Обширна и доста интересна информация за Вуду.

[Enforcer]

Ето тук.
Вудуто е доста ефективно и може да помогне на човек да наложи волята си.

[rain]

За по-горния линк, повечето е взимано от страницата на magicgatebg, нищо ново.
А това с налагането на волята, по добре го изтрий.

КАТ, ама много си прав да знаеш... такова чудо като "магическа наука" вуду няма.
Виж, за религията вуду, далеч не е само на кино... но пък ти евентуално си толкова сведущ
по темата, че може и да ни образоваш малко, стига да блоговолиш.

[Enforcer]

...
А това с налагането на волята, по добре го изтрии.
...

Защо ? Нали целта на вуду ритуала е да бъде "наложена воля" ?

[rain]

Много разпространено е схващането, като се каже вуду това непременно да се свързва с магия, което е твърде грешно.
За това основна вина имат холивудските представи, които се налагат масово и изопачават действителността.

В основата си Вуду е религиозен култ, който се е развил в новия свят, но води дълбоките си корени от различни африкански
религиозни традици. Вуду е официалната религия на Хаити и е свързана с голям пантеон от божества (лоа) и духове на предците (егун).
Има дахомейски произход и се дели на рада и петро, което най-общо може да бъде наречено като бял и черен път, но и това е твърде
относително определение. Докато в горепосочения линк божествата са с произход от Йоруба и Ифа и са широко почитани от сантерия,
която макар и подобна се различава по много неща с вуду. Традиция, която за да опази обичайте и вярванията си се е наложило да се
скрие зад маската на различни светци от християнската религия, затова се нарича и сантерия (от свят). И двете традиции разполагат с
множество ритуали, вярвания и обичай, които бихме могли да определим като магични. Свещениците или жреците във вуду се наричат
хунган и мамбо за мъж и жена. А при сантерия - сантеро и сантера. Във вуду практикуващият, който се занимава с лечителска практика,
магически ритуали и има роля на нещо като шаман/магьосник се нарича боко (или бокор), но практиката му е по скоро свързана с пантеона
Петро. Разбира се, има още множество разпределния на божествата, участниците в ритуалите и т.н. за които може да се каже твърде много,
но това е основното.

По света също така има и множество други традиции с африкански корени, които широко се практикуват в Бразлилия, Португалия, карибските
страни и т.н. В Щатите например основно средище за развитието на вуду, заради големия брой роби са били Луизиана и Ню Орлиънс. В последствие
там се оформя и една друга традиция, която спокойно може да се нарече магическа - худу. През времето е имала множество "крале" и "кралици"
(или жреци) най-известни от които Мари Лаво, Санит Деде, Папа Джим и т.н. В тази традиция пракитите носят ритуално обреден характер и в тях рядко присъстват призоваване на божества от африкански пантеони, освен на големи религиозни церемонии оглавявани от цели тълпи роби по онова време,
а днес в множеството храмове на чернокожите. Докато при вуду, за осъществяването на определно намерение е нужно да почиташ определно божество
или това което те напътства, както и духовете на предците, като за това се изискват определени ритуални посвещения, участие в религиозни церемонии
и в доста от случаите домашен храм, в който се измолва благословията на божествата и даряване на различни жертвоприношения (не непременно кървави).
Така че определено не мога да кажа, че насочваш волята си и караш насила божествата да ти вършат работата. Няма нищо общо със западните представи за кукли, игли и разни такива. Това са отделни ритуали и обреди, въобще в повечето африкански традиции, които определени посветени владеят и практикуват.
Затова е твърде относително да се каже, че просто насочваме волята си и нещата стават.