а след това, до няколко години, и на самия орган. Значи под мое ръководство можеше да се създаде апаратура, която веднъж годишно да въздейства на полевите структури на всеки човек, да изглажда кармичните деформации - и всички веднъж завинаги щяха да се отърват от всички болести. Мислех си, че съм открил панаиеята.

Но това, което смятах за избавление, на практика би довело до смъртта на цялото човечество. Защото впоследствие забелязах, че ако се спасява само тялото, колкото по-ефективно е лечението, толкова по-бързо се влошава съдбата и характерът на човека. В някои случаи забелязвах, че деформациите на полето бързо се връщат в изходното си състояние, и реших да разбера какво предизвиква деформацията на кармичните структури.

В крайна сметка с изумление открих, че деформациите на кармичните структури, предопределящи физическото здраве и съдбата на човека, се пораждат от омразата, от силната обида, от съжалението и т. н. После разбрах и че освен външната агресия има друга, много по-опасна - вътрешната; и че именно тя се натрупва и води до деформация на полето и до тежки болести.

И така, агресията уврежда душата, а болната душа поражда болест в тялото. Значи трябва да се лекува душата. А душата най-добре се лекува с любов, молитва и покаяние. И аз казвах: „Вие сте мразили, вие сте се обиждали. Помолете се, молете се душата ви да се освободи от омразата, от обидата, от ревността - и ще оздравеете." И пациентът оздравяваше. Мислех си, че това е всичко.

Какви мъки обаче изпитвах, когато виждах, че душата на болния се е пречистила от агресията, а болестта на минава! И разбрах, че човек всъщност не бива наказван заради агресията, а заради характера, който я поражда. И че затова човек не може да бъде излекуван, ако не се промени характерът му.

Но как се променя характер? Мислех си, че това е невъзможно. Задълбах в търсене. Стотици, хиляди пъти се опитвах да разбера кое поражда агресията, и накрая разбрах, че агресията възниква тогава, когато душата се вкопчва в някакви човешки ценности. Колкото по-силна е привързаността към човешките ценности, толкова по-силен е шокът при тяхната (дори хипотетична) загуба, и съответно толкова по-голяма е агресията, която поражда болестите.

За да променим съдбата си и физическото си състояние, трябва да променим характера си, своя човешки аз. За да променим своя аз, трябва да излезем от него, да се извисим над него. Откъде започва човешкият аз, тоест човешката личност? Започва от желанията, съзнанието и живота. За да се променим, трябва да се абстрахираме от живота, желанията и съзнанието. Това е възможно единствено чрез любовта към Бога, тъй като тя е отпреди съзнанието, отпреди живота, отпреди чувствата желанията. Но не можеш да се молиш на някого или нещо, което мразиш. Всяко пряко недоволство от Бога минава през душата и остава в нея. И в критична ситуация човек почва да се моли, но молитвата му „остава нечута". Освен преките претенции към Бога има и косвени:
- недоволството от Бога заради света, обществото, държавата, дадена група хора.
- претенции към Бога заради родителите, любимите и близките.
- претенции към Бога поради недоволство от дадена ситуация, от себе си, от собствената съдба.

Всяко продължително недоболство от самия себе си или от дадена ситуация е подсъзнателна обида спрямо самите нас, спрямо съдбата и спрямо Бога. Колкото и да е странно, един от най-опасните моменти е презрението към самия себе си, недоволството от ситуацията. За самите себе си ние сме отворени и затова агресията към нас самите може да достигне невероятни мащаби. В такъв случай трябва да се откажем от претенциите си към Бога, тоест преди молитвата трябва чрез дълго подаяние да се откажем от всички обиди срещу Бога.

[hr]
"Диагностика на кармата", Сергей Лазарев
Последна промяна venus на 02 Май 2008, 11:59, променена общо 1 път
Аватар
venus
Модератор
 
Мнения: 542
Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36

Мнениеот venus » 02 Май 2008, 11:55

ЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ

Накратко ще ви изброя човешките ценности.

Първият пласт са материалните ценности. Показателят за вкопчеността ни в тях е невъзможността да приемем загубата им. Това поражда агресия. Поражда съжаление, страх, завист, обида, нежелание за живот. И колкото по-голяма е агресията, толкова по-силно сте вкопчени в тях и съответно толкова по-малко ще имате онова, заради което убивате любовта. Аяо парите за вас се „затварят" сто, че и повече процента, значи или нямате пари, или имате, но нямате здраве и живот.

