Родители и деца

от **sesil** » 05 Юни 2006, 08:16

Хайде сега, тук пишат и родители, пишат и деца, пишат и такива, на които скоро им предстои да станат родители!

На всеки по един или друг начин му предстои да се сблъска, ако вече не се е сблъскал с подобен проблем - реакцията му като родител или реакцията на родителите му относно неговите занимания и интереси.

Хората родени във времената на социализма са пределно ясни - или върли атеисти или хора, които признават че има такива неща, но те се опасни. А дори и върлите атеисти признават Ванга за феномен, но това за тях е достатъчно изключение от правилото, че да не се вземе под внимание. Те сега са нашите родители, на които малко или много им е ясно не само с какво се занимават порастналите им вече деца, но това хич не значи че като не знаят какво и защо се притесняват по-малко.

От друга страна ние също сме родители или ще станем. А когато открием на компютъра от какво се интересуват децата ни? Каква би била нашата реакция тогава? Ако по наше време да намериш книга или някаква информация, да не говорим за ритуал бе трудно, сега такива неща под път и над път, дори вече и библиотеките са пълни, а не като преди само с Блаватска, Щайнер, Рьорих и Дънов.

от **ilusia** » 13 Юни 2006, 16:12

Ух.. супер тема

Майка ми вече се побърква горката

Един ден ми ровила в пц то и понеже е на 56 милата не знае много много къде бърка... и видяла гол мъж icon_angel

Е ай ся и обяснявай , че понеже уча немски скайпа ми е с профил с германци , заговарят ме и понеже не винаги схващам какво ме питат един дъртофелник ( извартен) ми прати порно снимката си и , че аз съм го блокирала ...
Чак на сестра ми звъняла.... хаха сиса й е рекла " я остави щерка си на мира.. на 18 е много ясно , че ще има голи мъже' :mrgreen:

Или .. тя малко кьоравичка и като се ровя в някой сайтове не се притеснявам като влезе ма за пуст мой късмет как го фокусира един сатанистки форум дето съм там с определна проучвателна цел... манй манй.... сектантка за малко да ме искара

Е ... аз добре я скастрих де обясних й , че съм достатъчно интелигентна за да контролирам живота си и , че ако за 18 години не смята , че ми е дала нужното възпитание и култура значи никак не ме познава , което е жалко

Найстина.. границата между загриженост, възпитание и доминиране на родителското тяло е много тънка ;) Искрено се надявам да не стана корокозъбер като майка си в някои отношения

Аз безкрайно я обичам и уважавам .. но понякога ПРЕКАЛЯВА... стигна се до момента... догодина да кандидатствам... извън София... просто искам да се откъсна малко от нея :roll:

от **EXARP** » 13 Юни 2006, 16:51

Хах...аз пък от време на време се чудя на мойте родители...
Идва...рови ис пц-то ми, разглежда библиотеката ми, и макар че нищичко не разбира и ни най малка представа си има за ко стаа дума гледа там...Гледа ми книгите, даже от време на време ме пита - "Тази книга нова ли е?! За какво става дума в нея?!" и така нататака.
Чета аз разни форуми и влиза баща ми и аз естествено го минимизирам да не са гледа мноо мноо...и той - "Пак ли твойте там неща четеш?!"
Мога да се похваля със някакво особено разбиране от страна на родителите мии въпреки че съм станал на 19 все още се притесняватза мен, макар че са разбрали че само мога да са грижа за себе си.
Дори от време на време виждам някакъв интерес от страна на тях към тва с което се занимавам, все пак не крия всичките си там принадлежности макар че те не ми ги пипат, и ме питат - това какво е? За какво служи?
От време на време се шегуват с мен че съм бил сектант...и така нататака.
Просто отначало е го очаквах от тях, все пак са израстнали в комунистически времена и тва им е много чуждо.

от **ChaoS** » 17 Юни 2006, 15:12

Екзарп, завиждам ти.
Няшите не на майтап ми повтарятъ да не се забъркам в някоя секта.
Опитаха се да ми забранят да отида на срещата на форума точно с тези думи:"Това да не е някоя секта? Да знаеш, не ми харесва това."
Беше малко след като видяха Либер Нул на бюрото ми... В момента и това не им харесва.
КАзват:"Да се интересуваш- лошо няма. Но магията не е хубаво нещо..." Мама даже я нарече "грешна". А семейството ми са първо еретици и чак след това- християни.

