TrueLies написа:Stalik,така значи...няма да тъкуваме нисщо буквално,с това съм съгласен.Ти споменаващ за разни автори и техните трудове.Моля те,кажи ми колко от вярващите които ходят всеки ден да палят свещички по църквите са ги чели и са запознати с тях???Искаш да ме убедиш,че те не тълкуват написаното в библията буквално...е,съжалявам,но не можеш.
А нас какво ни интересуват хората със свещичките!? Ако не се лъжа говорехме за свещенноста на Библията и текста й (съдържащото се в нея) и дали то има въобще такъв (свещен) характер или са пълни глупости, както се твърди тук. Не виждам с оглед на какво повдигаш въобще темата за обикновените "миряни". Нима те са някакъв критерии за стойността на Книгата!?
И това "разни" ме озадачава... Човек попадайки тук ще рече че хората са що годе подготвени за сериозна дискусия, подплътена със знания, а виждам че не е така.
Антони Фабр д'Оливие е виден френски поет, музикант, окултист и основател на секта, личен "мистичен" съветник на Наполеон. Той се опитал да изведе еврейския език от египетските йероглифи. От векове окултистите смятат, че старозаветните библейски текстове, в частност "Битие", съдържат скрити послания и тайни, заличени от неверни преводи. В забележителната си книга "Възстановеният еврейски език" (1815) д'Оливие не само че споделя това мнение, но и предлага скици на оригинална и забележителна теория, относно произхода на Сефер (Битие). Както всеки с елементарно познание по Библейска история, вие би трябвало да знаете кой е предполагаемия автор на Петокнижието (Тора) - самият Мойсей. Всички знаем увлекателната (най-вече за холивудските продуценти) история на този човек - за това как майка му Йохавед го пуснала в Нил и бил намерен и осиновен от Фараоновата дъщеря и отгледан като втори фараонов син. Естествено първородния син получава престола на Египет. А Мойсей като второ и доведено дете - вторият по важност държавен пост - най-напред главен дворцов архитект, а сетне главен жрец. Всички знаем за ролята на жреческата каста в Древен Египет. В Деяния на апостолите 7:22 четем: "И Моисей
беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело." Сещайте се сами каква е мъдростта на египетските жреци, върху която се основава преданието на западните окултисти. Поради това (тук вече не мога да твърдя със сигурност дали говорим за точни данни или хипотеза на д'Оливие) Мойсей написал книгите си на египетски или староегипетски език с египетски йероглифи.
Първото което трябва да се спомене за писмеността на древните египтяни е нейния абстрактен характер. Всяка дума, всеки символ там ползвал три значения: обикновено (чисто материално), символично (идейно; често сбор йероглифи изразявал цели идеи и концепции) и... ...
йероглифическо тайно (свързано с "буквите" на думата). Излишно е да споменавам кое значение разбирали евреите, усвоили вече добре египетския език. Египтяните разбирали първите две значения на думите, благодарение на което до нас са достигнали прекрасни творби на египетската лирика (да си спомним рядкото и ценно издание "Висящи градини" на "Световна класика" преди години, макар и дело на подстрочен превод). Третото значение се предавало устно, само на малцина посветени. Сещайте се значи от къе идва по-сетне думата
кабала (
"предание", "от уста на уста").
И така... На политическата сцена след уникален и впечатляващ по рода си културно-философски и цялостно духовен катарзис, осъществен нейде из Мадиам, се появява пича Мойсей, който получава заповед свише в най-прекия смисъл на думата... Решава да стане исторически пример за Левски и да се бори за свободата на своя народ, само дето използва връзки по върховете и впечатляващи визуални/пиро и др. ефекти (тук си задаваме въпроса Божия ли е била помощта или дело на добитата Мойсеева "мъдрост", но ще се отклоним много...). Както и да е.