Следват духовните ценности. Единият пласт са отношенията с близките. Следващият - способностите и интелектът, т. е. съвършенството. В основата на духовните отношения, на интелекта и способностите лежи един по-фин пласт. Това е духовността, нравствеността, благородството, идеалите, принципите, целите. Мечтите и надеждите. Чрез тези понятия ние влизаме в контакт с бъдещето. Следват благополучието, желанието, волята и самият живот.

Да погледнем духовните ценности още веднъж. Вкопчеността в отношенията поражда повишена обидчивост, ревност, подозрителност или нежелание за живот. Когато отношенията се късат, започват кавги и изневери. Ако отношенията са „затворени" над сто процента, това означава или липса на семейство, или липса на нормални семейни отношения, или - при нормално, здраво семейство - болест и смърт.
Ако се „затварят" способностите и интелектът, това означава или пълен провал в работата и поредица несполуки и измами, или - при сполуки и успех - отслабване на памета и способностите или тежко заболяване. Ако се „затваря" контактът с бъдещето - това е или смърт, или рак, диабет, множествена склероза, псориазис или безплодие.

Бъдещето се затваря тогава, когато сме прекалено вкопчени в него. Ние взаимодействаме с бъдещето посредством мечтите, плановете и надеждите си. Този, който не може да приеме рухването на плановете и надеждите си, който живее само с мечти за бъдещето, който презира разрушилите неговите планове и надежди - такъв човек се вкопчва в бъдещето и може да го изгуби.

Оказа се обаче, че бъдещето не се състои само от планове и надежди, бъдещето е в духовността и нравствеността, в порядъчността и идеалите. Ако човек не може да приеме краха на идеалите си и нравствените обиди, ако не може от сърце да прости на онзи, който го е предал, ако презира безнравствените и несправедливите - това е най-прекият път към смъртта, рака или безплодието.

Ако се „затваря" съдбата, следователно или сме били прекалено недоволни от собствената си съдба или от съдбата на близките си, или от съдбините на обществото, на държавата. Значи няма да ни бъде позволено да имаме щастлива съдба или ще ни се прати болест, която, както се казва, ще ни трови иял живот.

Ако се „затварят" волята и желанията, това значи, че вие вътрешно сте се опитали да подчините ситуацията на волята си, на желанията си, яд ви е било на този, който се възправя срещу любовта ни. Волята е осъзнаване плюс желание. Ако страстно жадуваме нещо и изведнъж възможността да осъществим желанията си изчезне, трябва с всички сили да се стремим да запазим любовта в душата си. Защото ако убиваме любовта в собствената си душа, като се самопрезираме, или в душите на другите, като търсим виновници и ги презираме, няма да ни се даде да осъществим нито едно свое мащабно желание, и волята на потомците ни ще бъде потисната.
Аватар
venus
Модератор
 
Мнения: 542
Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36

Мнениеот venus » 02 Май 2008, 12:19

БЕЗПЛОДИЕ


Пред мен седи пациентка, на която обяснявам причините за безплодието й.

- Когато човек не може да приеме загубата на нещо и допусне пламване на агресивността, това значи, че душата му е вкопчена в някакви ценности. Ценностите биват материални и духовни. Ето един слой на духов ните ценности - това са отношенията. Ето го втория слой - това са способностите, интелектът и съвършенството. Вкопчването в тях дава високомерие, възгордяване. В основата на духовните отношения, способностите и интелекта лежи контактът с бъдещето. Той се осъществява посредством духовността, благородството, принципите, мечтите, надеждите и идеалите.

Вкопчването в бъдещето ражда невъзможност да се приемат крах на надеждите и идеалите, предателство и несправедливост. Човек зацикля на мечтите и плановете си, не може да живее с интересите на днешния ден, идеализира всичко наоколо. А тъй като светът не може да е идеален, постоянно нараства недоволството от него. Понеже контактът с бъдещето лежи в основата на духовните отношения, способностите и интелекта, вкопчването в бъдещето прави човек ревнив и горделив, а това е твърде опасно.