от **AMON RA** » 17 Юни 2006, 17:58

ХИХИХИХИХИ НАПРАВО ЩЕ СЕ РАЗЦЕПЯ.
ДОБРЕ АЙДЕ И АЗ ДА ВИ КЛЮКНА ЕДНА МОЯ СЛУЧКА (ОТ ПРЕДИ ДОСТА ГОДИНКИ)
ТА ПРАЙКАМ СИ АЗ ЕДНО РИТУАЛЧЕ (СЪС СВЕЩИЧКИ) И НЕЩЕШ ЛИ ПО СРЕДАТА НА СЪЩОТО В СТАЯТА ВЛИЗА БЕЗ ДА ПОЧУКА (ОТ ТОГАВА ВЕЧЕ ЧУКА И ЧАКА "ВЛЕЗ") ЕДНОТО РОДИТЕЛСКО ТЯЛО (ВИЗИРАМ МАМЕНЦЕТО)
ТА КАКВА Е ГЛЕДКАТА: СИНЧЕТО ЧИСТАК БЪРСАК ГОЛО ЗАОБИКОЛЕНО ОТ СВЕЩИ И СИ РЕДИ НЕЩО ПОД НОСА. ИЗКАЧА ТЯ КАТО ВИДЯЛА САТАНАТА, ИЗКАЧАМ АЗ ОТ КРЪГА (НИКОГА НЕ ГО ПРАВЕТЕ)И ХУКВАМ ЗА ДРИПИ ПРИ КОЕТО НАДУПВАЙКИ СЕ КЪМ ВРАТАТА ВЛЕЗЕ И ДРУГАТА ЧАСТ ОТ РОДИТЕЛСКОТО СЪСЛОВИЕ (Т.Е. ТАТЕНЦЕТО)
СЛЕД ЛЕКА СИЛОВА ДЕМОНСТРАЦИЯ РЕШИ ЧЕЕ ВРЕМЕ ДА МЕ ПОПИТА "НЕЖНО" КАКВО СЪМ ПРАВЕЛ И ЗАЩО СЪМ ПАЛЕЛ АПАРТАМЕНТА.
ЕХ ЖИВОТ, ОБЯСНИХ МУ ЧЕ СЪМ БИЛ МЕДИТИРАЛ (САМО ТОВА МИ ЩУКНА В УМА) ПРИ КОЕТО ПОЛУЧИХ ИЗВЕСТНА ДОЗА СИЛОВА МЕДИТАЦИЯ.
Е ТОВА Е САМО С ТОЛКОВА СЕ РАЗМИНАХ.
НО ПОНЕ СЕГА ВЕЧЕ СЪМ СПОКОЕН, МАМИТО И ДА МЕ ВИДИ СРЕД СВЕЩИ (НО ВЕЧЕ ОБЛЕЧЕН) СИ МИСЛИ ЧЕ "МЕДИТИРАМ"

П.П. КАКВА Е ПОУКАТА : ВНИМАВАЙТЕ КАКВО ПРАВИТЕ, И КОГА ГО ПРАВИТЕ, ЗАЩОТО ПОНЯКОГА ОБЯСНЕНИЯТА СА БОЛЕЗНЕНИ

от **EXARP** » 18 Юни 2006, 09:51

Chaos...имам една книга на Д.Крейг - "Съвременна магия", че още в началото когато моите родители разбраха за заниманията ми, баща ми я зе и почна да я чете, тъи като аз не си крия книгите и нещата, мисля че ако има някакви тайни щеше да е по кофти, затова сам остайл да знаят с какво се занимавам. И попрочете баща ми около половината книга от 1 том и я остави

. Мисля че просто разбра че няма защо да се притеснява от секти и така нататака. Даже сестра ми, която е 5 години по голяма от мен почна да чете Малкия ключ на Соломон, станало и интересно за демоните и така нататака...

от **ilusia** » 18 Юни 2006, 13:06

Абе... красота

)))
Ама... сестрата вярва като траа й гледкам на карти и ми търси съветите за гаджето..
Абе.. бавно но славно ги обучавам

Е не , че получих синият камък дето ми трябва за едно лекарство... ама... все тая icon_flowerface

от **Netjeret** » 18 Юни 2006, 14:51

Майка ми преди време ми намери една от книгите (по точно "Вещици от бъдещето" на Дорийн Валиенте) и пропсика "АЕ МАМЕНЦЕЕ ТИ В РЕД ЛИ СИ??" Трябваше ми доста време додето и обясня що е това нЯщо "Вещерство" и "Уика". Преди седмица изяви желание да присъства на ритуал, та се чудя да я пусна ли да гледа (дозата отрицателно отношение няма да се отрази добре на енергииното ми поле). Какво предлагате по въпроса?

