Ведите

[B-L-O-T]

Някой има ли информация на български която да постне за ведите но не най-общата която се предлага най-много . . . ?

[Lanukio]

Това е от една лекция. Дано е от полза


В Е Д А И З Ъ М
(от ок.2000г.пр.Хр. до ок 1000-800г.пр.Хр.)

I. ЕТИМОЛОГИЯ НА ДУМАТА "в е д а", ПРОИЗХОД НА ВЕДИТЕ. АВТОРСТВО.
Коренът на санскр.дума "веда" е "вид"- з н а я (староб. "веде" лат. videre, от vidi, video) и от тук "ВЕДА" означава "знание", в смисъл на предадено познание от древните РИШИ, за което вече стана дума. Те от своя страна, според общото вярване на самите индуси, получили това познание от Брахмана (върховното индустско божество) и имали задачата да го предадат на последователите си.
Ведическата традиция разглежда Ведите като абсолютни и като най-висшия авторитет. За да ги разберем, не е нужно да се обръщаме към никакви други източници освен към самите тях.Те определят себе си като апаурушея, което ще рече, че не са сътворени от личност, подвластна на материалният свят, а от Върховния, т.е. от източник, който е трансцедентален спрямо двойствеността на материалното съществуване. Ето какво се казва в един от текстовете на по-късните коментари на Ведите,"Бр'хад-араняка Упанишад": "Ведите са дихание на Абсолютната Истина. Те са произлезли от Върховния Брахман, без Той да прави най-малко усилие, лекотата, с която човек диша."("Очерци за ведическата литература", B.B.T.I.1994).
От самите текстове на Ведите не може да се разбере, а пък и нищо не подсказва за времето на създаването им. Както стана ясно, някога Ведите са се предавали устно, а в по-късни времена пръв събира и излага всички ведически шастри в писмена форма мъдрецът Шрила Вясадева*. В епосът "Махабхарата"** се казва, че Вясадева бил син на риши Парашари и дъщерята на царя на рибите Сатявати. Той се появява в началото на епохата Кали, т.е. преди около пет хиляди години, като самият Вясадева е представен като могъща литературна инкарнация на Бхагаван***. Бхагавата Пурана**** описва мъдреца Вясадева и неговото дело по следния начин:
"Благодарение на своето трансцедентално зрение великият мъдрец, който притежаваше пълно знание, предвиди, че под влияние на тази епоха (Кали-юга) ще настъпи упадък на всичко материално. Той разбра, че огромната част от хората ще загубят всякаква вяра, ще имат много кратък живот и поради липса на добродетели ще бъдат непостоянни и безспокойни...Той видя, че жертвоприношенията, описани във Ведите, са средство, с което те биха могли да пречистят живота си. И за да улесни този процес, раздели единната Веда на четири части, така че да се разпространява сред хората... След като единната Веда беше разделена на четири части - Паила Риши стана учител върху "Риг Веда", Джаимини започна да разяснява "Сама Веда",а Ваишампаяна се прослави със знанието си върху "Яджур Веда". На Суманту Муни Ангираса бе поверена "Атхарва Веда"...А Ромахаршана получи Пураните и историческите повествования. Всички тези велики учени на свой ред предадоха Ведите на многобройните ученици, а учениците на тези ученици - на своите ученици. Така се образуваха различните школи на последователите на Ведите. Великият мъдрец Вясадева...представи Ведите в такава форма, че да могат да ги усвоят дори простите хора. От състрадание той искаше да помогне на всички да постигнат крайната цел на живота.Затова после състави великото повествование "Махабхарата", предназначено за жените, простите работници и приятелите на два пъти родените*".
Според това описание излиза, че шастрите не са плод на усилията на много автори в течение на хилядолетия, както твърдят повечето от учените. Разбира се, че те не признават истинността на тези твърдения, защото влизат в противоречие със съвременните представи за древните цивилизации. Последователите на Ведите обаче приемат за истина всичко, което се твърди в шастрите.