След бъдещето върби благополучната съдба, после волята, желанията на човека. Ако човек е вкопчен в нещо - той ще губи това нещо. Всичко, заради което убиваме любовта, трябва да ни бъде отнето. Да речем, човек не може да приеме загубата на пари, мрази, завижда. Ако парите му „бягат" над 50%, той може да има проблеми с тях. А ако процентите са 80-90, непременно ще има проблеми. Ако на човек парите му „бягат" над 100%, значи той или няма пари, или се разболява и умира. Ако отношенията му „бягат" с повече от 100%, значи или няма семейство, или то е крайно неблагополучно, или със семейството му всичко е нормално, но човекът се разболява, влошават се зрението и слухът му, хваща ревматизъм. Ако на човек му „бяга" бъдещето над 100%, тогава, за разлика от загубата на пари, това е смърт. Човек може да живее и с „изгубено" бъдеще, но тогава се разболява от рак, от дисеминирана склероза, от паркинсонова болест - това са болестите на „изгубеното" бъдеще.

Има още един вариант. Наше бъдеще са децата ни. И ако на човек му се отнеме възлложността да има деца, той може да живее и с „изгубено" бъдеще. За да роди една жена здраво дете, тя трябва да изтърпи унизяването на всички човешки ценности в една или друга степен. Значи, рухването на плановете и надеждите, несправедливото отношение, предателствата, разрушаването на идеала са най-скъпоиенното лекарство за жена, която може да има безплодие, и особено силно я „друсат" година и половина преди зачеването на детето. Ако жената не издържи изпитанието, възможността да има здраво дете или изобщо дете й „избягва".

- Нека погледнем вас - казвам аз на пациентката - парите ви „бягат" с 40 %. Посредством недоволството от себе си сте вкопчени в ситуацията в паричен аспект. Отношенията ви „бягат" с 60%. Способностите и инте- лектът - с 3-5%. Бъдещето ви „бяга" със 120%. Съдбата „бяга" с 5%, волята - с 3%. Само един от показателите ви надхвърля леталното равнище. Но той е най-важният.

Вие прекалено много се ядосвате на себе си и на съдбата, а това е все подсъзнателно недоволство от Бога постоянното ви ядосване от околния свят, от вашите близки, от самата вас би могло да доведе до рак на гърдата. Вместо това имате безплодие. Смятали сте неблагоприятната съдба за отрова, а това е било скъпоценно лекарство. Преминете още веднъж през живота си, реагирайки на всичко само с една емоция - с чувство на любов. Забравете интересите на тялото, интересите на духа. Всички щастия и нещастия са само натрупване и пречистване на любовта ви към Бога. Почувствайте, че изчезват вашите мисли и разум, способностите, надеждите и мечтите ви, че изчезват вашите желания и животът ви. Остава само любовта съумеете ли да го почувствате, ще имате деца.

[hr]

В Ню Йорк сега ражда една от пациентките ми. Спомням си как преди девет месеца и половина се срещнах с нея за пръв път. Около трийсетгодишна, не беше забременявала нито веднъж. Поприказвахме си с нея десетина минути.

- Вие имате неправилна система на ценностите. Човешкото достойнство, мащабът на човешката личност - всичко това е прекрасно, докато не влиза в противоречие с околния свят. Колкото повече функции има клетката, толкова по-мащабно е развитието на организма. Но така е, докато личната воля на клетката е вторична. А ако настъпи затваряне в себе си, в своите програми, значимостта на клетката трябва да бъде разрушена, развитието й трябва да бъде спряно. Вашето възгордяване е неколкократно над нормата. За вас такива понятия като „способности", „интелект", „съвършенство" стоят по-горе от любовта. Ако искате да родите дете, научете се да се унизявате и да отстъпвате. В името на любовта човек може да се раздели не само с пари, а и със способностите, интелекта, принципите и идеалите, с желанията и с живота си.
- Как така? Да се разделя с живота в името на любовта? — недоумяваше тя.
- Много просто. Ако умира детето ви, ще се пожертвате ли заради спасяването му?
- Разбира се.
- Тъкмо това е готовността да се разделиш с живота в името на любовта. За да се роди дете, душата на жената трябва да се напълни с любов. А всички човешки ценности, дори и най-светите, ни отнемат, изсмукват от нас и любовта, и силата, и енергията. Значи, за да насъберем любов, трябва за по-кратко или по-продължително време да се отстраним, да забравим човешките ценности. Продължителният срок предполага неприятности, нещастия, унижение и болести. Колкото по-готов е един човек да вземе лекарството, толкова по-малка доза му е нужна. Колкото повече унижения, несправедливост и обиди може да приеме една жена в името на любовта, толкова по-здрави и по-щастливи деца й се раждат. Колкото повече доброволно се стремите да развивате в душата си любов и добродушие, толкова по-малко ще ви трябват унижения, неприятности и беди.