от **WandaBlenda** » 18 Юни 2006, 22:40

Спретни и нещо сладурско точно в стил уика .Измисли някакъв ритуал за съединяване с природата например-може да е се отнася за нея.Или за мир и хармония,за очистване на дома и семейството от отрицателни влияния,или за усилване връзката помежду ви.Направи и релаксация от сорта на : ...представете си че сте в гора,чувате ромон на поточе и т.н.Дръжте се за ръцете за да съедините енергиите си.В смисъл включи я и нея.Накарай я да се почувства и тя част от магията.Включи в ритуала свещи,цветя,благовония,музика и т.н.Въобще направи така че хем да я впечетиш с пищност,хем да види че това с което се занимаваш е положително и красиво

Преди това естествено и обясни кое за какво се прави ,нека разбере смисъла на всяка свещ,на цветовете на посоките,обясни и кое благовоние за какво е и т.н.След всичко това може пък и вече да не те мисли за луда и да започне да гледа на заниманията ти с по-добро око.Желая ти успех icon_color

от **Netjeret** » 19 Юни 2006, 09:33

WandaBlenda написа:Спретни и нещо сладурско точно в стил уика .Измисли някакъв ритуал за съединяване с природата например-може да е се отнася за нея.Или за мир и хармония,за очистване на дома и семейството от отрицателни влияния,или за усилване връзката помежду ви.Направи и релаксация от сорта на : ...представете си че сте в гора,чувате ромон на поточе и т.н.Дръжте се за ръцете за да съедините енергиите си.В смисъл включи я и нея.Накарай я да се почувства и тя част от магията.Включи в ритуала свещи,цветя,благовония,музика и т.н.Въобще направи така че хем да я впечетиш с пищност,хем да види че това с което се занимаваш е положително и красиво Преди това естествено и обясни кое за какво се прави ,нека разбере смисъла на всяка свещ,на цветовете на посоките,обясни и кое благовоние за какво е и т.н.След всичко това може пък и вече да не те мисли за луда и да започне да гледа на заниманията ти с по-добро око.Желая ти успех

Да права си...не се замислих, че ще е добре да и обясня всичко с подробностите:) тя попринцип няма нищо против Уика, след като и разясних за какво иде реч, но въпреки всичко виждам дозата пристенеие всики път когато види запалените свещи на олтара ми:)
Мерси все пак за идеята (то малко се иска, ама навреме да ти дойде icon_salut

)

от **sesil** » 19 Юни 2006, 10:22

А знаете ли колко интересно става когато родителите ви започнат изведнъж да се интересуват и да задават въпроси? При това става дума за върл атеист, за когото думата Бог е нещо абсурдно и глупаво, обаче разбираш ли гледал интервю с Мулдашев по Всяка неделя и решил да ми купи книгите му, че нали аз, т.е. дъщеря му чете такива книжки. :roll:

Иначе тези ми интереси се възприемаха като прищявките на пубертета от баща ми, а от майка ми срещах разбиране, явно защото бе преживяла клинична смърт след мозъчен инсулт когато била едва на 21 г.
Та баща ми ги прочете всичките му издадени книги и взеха че го заинтиригуваха. И започна да задава въпроси, а аз се оказах неподготвена. Добре че мъжът ми е добър в обясненията, та ме извади от неловкото положение, защото направо си бях глътнала граматиката.
А още по-голям купон стана когато майка ми реши, че трябва да помогна и да стана лична врачка на всичките й приятели, познати и колеги, а те никак не са малко.

от **Arhimikus** » 19 Юни 2006, 11:18

Много е интересно, когато отначало майка ти (говоря за моята майка) категорично забранява да се занимаваш с такива неща, а после започва да иска да й направиш магия за късмет или нещо такова. А още по-интересно става, когато започне да вижда резултата като "случайни събития", случили се в "случайно време на точното място" и тя забележи връзката.
След това почва разнасяне по съседки, как синът й гледа на карти и голяма част от тях (че и мъжете им) идват при мене за съвет...
Готино е когато родителите разберат, че децата им не се занимава със "сатанински истории" и разберат, че децата им имат по-различни възгледи за света, които са РАЗЛИЧНИ от техните, и те НЕ СА ДЛЪЖНИ да следват техните принципи.
Родители, децата ви са отделни личности, съобразете се с техният избор и го уважете. Разберете за какво става дума, и ако се налага се намесете, ако детето Ви се занимава с наистина лоши неща.
Деца не плашете родителите си, и н създавайте излишна паника. Ако наистина ги обичате (съответно и те вас), разяснете им с какво се занимавате, със сигурност ще Ви разберат!

