Вуду (Воду) - негърската религия
Този култ практически няма разпространение у нас, но доколкото славата му нарасна покрай книгите и филмите на ужасите, струва ми се, че е редно да му отделим малко внимание. Още повече че при него връзката между луциферианството и теургията е изразена особено отчетливо. Подобно на Сатанизма и той води началото си от дохристиянските божества. Но докато първият идва от древносемитското езичество, Вудуизмът (vaudou - фр., voodoo - англ.) е произлязъл от древни африкански култове.
Още по времето, когато голяма част от Европа е била дива и варварска, на юг от Сахара възникнали могъщи градове с блестяща култура, някои от които, макар и частично ислямизирани или християнизирани, просъществували до началото на XX в. Достатъчно е да споменем етиопската цивилизация - съвременник на древния Египет и великите градове Бенин и Тимбукту. Поначало езическите пантеони се различавали помежду си поради различното културно равнище на отделните народи, което обаче не изключвало и общи черти - вярата в първоначалния демиург, чиято "гибел" водела до политеизъм, деленето на божествата на женски (плодородие, търговия и някои занаяти) и мъжки (лов, война, ковачество), както и повсеместният анимизъм (вярата в одухотворената природа - духове на реки, гори ... прадеди). Още по това време в живота на африканците играели голяма роля и създадените на религиозна основа тайни общества - "братствата" на мъжете, жените, вождовете... (като "огбоните" при йоруба и др. - подобни на масонски ложи).
През XVI в. обаче в живота на целия континент настъпили сериозни промени. По крайбрежието се създали португалски, а в последствие и холандски фактории, чийто основен предмет на търговия били робите. Колониите в Америка се нуждаели от работна ръка, а търсенето на свой ред породило съответно предлагане. Истинското нещастие за Африка е, че робството и преди това било познато на негрите и имало стопанско значение. Но тогава пленниците се използвали като прислуга и по-рядко в земеделието. Сега положението се променило - капитаните изкупували робите на вождовете, а те пък започнали мащабни походи във вътрешността, за да си ги доставят в по-големи количества ... и да ги продадат на безценица. Така роболовските войни довели не само до опустошението на континента, но и до прехвърлянето на големи маси от негри през океана. Не било рядкост след поредната битка в трюмовете да се окажат хора и от двете воювали армии. Поставени в качествено нови условия на живот, довчерашните врагове по необходимост трябвало да премислят много неща и да си подадат ръка за общо отмъщение - било с пушки и ножове като мароните, било с магии и заклинания като селскостопанските работници и домашната прислуга. Наистина от тях се искало да приемат както езика, така и вярата на поробителите си. Африканските суеверия обаче се оказали особено издръжливи. И как иначе, след като официалната църква била на страната на господарите им, а друго оръжие нещастниците не притежавали. Нищо чудно, че тъпанът "асотор" изместил католическия хармониум! Магията по необходимост станала за мнозина единствено възможната съпротива. Така в плантациите на Новия свят се родил синкретичният култ на Вуду (обея, кандобле, сантерия), съчетаващ елементи на африканското езичество с европейското луциферианство. В него влизали почит към паяка, змията и крокодила, срещащи се и в Африка, към морето, реките и горите, жертвоприношения към Шанго, богът на ковачите и огъня (почитан в Куба, където му принасяли овни), към Огун (Олокун, Екун) - бога на гръмотевицата и т. н., поклонение пред издълбани от дърво или изковани (изляни) от метал идоли, укривани в джунглите. В ритуалите влизали приношения на животни, а понякога и на хора, и ритуален канибализъм. Някои магьосници, случайно попаднали в робство, съдействали за трансформирането на магията в религия, като особена заслуга за това имали "хората-леопарди". Обособили се като тайно общество още в родината си, те се превърнали в професионални роболовци и дори в Новия свят се запазили като каста, особено в Покарибието. На тях се дължи вярата в зомбирането - духовно поробване на набелязания обект с цел да бъде превърнат в послушна марионетка. Скоро магьосниците станали важен фактор в живота на негрите и душата на няколко въоръжени въстания. Специално в Хаити това било мощното въстание на Макондало, чиито последователи искрено вярвали в неговата способност да се преобразява в звяр или птица и докрая отказали да повярват в смъртта му. Върхът в това отношение обаче било съзаклятието от Боа кайман (Гората на кайманите), където през 1791 г. представители на мароните и на