[hr]

За консултация е дошла млада жена.

- Махнати са ми яйчниците - каза тя - направиха ми изкуствено оплождане. Неотдавна родих. Бихте ли могли да погледнете детето ми?

Гледам полето на момиченцето и виждам, че то грее със златиста светлина. Чисто е. И на полево, и на физическо равнище. Гледам полето на жената и започвам да разбирам каква е работата.

- На вашето дете всичко му е нормално, но тенденцията, която сте наследили от рода си и която сте засилили, е пречела на детето да се роди. Тъй като сте била неспособна да приемете унижение от мъж, вас са ви унизили с изваждането на яйчниците. Ако не бяхте тръгнали към любовта, дори при изкуствено оплождане щяхте да помятате и детето все едно нямаше да се роди. Вие сте тръгнали към нея, затова детето се е родило и се е родило чисто. Но устремеността ви към Бога и желанието ви да натрупате и запазите любов в душата си са се оказали недостатъчни. Затова не сте преодолели тенденцията да превръщате в смисъл на живота си човешките ценности. „Мръсотията" не е тръгнала към децата ви, но се е върнала и се е изляла върху вас. Започвате да развивате рак на матката.

- Да, знам, усещам го - отговори жената, - това може ли да се промени?

- Разбира се. Молете се от вашия род, тоест от дедите ви, от вас самата и от потомците да отпадне желанието да превръщат във висше шастие човешките ценности, и материалните, и духовните. Особено духовните. Прехвърлете стотици пъти целия си живот и възприемете всички унижения, обиди и несправедливости като скъпоценно лекарство. Онова, което сте смятали за отрова, е било вашето спасение. Използвайте всяка секунда не за да предявавате претенции към околния свят, а за да давате любов на всички наоколо. Колкото повече любов раздадете, толкова повече любов ще дойде в душата ви. Ако някои ви е обидил, мислено му кажете: „Обичам те". Ако някой е извършил добра постъпка спрямо вас, кажете му същото. Ако се стеснявате да поздравите непознат човек, поздравявайте го мислено. Положителната ситуация ни помага активно да трупаме любов, отрицателната ситуация пречиства любовта, прави я независима от човешките ценности.
Аватар
venus
Модератор
 
Мнения: 542
Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36

Мнениеот venus » 11 Окт 2009, 11:42

Попаднах на много интересна книга - Психосоматика, отношения и здраве. Авторът разглежда подсъзнателните емоции като причина за развитие на проблеми в отношенията и здравето, с конкретни примери за отделните емоции, най-чести проблеми в отношенията и любовта и най-често срещани заболявания с психосоматичен произход. Препоръчвам книгата на всички, които наистина искат да разберат и разрешат причините за проблемите си и са готови да погледнат честно към себе си.


Повечето хора смятат, че любовта е случайност, работа на съдбата. На неудачниците обаче любов не се дава. Тези хора не знаят какво е любов. Много хора се интересуват само от щастието, което любовта им дава, те искат да бъдат обичани, но малко ги интересува колко е развита способността им да обичат. Но реди всичко те не знаят как да обичат себе си. Повтарят често думите „Аз те обичам”, но в повечето случаи тези думи означават „Аз се нуждая от теб” или „Не ме изоставяй”.

Много хора търсят любов в партньорството поради факта, че са неспособни да обичат сами себе си. Но ако не умеем да обичаме себе си, не можем да обичами и никой друг. Или иначе казано, можем да обичаме другите така, както обичаме себе си. Любовта към себе си е мярката, с която обичаме и другите. А това предполага и способността да бъдем щастливи и сами – ако се чувстваме добре със себе си, защото се обичаме, ние няма да се неждаеме от други хора. Освобождаваме се от тази зависимост. Когато се избавим от страха да останем самотни, ние вече можем да предоставим повече свобода на партньора си и да установим отношения на истинска любов.

