от nikoj » 03 Ное 2005, 11:09
Във форума се забелязват някои много наивни разсъждения относно духовните същности. С този си пост ще внеса своето виждане по въпроса, което до голяма степен е потвърдено от практиката.
За да се обсъжда въпроса с духовните измерения трябва да се изясни какви същества съществуват въобще. Трябва да се спомене, че като цяло духовните същности, като ангели, демони, елементали, тотеми не разполагат с разум. Те имат цел, която осмисля тяхното съществуване. Това е по презумпция. Човекът обаче има разум и като частица от върховната същност има възможност да дава разум на своите творения. Това, което повечето хора наричат ангели, демони, богове е просто едно олицетворение за същите. Обикновено когато един аспект на природата почне да се обожествява, хората които правят това създават образ, който поема контролът върху въпросната сила. Силата вече има своето олицетворение и притежава в определена степен разумност. Колкото повече хора вярват в тази структура, толкова по-стабилна става тя.
По подобен начин стои въпросът с ангелските и демонските същности. Силите зад тях съществуват реално, но това, което хората наричат ангел или демон е измислено от самите нас. Ангелите не са противоположното на демоните. Има ангелски сили които са противоположни на други ангелски сили. Най-просто казано ангелите са законите във вселената на всички нива.
Демоните по своята същност са до голяма степен творение на живите същества. Те съществуват в рамките на живота на хората и другите организми. Лично аз мога само да гадая как са се появили. Едно обясненията е, че те са плод на стрямежа човек да се издигне до нивото на твореца.
Колкото до призоваването, всеки може да призове всичко, ако има вяра, чрез която да реализира волята си. За да бъдат овладяния подобни същности се изисква още по-голяма вяра и воля, поради което не всеки е способен на подобно деяние.
За практическия аспект на призоваването - когато се прави човек отдава част от себе си на призованата същност. Това обаче все още не значи, че се е превърнал в роб. Ако позволи на тази същност да се разрасне, тя може и да го пороби. Демоните се призовават по-лесно, тъй като са част от човешката същност. Някои хора могат да призовават и ангелски същности, но затова трябва да се докажат. Има групи хора (свещеници), които призовават и служат на определени аспекти на върховното божество - последователи на Хеката, сатанисти и др. Шаманите обикновено правят подобна връзка, която в някои случаи е далеч по-силна и тясна, с тотеми на животински аспекти (животните също притежават разум, еволюиращ с тяхната еволюция).
За информация на heress, самоувереността е добро начало, но е лош съветник. Не всяка духовна същност може да бъде засечена и спряна (вместо да я овладяваш, далеч по-лесно е да се разруши, с което архитипа, стоящ зад нея просто си отива). Давам само един пример. Ако се предприеме атака чрез демон, той може да се насочи към потенциалния противник. Ако е бил подбран добре (да олицетворява качествата, които са най-голяма слабост на жертвата), обектът не разбира, че е жертва на атака. Постепенно демоничната същност става реална част от живота му, а самия човек почва да страда все повече от собствените си слабости.
