Призоваване на дявола. Една легенда...

[Wizard]

[shadow=red]Призоваване на дявола[/shadow]

[glow=olive]Една легенда за Корнелий Агрипа[/glow]


„И ще ти стигне ли смелостта?" – изкрещя
Старецът посивял, над чиято глава
години безброй се бяха изтърколили.
„Ще ти стигне ли смелостта да видиш – той изкрещя,
въплътения бяс, що Небето оскверни!
Настина ли си тъй смел?

Кажи, с немигащ поглед мож ли устоя
на бръснещия пламък на тез очи неземни,
що чума сеят, гдето взор отправят,
на тоз дъх, що като самум смърт сее
връз всичко, що все още може да умре?

Смееш ли да се възправиш срещу силуета страховит,
що бури и вихрушки язди
в диво, скверно осенение!
Уплахът на челото проклето, ето архангелско, а сега обругано,
ах, смееш ли срещу дявола да се изправиш?"

"Смея!" – отвърна младежът отчаян
и до стареца пристъпи,
от страстна, трескава радост обзет,
без лицето си да сепне, без ръката му да трепне.
Без някое дребно, измамно дяволче, а НЕГО,
дявола съм склонен да видя аз!
В цялата му Горгонска премяна,
в най-отблъскващ, най-скберен вид" –
младежът отвърна с глас дързък.
"Ще бьде волята ти!" – рече Агрипа,
и въздъхна, и глава побеляла поклати,
и низ от горчиви стенания отрони.

Границата на мистичен кръг очерта,
с череп и кръстосани кости укрепи го;
посипа множество печати магични,
промърмори молитви отзад-напред,
що като проклятие звучат.
"Идва! – извика той с гримаса дива,
– най-падналият от рода на Аполион!",
а след туй, в удивеното лице на ученика свой
кесия празна хвърли той!


Ричард X. Барам (1788-1845), английски сатирик. Автор на
Легенди на Инголдсби.

[B-L-O-T]

Единственият дявол е умът !

[BESS]

Единственият дявол е умът !

Дявола понякога взима ума и разни почват да си говорят самички