Не мога да бъда сам
Повечето хора имат нужда от други хора, за да се чувстват щастливи. Те не искат и не могат да бъдат сами. Дори когато връзките им вече не им дават желаното, те предпочитат да направят компромис, отколкото да се разделят. При самотата отсъстват отвличащите моменти и на повърхността на душата изплуват неща, които не желаем да знаем. Страхове, неизживени конфликти използват случая да привлекат вниманието. Вместо да се занимават с тях, хората се спасяват с бягство – един се напива, друг скача от връзка във връзка и т.н. Подобни отношения се основават на отрицанието – „ДА на съвместния живот, НЕ на самотата”. В подобни връзки партньорите са зависими един от друг и са готови на всякакви жертви. „Аз не мога да бъда сам” винаги означава „Аз не искам да бъда сам”.

Искам да бъда сам
Действително съществуват самотници, които не се нуждаят от други хора, за да удовлетворят потребностите си. Тези хора са щастливи сами със себе си. Можем да ги познаем по това, че те никога не остават сами, без съпротива встъпват и могат да живеят пълноценно в партньорство. Те се чувставт добре и сами, и с другите. По-често обаче се срещат мними самотници – те нямат партньори и твърдят, че искат да бъдат сами. В действителност обаче те панически се боят от партньорството. Някои от тези хора не осъзнават, че желаят пълноценно партньорство. Известно е, че в партньорството рано или късно се налага да покажем себе си, та дори и с най-добрата си страна. Тук се проявяват комплексите за непълноценност, страховете да не се покажем недостатъчно добри, сексуалната неувереност и преди всичко липса на честно отношение. „Дали партньорът ми ще иска да остане с мен, когато разбере какво представлявам?”

Няма достоен за мен
Някои хора имат завишени очаквания за евентуалния си партньор. Във всеки кандидат те веднага забелязват нещо, което е в противоречие с представите им. Високите претенции всъщност тези хора предявяват към самите себе си и не съумяват никога да удовлетворят. В степента, в която се залъгвят за собстевните си очаквания, в тази степен няма да бъдат удовлетворени и от другите. Ако търсите идеалния партньор, всъщност се стремите да смекчите рисковете и несигурностите в любовта и партньорството. Тази стратегия превръща живота в голяма скука. Някои хора нарочно завишават изискванията си, за да избегнат партньорството; те не желаят да да се разочяроват и избягват любовта. Смисълът на партньорството е в това, че моят партньор изважда на показ моите недостатъци – другият ми показва моите неосъзнати черти, така че аз да ги осъзная и приема.

На никого не съм нужен
„На никого не съм нужен” оначава, че вие отхвърляте себе си такива, каквито сте. Партньорите ви само отразяват вътрешното ви състояние. Чрез отношението си към вас те отразяват собствената представа, която вие имате за себе си. Ако вие не се считате за достойни за любов, ще го разберете по това, че никой няма да желае да общува с вас.

Не мога да се влюбя
Прекрасното настроение на влюбването възниква само по себе си, когато има предпоставки. Ние се влюбваме в особеностите, които смятаме, че не притежаваме и бихме желали да имаме. Но ние носим в себе си всички свои особености – значи влюбването само ни разкрива наши черти, които все още не осъзнаваме. За да си разрешим да се влюбим, ние изискваме от партньора ни трябва да отговаря на определин условия. Колкото повече очаквания имаме, толкова по-малка е вероятността да се влюбим. Всичко, което очакваме от другите хора, пказва как се отнасяме със самите себе си.

Случват ми се все едни и същи проблеми
Много мъже биват привличани от един и същи тип жени – красиви, властни, язвителни и известни с неверността си жени. Ако не в самото начало на връзката, то скоро тези партньорки им причиняват голяма болка. И колкото по-зле се чувстват в компанията на възлюбената, толкова повече държат на тази връзка. Има жени, които винаги се влюбват в недостъпни мъже – женени, хомосексуалисти, чужденци – варианти много, но общото между тях е неъзможността да бъдат с тези мъже. Ако не осъзнаваме структурата на нашите връзки, те остават на подсъзнателно ниво. Ние създаваме идни и същи ситуации дотогава, докато не разберем това, което трябва да разберем и да извлечем необходимия опит.

Давам всичко от себе си
Някои хора се стремят да се държат така, че много да се харесат на партньора си, да му угодят във вески случай, измествайки своите необходимости на заден план. Причина за това е недостатъчната им самооценка. Движеща сила в този случай е страхът им да не бъдат изоставени.

