Просто въпрос в отговор на предните постове

[harry]

Понеже явно това е темата за моралните съображения, а аз точно от тях се интересувам, задавам тук следния казус. Имал си много години връзка с един човек, обичали сте се много, до толкова, че сте вярвали, че сте открили сродната си душа на света и дори сте мислили за свои деца. Но, поради битови и други обективни и някои разбираеми, други не толкова ясни причини сте започнали да не се разбирате, да се карате и така докато един ден на единият му е писнало и е казал "стига, повече така не може". Съответно сте се разделили, но не защото вече не се обичате. Единият, обаче от двамата чуства, че тази любов е неговия път в живота и не вижда друг начин освен да се бори докато може, докато разбере, че повече по този път няма накъде или докато самия живот го остави. Това продължава близо година, като впоследстви двамата започвате да имате отново взаимоотношения, макар не като преди. Виждате се, има за какво да си говорите, хубаво ви е заедно, правите страхотен секс......но другия продалжава да не желае да имате по-сериозни взаимоотношения, защото е изгубил вярата си, че можете да сте заедно. Той си мисли, че ако пак сте двойка, няма всъщност да се чуствате толкова добре и заради това ограничава честотата на вашите виждания и се опитва да не показва емоция. Вие обаче сте преживели доста през тази година и знаете, че можете да направите така, че всичко да е ОК. Но той не ви дава шанс! Как мислите, ако наистина натопите бучка захар в цикъла си и му я сложите в кафето с идеята той просто да поиска да ви вижда по-често, за да може след това да му кажете "виж вече 5 дена сме заедно и всичко е наред, не мислиш ли, че може да се окаже, че и 10 дена ще сме заедно и пак ще е добре"..........та наистина ли ще е такъв грях, дали наистина е безпардонно вмешателство в работите на съдбата. Дали пък просто съдбата не иска точно това да направим? Нима трябва да оставим живота ни просто на течението? Не е ли това бягство, не е ли всъщност най-лесния начин, не сме ли слаби личности, ако оправдваме всичко случило ни се със съдбата. Кой може да ни каже нещото, което правим грях ли е или единствения ни правилен избор! Благодаря на тези, които успяха да прочетат това до края И ще бъде чудесно, ако някои ми напише мнението си.

[galina_dim]

Единият, обаче от двамата чуства

Ерго, другият от двамата не е на същата вълна. Когато хората не са на една вълна, нещата не се случват, колкото и да го иска единият от тях. Всякакво вмешателство е противоестествено. Магиите с менструална кръв са отвратително силни, трябва да си ненадминат егоист, за да ги направиш.

Бъди човек!

[bellastella]

Единият, обаче от двамата чуства

Ерго, другият от двамата не е на същата вълна. Когато хората не са на една вълна, нещата не се случват, колкото и да го иска единият от тях. Всякакво вмешателство е противоестествено. Магиите с менструална кръв са отвратително силни, трябва да си ненадминат егоист, за да ги направиш.

Бъди човек!

Преди години правих няколко пъти такава магия на един човек и нищо от никъде не се промени. Нито за добро, нито за лошо. Не знам защо казват, че е силна.

[galina_dim]

Нямам представа какво си правила и дали няма/няма да има промяна. Аз самата с любовна магия не се занимавам. Но съм виждала мъж след магия с менструална кръв, оттогава знам защо я водят силна...

[blessed]

Не мисля, че е чак такъв грях да направих това което мислиш но мога да ти дам и съвет да не го притискаш чак толкова да се съберете заедно след като му направиш магията. Изчакай той сам да пожелае да бъде с теб. Всеки има правото да се бори за това което иска и да се опитва да промени съдбата. Дали ще успее това вече е друг въпрос.

[ekaya]

Странно ми стана първо, че говорите за „грях”. Аз, а и по-голямата част от хората, занимаващи се с магия не използват това понятие само по себе си, а още по-малко като коректив за определянето на нещо като „добро” или „зло”. Ние също рядко говорим за „морал”, обикновено спазваме етиката на съответната традиция или на разбирането си за устройството на мирозданието като цяло. Това обаче не ни прави арогантни и безскрупулни, напротив обръщаме внимание на постъпките си много повече отколкото предполагате, защото знаем какви биха могли да са последиците от тях. Не говоря за „карма” в момента, защото самата аз разбирам нещата за кармата малко по различно. Говоря за БАЛАНС.