2. РАЗДЕЛЕНИЕ, НАИМЕНОВАНИЕ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ВЕДИТЕ.
Към ВЕДИТЕ се отнасят четирите сборника, разделени според Преданията от мъдреца Вясадева. Това са: РИГ-ВЕДА, САМА- ВЕДА, ЯДЖУР -ВЕДА и АТХАРВА-ВЕДА.**
а) РИГ-ВЕДА("Веда на възхвалата") се смята за най-старият образуван сборник. Той се състои от 1017 стиха, представляващи "възхвални" химни ("рич" - възхвала), които били предназначени за изпълнение на глас. По-голямата част от стиховете прославят Агни, полубога на огъня, и Индра, полубога на дъжда и на небесното царство. Тези химни могат да се използват само от хора, които владеят тънкостите на духовното знание. В тези химни се говори и за Единното битие, което мъдреците наричат по различен начин, като се утвърждава иде-ята за ЕДНО начало във Вселената или за Вселенското многообразие, което се представя в своето единство.

Ето началото на текстът получил названието "Химн на творението:

Нищо не е съществувало: нито ясното Небе,
Нито величието на свода, над Земята прострян.
- Какво е покривало всичко? Какво то е ограждало?
Какво е скривало?
Били ли са това бездънните дълбини на водите?

Нямало е смърт и е нямало безсмъртие.
Нямало е граница между деня и нощта.
Само ЕДИННОТО, в своето дихание без дъх,
И нищо друго не е имало битие.

Царил е Мрак и всичко е било скрито от самото начало.
В дълбините на Мрака, на Океана без светлина,
Зародиш, скрит в черупка,
Под жаркия пламък в природата той се разгърнал.

В началото победила Любовта, която била като зародиш,
произлизащ от Духа;
поетите, търсещи в своето сърце, открили, при
просредничеството на мъдростта, връзката между съществуващото и несъществуващото.
Проникващият (разпростеният) лъч бил ли е тогава
в низините или в низините?
Тогава носител на всичко е бил Зародишът,
тогава са съществували само Силите - сила "аз" в низините
и Воля във висините.

Кой тайната узнал? Кой я съобщил?
Откъде, откъде е това творение многообразно?
Самите Богове били родени после.
Кой знае откъде е възникнало величието на творението?

Волята ли го е създавала или е била безмълвна?
Великият Ясновидец във върховете на Небето,
Той знае, но може би, дори знае ли той?
...................................
Потапяйки взор във вечността,
Зад пределите на еоните са основите на Земята.
...................................
Ти беше. И ето, когато подземният огън
Пробие своята тъмница, унищожавайки границите,
Ти все ще бъдеш този, който от самото начало си бил,
Извън времето, Неизменен,
О, Мисъл безкрайна, Божествена Вечност!