робите от по-големите плантации се заклели или да умрат, или завинаги да скъсат с робията си. Начело на бунта застанал вудуисткият жрец Александър Букман, обладаващ изключителна физическа и духовна мощ. В нощта на 4 август 1791 г. той принесъл в жертва голяма черна свиня и държал историческа реч: "Нашите богове, които ни дават слънце и дъжд, виждат всичко, което сме изтърпели от белите хора. Те ще ни помогнат сега да победим боговете на белите, които неведнъж са ни карали да плачем!" Последвала война, по-страшна от всички дотогава. Обхванати от мистичен транс, мароните се нахвърляли върху щиковете на белите, без да знаят нито страх, нито милост. Опитвайки се да обясни провала на белите армии, Макс Вувуа казва, че грешката на французите е,"... че не разбрали с кого воюват - срещу тях заставали не хора, а духове - духовете на Африка срещу европейската цивилизация". След кървави боеве колонизаторите били изхвърлени от острова. А в новата свободна държава - първата република на цветнокожите в целия свят, култът Вуду станал свързващото звено между управляващия елит и селските маси. Ранното освобождаване на Хаити, където негрите били основното население, обяснява и разпространението на Вудуизма в нея. Както казваше един американски автор, "Хаитяните са 90% католици и 110% езичници". Основните божества (воду) са Папа Легба (татко Легба), описван като доброжелателен пазач пред света на боговете, Дамбала Кеддо - най-хитрият и могъщ, чиито символ е змията, и съпругата му Айида Кеддо; Локо - бог на горите, Агуе - на морето, Вонгол - на обработваните земи, Огун Бадагри - на гръмотевицата и войната ("жаден за кръв"), Метрес Езилие (Езили) - почитана като майка на боговете (и изобразявана като Богородица), и др. Боговете общуват с хората посредством духовете (лоа) или сами ставали духове. "Богослуженията" са два типа - безкръвни, т. нар. Легба, най-силно повлияни от християнството, и Петро, наречени на "историческата личност" Сервис Петро, свързани с кървави жертви (добитък, но понякога в изключителни случаи и на хора). Свещеническата "йерархия" включва мъже свещеници, (папалоа) и жени (мамалоа), надзиравани от "епископи" - хугуни. Съсловието на магьосниците (бокори) отчасти съвпада със свещениците. Някой от тях обаче (като некромантите - врачове, които използват трупове за магиите си) остават извън съсловието на папалоа.
Естествено, жреците скоро станали решаващ фактор в живота на страната. Президенти и диктатори търсели помощта им. Стивън Бонзълс (цитиран от Сийбрук) съобщава в началото на века, че "В националния дворец в Порт-о-Пренс през последните две-три десетилетия са принасяни в жертва хора. Когато мадам Норд бе жива, съпругата на президента Норд Алексис, не минаваше седмица без в двореца да се състои едно събрание на жреците на Вуду. В столицата има постоянно настоятелство на жреците на Воду, което до 1912 г. е заседавало поредно ту в камарата на депутатите, ту в двореца на президента". Има сведения, че даже диктаторският клан Дювалие е поощрявал "хората-леопарди", за да държи и по този начин в покорство своя народ. Естествено, "майсторите в занаята" считат подобна "практика" за извращение, но далеч не всички магьосници са имали техните скруполи!
Това, с което вудуистите станаха популярни по целия свят обаче, е вярата в зомбите. На тях трябва да отделим специално внимание! В Хаити и днес се вярва, че магьосниците Вуду са способни да вземат душите на хората, превръщайки телата им в човекоподобни машини. Вярвало се, че още в Африка тези хора са умеели да поробват (представяно като побратимяване) дивите зверове - леопарди, гепарди, лъвове - и да ги използват за целите си (най-често убийство). Според утвърденото негърско суеверие човекът подчинявал хищника и в състояние на безпаметен транс започвал да му заповядва. Двамата били две тела с обща душа, при което гибелта на едното от тях (все едно по каква причина) водела до смърт и на другото. Именно от Западна Африка - Дахомей и Бенин - започва и вярата в "живите мъртъвци" - т. нар. "зомби". Тази форма на магьосничество - истинско или въображаемо, имала странни резултати. Европейци, които са виждали такива нещастници, ги описват като хора с празен, безжизнен поглед на изскочилите си очи, с механични движения, очевидно не усещащи нито труд, нито жега. Където и да се намират, те са като човешки роботи, безмислени и безпаметни. Американецът Сийбрук - първият бял етнограф, занимавал се по-сериозно с вудуизма предполага, че по всяка вероятност "зомби" - те са местни олигофрени, умствено осакатени хора, попаднали в лапите на магьосниците и използвани за вършенето на еднообразна и тежка работа.