Накратко - след завръщането си от вавилонско робство евреите били със серизно увредено етническо самосъзнание и били изгубили почти напълно своя език. Възприели арамейското наречие (странния език от "Страстите Христови", ако сте го гледали де). И тогава първосвещенникът Ездра решава, за да отдалечи самаритяни и юдеи, да напише Сефера с асирийски (халдейски) букви, в какъвто вид случайно е достигнал текста и до наши дни. Приблизително от тогава са и
преводите на Сефера на самаритянски и халдейски (сиреч асирийски/арамейски език).
Устното предание за смисъла на сефера се запазило у есеите (йесеняните) - тайнствуна юдейска секта (които имали доста буддистки идеи и обичаи). На някои техни представители династията на египетските Птолемеи възложила превода на сефера на гръцки. 70 книжовници превели текста, като от там насетне (знаем важната роля на гръцкия по онова време) от този превод се правят всички по-нататъчни. Поради броя на съставителите си този превод носи името Септуагинта ("книга на седемдесетте"). Блажени Йероним направил самостоятелен превод на латински - така известната Вулгата (Vulgata).
И чак тук се намесва д'Оливие със своята доста логична теория. Седемдесетте тълковници-есеи според него не желаели да издадат тайния смисъл на книгите на Мойсей. Мисля че е излишно да обяснявам защо една секта не е искала да прави това... Те превели материалния смисъл на преданието, като при това на места умишлено изопачили текста и допуснали даже очевидна граматическа неточност. На свой ред пък Блажени Йероним не бил способен да предаде този смисъл на Мойсеевите думи, тъй като равините, у които той се учил, сами не знаели нито символичния, нито йероглифическия смисъл на думите на древния еврейски език. От там последвала верижна реакция при всички по-сетнешни преводи.
Фабр д'Оливие започва работата от начало. Съпоставил своя граматика на еврейски и речник на еврейските корени, и след дълъг труд отделил символическото значение на буквите. За да се обясни как точно трябва да се прочетат обясненията в книгата му. В крайна сметка направил нов превод на първите 10 глави от "Битие". Той ползвал най-известните версии на сефера, като добросъвестно ги сравнявал - самаритянската, халдейските таргуми, Септуагинтата и Вулгата. Той посочил и срещнатите от него противоречия. Този негов превод е толкова оригинален и забележителен, че аз едва ли бих могъл да го предам тук. Обяснява по свой начин състава на думата Яхве (Й-Е-О-Е; знаете как е на иврит) и прави доста интересна теория за сътворението на света, аналогична на "официалната" библейска версия, ала далеч не така проста. Тя представлява уникална смесица от окултна философия (вложени са ред принципи на астрала), физика и религиозен мистицизъм. До колк ое истина това е спорно, но само по себе си заслужава внимание.
Но дори преводът и теорията за значението на Библейския текст дспоред д'Оливие да не е верен, както видяхме преводът така или иначе е жертва на ред неточности. И дори да зарежем всички тези окултни и езотерични глупости настрана и да разгледаме Библията в по-елементарен, културно-исторически план, тя пак би била "свещена" по своята същност. Противоречия са нормални предвид това че тя всъщност е сборник от книги, писани по съвсем различно време и от различни автори. И въпреки всичко това тя е неповторима културна основа за две неща:
Първо - за запазване ценностната система на евреите и ценностите на етноса - патриархалния ред осигуряващ оцеляването на рода, респективно етноса. Кръвната връзка, брачната връзка и родовото имущество са неща, които Библейската философия се стревми да съхрани подсъзнателно у хората, осигурявайки оцеляването. В този ред на мисли Библейския текст не е глупост, както тук се твърди, а уникален по рода си културен паметник!
Второ - на религиозно-философска система, за която тук няма да говоря, по простата причина, че това са неща които трябва да се знаят от обща култура. Достатъчно е да се прочете това-онова за Августин, Тома Аквински, Майстер Екхарт и т.н. и т.н. ...
В този ред на мисли е смешно да говорим за "откровените глупости, написани вътре", както каза
DarthSidious. Всъщност... печално е да чуваме подобни мнения.
Поздрави!