ЕЗИКЪТ на Риг-веда е доста ясен и образен. В това неподаващо се на описание състояние,което е предшествало Сътворяването, не е била възможна не само смъртта, но и безсмъртието. Съществувало е НЕЩО ЕДНО -"ТАД-ЕКАМ", притежаващ единствен атрибут-ЦЯЛОСТ И НЕДЕЛИМОСТ.
Наред с идеята за Вселенската неделимост,заедно с молитвените песнопения, в химните от Риг-Веда се разкрива и битието на едно общество,където земното и небесното са слети в едно общо съществу-ване и където земната история не е отделена от небесната. Боговете и хората като че ли живеят в едни и същи условия и влизат в еднак-ви взаимоотношения. Всички като че ли живеят заедно. Боговете вли-зат помежду си в същите отношения, в каквито и хората. Това напри-мер, което певецът говори за бог Индра, може спокойно да се отнася и за неговия племенен вожд,което ни навежда на мисълта, че за вре-мето описано във тези химни не е съществувала граница или някаква съществена разлика между Света на боговете и Света на хората.
б) САМА-ВЕДА ("Веда на песнопенията") се състои от 1549 строфи, много от които се срещат и в "Риг-Веда", но в различен контекст и вече във форма, приспособена за вокално съпровождане на култовите действия. Тук мантрите* се повтарят "равно", монотонно ("саман"-равен) от където идва и наименованието "Сама-Веда" - Знание за мелодичността, знание за хармонията на звуците. В частност Сама-Веда прославя небесната напитка сома**.
в) ЯДЖУР-ВЕДА ("Веда на жертвоприношенията"***) съдържа упътвания за провеждането на жертвоприношенията, като съдържа жертвени формули, които се произнасят едва доловимо за слуха.Включва също и описание на религиозния култ в неговите детайли. Жертвоприношението (домашни животни и млечни оризови ястия)се съпровожда с песнопения събрани в Сама-Веда и се произнасяли жертвени формули,които съста-вляват съдържанието на Яджур-Веда.****
г)АТХАРВА-ВЕДА е най-късно съставения сборник и съдържа песнопения и обреди,както и магически формули и заклинания срещу злите духове по-голямата част от които са предназначени за лекуване на болести. Атхарван бил наричан и жрецът на огъня.
3. ВЕДИЙСКАТА РЕЛИГИЯ.
a) T Е О Г О Н И Я
Най-древната религиозна форма е била явно някакъв монотеизъм, почитане на Едното Висше Същество(ТАД ЕКАМ). Съответно на неговите три свойства То е било наричано със следните три названия:
1) като Източник на Живот - АЗУРА ("дихание", "живот");
2) като Източник на Светлината - ДИЯУС (от корена "div"-светя, блестя, излъчвам светлина) и
3) като Баща на всичко - ПИТАР ("баща").
По-късно се обособяват множество божества, които могат да бъдат редуцирани до 33, които от своя страна се разделят на три основни групи: 11 на НЕБЕТО - ВАРУНА, Митра, Суря, Пушан и др.;
11 на ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО - ИНДРА, Титра,Рудра,Ваю,Апас и др.;
11 на ЗЕМЯТА - АГНИ, Притхиви, Брихаспати, СОМА, Сарасвати и др.

ГЛАВНИТЕ БОГОВЕ са:
ВАРУНА - бог на небето. Това название е образувано от корена "вар"(var)-покриващ, обхващащ. Този бог съответства на Уран при древните гърци и на Ахура-Мазда при древните персийци.Той е Творец на света, Установител на неговите закони(р'та - буквално означава "ходът на нещата","естественият ход на нещата";закон). По Негова заповед "слънцето и луната се движат по своя път, реките и ручеите се стичат в морето и дъждът оросява земята".Въобще навсякъде Той поддържа закономерния порядък на природата. Видимото изображение на Варуна се явява ясното небе, а бурята е неговото дихание. Слънцето е Негов лик или око,а лъчите на слънцето са Неговите ръце, простиращи се навсякъде. Той е бог не само на физическата, но и на моралната светлина, бог на Правдата, Истината и Светостта. Той сочи на човека правилния път в живота - само изпълнението волята на Варуна и на нравствения му закон може обезпечи на човека щастлив живот на земята. Варуна поддържа реда във Вселената и в обществото - Той наказва виновния и е милостив към покаялия се. В молитвата към него се казва:
"Аз питам, о Варуна, и желая да разбера - в какво се състои моя грях? Аз се обръщам към мъдреците и пророците, и всички те ми казват едно и то е: "Варуна се е разгневил на тебе!" Не ли за предишния грях, о Варуна, ти желаеш да унищожиш своят приятел, който винаги ти се моли? Кажи ми, непобедим Властелине, и аз ще бъда длъжен да въздам към тебе хвала, която да ме освободи от греха." Въобще в лицето на Варуна ведаизма се издига до понятието за ЕДИН БОГ, който прониква и владее навсякъде.
Постоянен спътник на Варуна се явява МИТРА*, към него се възнасят молитви наравно с Варуна. В един случай той представлява слънцето, а в друг - светлината. Митра също е Всевиждащ и Правдолюбив бог. Митра и Варуна заедно стоят на стража за Закона (р'та) и опрощават греховете. Постепенно Митра започва да се асоциира с утринната светлина, а Варуна - с нощното небе. Варуна и Митра се наричат и АДИТЯ или синове на АДИТИ, персонифицираща безкрайното, неопределеното начало**.
СУРЙА - това е слънцето. За него са създадени няколко десетки химни. