Прогонване на демони

[Wizard]

[align=center][shadow=red]Прогонване на демони[/shadow][/align]



[align=justify]Според религиозните вярвания на татарите всяка болест се дължи на посещението на Цутгур или демон; но прогонването на този демон е дело най-вече на медицината. За да се справят подобаващо със случая, към работа пристъпват ламата-лекар, както и ламата-аптекар. Фармакопеята на татарите отхвърля всички съставки на минерална основа. Лекарствата на ламата се състоят изцяло от стрити растения, които или се попарват с вода, или от тях се приготвят таблетки. Ако се случи да не носи лек със себе си, ламата-лекар ни най-малко не се смущава. Той изписва имената на лекарствата върху тънки ивици хартия, навлажнява ги със слкюнка и ги навива като таблетки, които пациентът поглъща със същата увереност, сякаш са истински медикаменти татарите казват, че като глътнеш името на лекарството, все едно вземаш самото лекарство.
След като извърши медицинско нападение над демона-узурпатор, ламата пристъпва към духовен удар под формата на молитви, според вида на демона, който трябва да бъде прокуден. Ако пациентът е беден, посетилият го демон може да бъде низш Цитгур, който изисква само някоя кратка, импровизирана молитва, а понякога е достатъчно прогонване посредством възклицание. Ако пациентът е много беден, ламата не се главоболи нито с молитви нито с лекарство, а си тръгва, като препоръчва на близките да се въоръжат с търпение, докато болният се оправи или умре. Но ако пациентът е богат, ако притежава големи стада, процедурите са съвършено различни. Първо, очевидно е, че дяволът, решил да посети толкова именита личност, трябва да е силен – някой от главатарите на подземния свят. И понеже няма да е почтено един велик Цутгур да пътешества като обикновен дух, на семейството се препоръчва да подготви за него съответно красив костюм, чифт богато украсени ботуши, един хубав кон, оседлан и с юзда – иначе дяволът няма и да помисли да си тръгне, а как тогава ще лекувате, как ще го прогоните? Всъщност дори е възможно и един кон да не е достатъчен, понеже демонът, в случай на много богати хора, след известно проучване най-вероятно ще се окаже толкова високоставен и могъщ принц, че ще води със себе си многочислени придворни пазачи, които до един трябва да бъдат снабдени с коне.
Когато всичко бъде готово, церемонията започва. Ламата и многобройните му лекари-помощници, свикани от неговия манастир или от съседни манастири, принасят молитви в шатрите на богаташа в протежение на седмица или две, докато почувстват, че дяволът си е отишъл – т. е. докато изчерпят всичкия наличен чай и овце. Ако пациентът се възстанови, то това е неопровержимо доказалство, че молитвите са постигнали успех; ако умре, то потвърждението в ефикасността на молитвите е още по-убедително, понеже не само дяволът си е отишъл, но и пациентът е преминал в едно много по-добро състояние от това, с което е прекъснал връзката си.
Молитвите, произнесени от ламите за възстановяването на болния, понякога са придружени от твърде потискащи и обезпокоителни ритуали. Лелята на Токура, вожд на селище в Долината на тъмните води, посетена от М. Хък, една нощ бе обзета от силна треска. „Ще поканя лекаря-лама да ни посети – каза Токура, – но ако той установи присъствието на много голям Цутгур, разходите ще ме разорят." Токура изчака няколко дни, обаче състоянието на леля му все повече се влошаваше и накрая той изпрати за ламата. Очакванията му се потвърдиха. Ламата установи присьствието на демон от висок ранг и каза, че незабавно трябва да пристъпят към неговото прокуждане. Повикани бяха и осем други лами, които веднага се заеха да направят голямо чучело от сухи билки, което нарекоха "Демон на непрестанните трески". Завършиха чучелото и го закрепиха посредством една сопа в шатрата на болната. Церемонията започна в единайсет вечерта. Ламите се подредиха в полукръг в горната част на шатрата с цимбали, морски раковини, звънци, дайрета и други инструменти, с каквито изобилства шумната татарска музика. Останалата част от кръга се запълни от членовете на семейството, скупчени на земята един до друг. Болната коленичи, или по-скоро седна на пети срешу Демона на непрестанните трески. Главният лама-лекар постави пред себе си голям меден леген, пълен с просо, и някакви малки фигурки, направени от мека глина. Оборската тор, използвана за гориво, осветяваше странната сцена насред гъстия пушек с чудата и трепереща светлина.
При подаден знак оркестърът от духовници произведе достатъчно пронизителна увертюра, че да изплаши и самия Сатана, докато миряните отмерваха такта с ръце насред врявата на инструменталния звън и гласовете, които проглушаваха ушите. Когато дяволският концерт приключи, Великият лама отвори „Книгата с екзорсизмите" и я положи върху коленете си. Рецитираше една от формулите и от време на време вземаше от легена шепа просо, което разхвърляше на изток, на запад, на север и на юг, в съответствие с пасажа. Докато се молеше, гласът му понякога биваше тъжен и сподавен, понякога неимоверно висок и енергичен. Навремени съвсем ненадейно прекъсваше отмерения молитвен напев в изблик на очевидно неовладяна ярост и се нахвърляше върху чучелото от треви с яростни хули и невъздържани жестове. Когато приключи с екзорсизма, той даде знак, като вдигна ръце – дясната и лявата към останалите лами, които подеха в неимоверно шумен хор със забързани, енергични гласове. Всички инструменти бяха впрегнати в действие, а междувременно миряните, стреснати от един акорд, побягнаха от шатрата, раздраха я като полудели, заудряха с всичка сила със сопите си и тъй извисиха гласове, че на човек косата му можеше да се изправи. След като повториха трикратно този демоничен ритуал, те отново влязоха в шатрата така отривисто както я бяха и напуснали, и пак заеха местата си. После всички покриха лицата си, а Великият лама се надигна и подпали фигурата от треви. Щом пламъците се издигнаха, той нададе остър вик, който останалите подхванаха с готовност. Миряните наскачаха, отнесоха горяшата фигура в полето, далеч от шатрата, и докато тя гореше, я анатемосаха с всякакви проклятия. Междувременно ламите останаха скупчени в шатрата и унесено напяваха молитвите си със застрашителни и тържествени гласобе.
При завръщането на семейството от неустрашимото пътешествие молитвите бяха заменени с радостно ликуване. Един по един всички се втурнаха вън от шатрата със запалени факли и оформиха дълга процесия – първо миряните, после пациентката, подкрепяна от двете страни от член на семейството, и накрая деветимата лами, които изпълваха нощта с ужасяващата си музика. По този начин пациентката бе съпроводена до друга шатра и предадена на разпоредбите на ламата, който заяви, че тя трябва да се въздържа от навиците си в протежение на цял месец.
След това странно лечение болестта повече не се завърна.[/align]


[align=right]
М. Хък. Пътешествия из Татария, Тибет
и Китай през години 1844-6.[/align]

[galina_dim]

Какво безумно класово разделение, знаех, че го има, но е съм си и представяла, че може да е така изразено... Много ми беше интересна статията, повдигна много храна за размисъл, за което благодаря Иначе е готино - какъв социален купон си правят под предлог лечение... Моментът с плацебото също много ми хареса - поглъщаш надписа, следоветелно и лекарството, лекуваш с думи, но не с произнасяне. Безспорно си струваше четенето. Уизард, откъде е статията и има ли още такива?

[Wizard]

Моментът с плацебото също много ми хареса - поглъщаш надписа, следоветелно и лекарството, лекуваш с думи, но не с произнасяне. Безспорно си струваше четенето. Уизард, откъде е статията и има ли още такива?

Това с плацебо ефекта е добре прикрита думичка за мен, която много ефектно се използва от колегите психолози. Но я си представи galina_dim, ако преди това си "заредила" тези написани думички по съответния начин, дали това ще е "плацебо" или чисто магическо (вуду или каквото и да е там) заклинание... Определено си права, има над какво да се позамисли човек

Написал съм от къде е текста, а иначе очаквайте още подобни неща

[FireSun's Viking]

Много ми прилича, от части като мисленето и политиката на "Азанде"..

[KAT]

При подаден знак оркестърът от духовници произведе достатъчно пронизителна увертюра, че да изплаши и самия Сатана, докато миряните отмерваха такта с ръце насред врявата на инструменталния звън и гласовете, които проглушаваха ушите.

само да вметна, че самата тази музика е измислена от "тези" демони или "Сатана" както искате ги наричайте и кой от какво го е страх не е ясно.