Не мога да се реша
Нерешителните хора често се колебаят в избора си, търсят съвети, съзнателно или несъзнателно саздъвата обстоятелства, при които решенията да бъдат взимани от други. От страх да не извършат грешка и да поемат отговорността за нея, много хора прекарват времето си в бездействие. Те непрекъснато търсят аргументи, за да постигнат яснота, но това никога не става, тъй като всъщност не я желаят.

Страхувам се да не бъда отхвърлен
Чувството, че не сме достатъчно добри, чувството за собстевна непълноценност е причина за страха да не бъдем отхвърлени. Много хора не се приемат такива, каквито са, и се страхуват, че другите също няма да ги приемат. Поради това те се стремят да се показват в най-добрата си светлина, да скрият от света всичко, което им се струва недостойно. Това, което другите хора ви показват, е именно това, което вие не приемате в себе си.

Влюбвам се много лесно
Колкото по-висока е способността ни да възприемаме особеностите на другите хора, които ни привличат, толкова по-често се влюбваме. Ако обръщаме внимание преди всичко на себе си, на собствените си мисли, задачи и грижи, ще успеем да възприемем твърде малко от другите хора.
В действителност влюбването има твърде малко общо с този, в който сме влюбени. Ние възприемаме неговата красота и неговите черти, но ни опиянява собствения ни образ, отразен в партньора. Именно това ни окрилава, позволява ни да забравим всички грижи, пробужда в нас сили, за които не сме и подозирали, кара ни да създаваме чудеса. Когато сме влюбени, ние се наслаждаваме именно на любовта към себе си.

Никой не ме обича
Недостигът на любов към себе си и недостатъчната самостоятелност се очаква да бъдат допълнени от партньора. Но вместо това, той отразява точно това, което ние не бихме желали той изобщо да вижда. Той прави с нас това, което самите ние правим със себе си. Ние искаме някой да ни обича, а той ни дава толкова малко, колкото и ние на него.
Ако вие се обичате и се отнасяте с внимаие към себе си, ще привлечете и партньор, който ще ви обича и ще се отнася с внимание към вас.

Не мога да обичам
Всеки човек може да обича. Когато приемете хората такива, каквито са, вие действително ще ги опознаете. Когато спрете да критикувате себе си, ще спрете да критикувате и хората. Хората, с които имаме отношения, са огледален образ на самите нас. За да опознаем себе си, ние несъзнателно привличаме хора, притежаващи особености, които все още не сме интегрирали в себе си. „Не мога да обичам” означава, че не обичам себе си.

Ревнувам
Зад ревността стои страхът от загуба на партньора. Обвинявайки партньора си за собственото с лошо самочувствие, ревнивецът с чиста съвест приме себе си за жертва и отказва да поеме отговорност за себе си.

Партньорът ми ме ревнува
Ако нещо ни пречи в другите или в самите нас – това е признак на несъответствие. Другият човек е само повод за изявата му, но не е причината. Причината винаги е в нас, а другият само ни показва какво носим в себе си или какво не приемаме. Контролът, който другите се опитват да наложат над нас, отразява собствения ни самоконтрол, желанието ни да контролираме своето поведение, за да избегнем неприятните ситуации.

Партньорът ми изневери
В тази ситуация е особено силен страхът да бъдем изоставени. Верността най-често означава „Искам да бъда с теб”. Само изневярата може да подскаже, че зад това твърдение стои страхът да останем сами, страхът от живота, страхът от бъдещето.
Аватар
venus
Модератор
 
Мнения: 542
Регистриран на: 12 Окт 2007, 09:36

Мнениеот alesia » 01 Апр 2011, 21:23

Venus ,
Благодаря ти за хубавите статии :) Отговорих си на много въпроси чрез тях :") ... Странно , но от 2 години "Диагностика на Кармата" ми попада "случайно по един или друг начин.. и все не намирам време да започна да го чета Лазарев.. , но мисля , че това беше преломният момент :)
Изпращам ти любов и светлина. Благодаря !!! :))))
Аватар
alesia
 
Мнения: 1
Регистриран на: 26 Мар 2011, 11:54


Назад към Любовна магия. Психология на отношенията.

  • Виж новите мнения
  • Виж темите без отговор
  • Кой е на линия
  • Общо на линия са 3 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 2 гости (Информацията се обновява на всеки 2 минути)
  • На 21 Апр 2020, 01:19 е имало общо 540 посетители наведнъж.
  • Потребители разглеждащи този форум: Google Adsense [Bot] и 2 госта