Споменахме, че това е наблюдавано в Африка, а магьосниците го пренесли и в Хаити. Точно там обаче може би ще се повдигне и завесата на тайната. През седемдесетте години в пресата се вдигна много шум около уж-смъртта на младежа Клод Нарцис, който през 1962 год. неочаквано умрял в местната болница и в крайна сметка бил погребан. След около десет години обаче "покойникът" изненадващо се завърнал при близките си и им разказал ужасни неща. След "смъртта" си той се озовал в някаква ферма, сред други такива нещастници като него. Там се трудели робски, а надзирателите им редовно им давали някакви вещества за замъгляване на съзнанието. Веднъж обаче по неизвестни причини забравили да им дадат поредната доза и работниците се разбягали. Ако се опитаме да комбинираме разказа му с вече известното, по всяка вероятност негърът е бил упоен по някакъв начин, а после, когато го извадили от гроба му, вече не е било трудно да повярва, че е "възкресен", за да стане роб на магьосниците. Трудно е да се каже каква заслуга за това имат хипнозата, самохипнозата и самовнушението, както и откровеното насилие. Африканското магьосничество се е прочуло с тях! Да не забравяме, че в мнозинството си това са били невежи хора, свикнали да вярват от деца във всемогъществото на жреци и магьосници.
Но да се върнем на Вувуа. Според негърските разбирания, зомбираният човек не може да завърши "естествения цикъл" на "раждане-живот-смърт... ново раждане..." Самото "прекарване през гроба" вече ознаменувало прекъсването на връзките му с този свят. Той обаче не може да влезе и в света на мъртвите, защото чрез изваждането си от гроба вече е "изтръгнат" и оттам! Подразбира се, че такова "наказание" се налага само за особено тежки прегрешения, в това число богохулство, неуважение към старшите и прочие, и може да продължи за цял живот. Как обаче да си обясним тази "магия" от гледище на нашето рационално мислене?
Според изследователите на проблема, по всяка вероятност упояването е станало с отровата на рибата "двузъбка" (тетродотоксин), която според някои в "чисто състояние" имала парализиращ ефект 500 пъти по-силен от този на калиевия цианид и по всяка вероятност е била подхвърлена в храната. Приета от организма, тя го довеждала до състоянието на "vita minima" (максимално забавяне на всички жизнени процеси), създавайки впечатление за клинична смърт, а поради намаляването на дишането човекът, който разбирал, но не можел да се помръдне, не можел и да се задуши в ковчега си. В Югоизточна Азия, където рибата "фугу" е деликатес, са известни немалко случаи на живопогребани хора. След 10 дни (срокът може да е различен) жреците изравяли упоения от гроба и го досвестявали, а той пък, изтръгнат по такъв начин от досегашния си живот, едва ли е имал и време да размисля и да се върне при близките си, ако изобщо е знаел къде е!
Понастоящем в Наказателния закон на Хаити "зомбирането" е приравнено на опит за убийство съгл. параграф 249. В миналото обаче съвсем не е било така. Не по-различно е положението и в другите латиноамерикански страни. В Куба подобен род вярвания, обединени в сантерията (смес от католицизъм и магьосничество), послужили за изграждане на отбранителната общност на нянгините, взела участие в освободителните войни, а в Бразилия, където се е разпространила магията макумба, от 150 милиона население, според изследователите, поне 90 милиона най-малко веднъж са практикували магьосническите ритуали и са принасяли жертва - обикновено свине, гълъби, кокошки. През 1993 год. обаче нашумя скандалът в град Гуаратуба, пров. Парана, чийто кмет Осуалдо Марсинейра заедно с жена си и дъщеря си бе уличен в извършването на човешко жертвоприношение на 7-годишно дете, за да запази кметския си пост. Детето било отвлечено и държано гладно и вързано 30 часа преди зловещия ритуал, чиито подробности няма да описваме. Ще споменем само, че за "поръчката" семейството на кмета било платило 3000 долара, а както станало ясно - за друго приношение години преди това били жертвани още 2000 долара. В хода на това отвратително разследване стана известно, че в Куритиби - столицата на провинцията, от години е съществувала и функционирала организацията "Върховна Универсална Истина", която само в Бразилия имала 2000 членове и има "делови" контакти в САЩ, Франция, Чили, Аржентина и Южна Корея. Тя получавала големи хонорари за "услугите" си.Oт 1988 год. в Гуаратуба са изчезнали поне 7 деца!
Обожавам окултните науки и френския език.Благодарение на този сайт имам повече знания:)
Купих си "Вуду в градски условия" и поне там завесата малко се открехва, но пак не изчерпателна информацията.Макар че дава поне първоначална насока.По принцип съм съгласна с Барак че вудуто е много повече от убиване на дечица и зомбиране на невинни хорица.Ех да му се невиди тоз Холивуд 
Щото ако трябва да сравняваме с нека и родния европейски сатанизъм, не виждам с какво те са по безобидни от вудуто.