Всичко е в баланс и ако ти нарушиш баланса, нещата ще се изравнят. Как точно? Зависи от конкретния случай. Познавам хора, чиито деца се платиха за безразсъдството им.

Можеш ли да градиш нещо върху основите на лъжата? Как можеш всяка сутрин да се събуждаш и да поглеждаш в очите човек, който знаеш, че е при теб на сила?

Често направилите магия за любов с цел да привържат някого към себе си нарушават и засягат целостта на човека като индивид, нарушават самата му същност. Характерът му не рядко се променя и то видимо – раздразнителност, неспокойство, проява на неоправдана упоритост за съвсем несъществени неща, неадекватни реакции и постъпки. Човекът де бори с дисхармонията в себе си, прави несъзнателни усиля да освободи волята си. Мъчително е да се гледа такъв човек. Как можете да твърдите, че го обичате, щом сте в състояние да му причините това?

Най-страшното обаче е, че има хора, които твърдят, че след подобна намеса от тяхна страна са си живели щастливо. Те – да, ами другия? Замислете се дали човек, чийто егоизъм е достигнал до там, че на сила да привърже някого към себе си ще е в състояние да види страданията, които е причинил на другия, щом капаците на собственото му его и „щастие” са на очите му. Историята познава случаи, в които човека не се бори особено с направеното му. Отговорите – по-податлив характер или други натрупвания, но такъв човек, отново повтарям, не е щастлив; или магията носи със себе си доза промиване на мозъка, която засяга съпротивата като цяло, не само тази на лична основа срещу конкретен човек и злополучното, безхарактерно същество отново не е щастливо.

Имали са силна връзка, сродни души, но са се разделили казваш? Може да се обичат, но пътят им не е бил заедно, може това да е урок, който трябва да научат сега; може това да се дължи на причини, породени в предишен живот... на много неща. Причините обаче винаги имат резултат – вашето действие или бездействие, а то на свой ред ПОСЛЕДИЦИ. Как ще бъде възстановен баланса – не решавате вие. Готови ли сте за това?

Спрете да се самосъжалявате и да се питате „защо на мен” и се опитайте да си извадите поука от „страданието”.

Спирам, защото мога да пиша до безкрай. Всички тези думи насочих към онези, които смятат, че магията е създадена да изпълнява нездравите желания на иначе здравите им мозъци, защото целта не оправдава средствата и всеки си плаща, често още в този живот.

Боговете да са с вас.

[rain]

Може да чуеш всевъзможни мнения, упреци и съвети.
Но това дали е редно или не го решаваш сама. Ние не можем да ти кажем.

В мнението ти виждам, че си използвала думата "грях"...ако наистина го възприемаш
като такъв няма смисъл да опитваш. Иначе само бих допълнил...ако целта оправдава
средствата, то действай.

[harry]

Знам, че има всевъзможни мнения и съвети, защото вече прочетох доста от тях преди да напиша това. Идеята ми да го напиша беше, защото исках да видя точно този казус какви отговори ще предизвика, кои от вече прочетените ще преобладават, дали ще подтикне някои към нови изводи на база на тази ситуация или ще продължът да си излагат принципните си разбирания без да се задълбочават в смисъла на ситуацията. Чудех се дали някой ще се замисли любовната магия дали е най-релевантна за случая, дали някои няма да предложи нещо алтернативно. Защото, ако се замислите аз не искам в никакъв случай да вменявам насилствено на някой чуства, а искам да създам ситуация, в която той сам да вземе решението. Или пък на някой можеше да му се стори, че вече е направена някаква магия. Използвах думата "грях", защото я бяха ползвали и това беше идеята на предните диалози, които четох тук. Лично аз нямам такива предрасъдаци, които да ме спират в случая. Наисина мисля, че целта оправдава средствата и явно не влизам на ekaya в категорията за здравите мозъци. Това, което ми е по-важно е дали е необходимо. Ако трябва да съм честна не съм тръгнала да правя любовна магия, защото мисля, че още не се налага и ще прибегна до нея евентуално когато реша, че няма никакви други по-безопасни средства. Интересуваше ме това доколко мислите, че ще наруши баланса и доколко всъщност може да се окаже, че ще оправи баланса. И знам, че само аз решавам кое е редно и кое не, но това не означава, че мненията ви няма да са ми полези. Никой не знае, може би някое особено ще ме трогне особено!