от **Arhimikus** » 19 Юни 2006, 16:00

Девойката потвърждава тезата ми

от **sesil** » 20 Юни 2006, 08:01

Независимо от всичко, най си е добре да живееш отделно, така хем няма да се налага да даваш обяснения надълго и нашироко, хем няма опастност някой да те прекъсне в неподходящ момент, защото дори да ставаш по нощите за да правиш ритуалите си не си застрахован, че някой няма да стане до тоалетната например и да полюбопитства какво правиш че не спиш, а в стаята се прокрадва лека светлина, примерно.

За родителите е малко неестествено детето им да знае повече от тях в дадена област, страхуват се още повече, ако то прояви интереси в област която им е тъмна индия, защото там може да има опастности за които те не подозират и въображението им започва да работи на бесни обороти и да си представят най-страшните неща.

А това, че децата са отделни независими личности и не принадлежат на родителите си трябва да е кредото на всеки един родител. За съжаление реалността обаче е друга в общия случай.

от **ilusia** » 20 Юни 2006, 11:26

Децата могат да дадът ужасно много на родителите си...
Жалко , че те не ни слушат понякога

от **sesil** » 20 Юни 2006, 11:34

ilusia написа:Децата могат да дадът ужасно много на родителите си...
Жалко , че те не ни слушат понякога

По скромните ми наблюдения върху взаимоотношенията между хората мога да кажа, че идва един момент, когато родителя осъзнава, че детето му е порастнало и че може да се поучи от него. Този момент настъпва по различно време, за дядо ми беше когато баща ми бе на 45 г и по време на един техен скандал се намеси баба ми като каза: " Я се спри бе, станал е дърт пергишин с дъщеря за женене, а ти искаш да му даваш тон в живота!" И да, той го осъзна, но това се оказа повече отколкото можа да понесе и след няколко години просто се предаде.
За собствения ми баща - значително по-рано, а какво да кажа за себе си след като вече осъзнавам на колко много неща ме учи собственото ми детенце.

от **Arhimikus** » 20 Юни 2006, 12:09

Добре е да разсъждаваме трезво. Не трябва да сме коне с капаци, светът (включително децата) могат да ни научат на неща, за които си нямаме най-малка педстава.
Сесил, ти като майка разбираш това. Детето живее в един различен свят от този, който възрастните познават. Изгубен за нас - вече, но свят, към който можем да се завърнем. Ти би ли живяла отново в него?

от **sesil** » 20 Юни 2006, 12:31

Знам света в който живеех като дете и за който се страхувах да споделя, защото смътно усещах че не бива без да знам защо. А родителите ми се гордееха пред приятелите ми, че от пеленаче се забавлявам съвсем самичка и не се чува детски глас, можело дори да забравиш, че в къщата има дете. А просто аз никога не бях сама.
Но знаех, че не бива да говоря за моя си свят, а когато порастнах достатъчно бях ужасена, че моя си свят е реалния такъв и ми трябваха години за да приема, че това не са просто мои фантазии, а тези неща съществуват реално.

Не искам моето дете да преживее точно този кошмар. А моята майка, въпреки интересните й преживявания по време на клиничната й смърт хич не ми помогна, не че аз казах нещо, само ми мрънкаше постоянно как може тя да носи определен часовник и той да върви точно, а на моята ръка или да избързва или да забавя. Това за нея дълги години бе невъзможно и просто аз бях виновна да разбутвам часовника. Не че не е вярно дефакто, но нямаше нужда да ми втълпява това чувство за вина.

Да разкажа една интереса случка. Малкото още не можеше да говори като хората - малко след първата годинка. Стоим си ние в кухнята, приказваме и вечеряме и малкото казва - бау, бау, при което баща й я пита - за кучето на съседите ли говориш или за онова, което виси на прозореца /визирайки един от помощниците на една наша приятелка който проверяваше периодично какво е положението у дома, дали сме добре и дали имаме някакви проблеми/ при което детето погледна баща си с един такъв поглед сякаш казваше - ти пък откъде накъде виждаш тези неща?

Родители и деца

Родители и деца

Търсене

Промени Стила

Главно Меню

Форум Меню

Влез

Виж новите мнения

Кой е на линия

Връзка с Нас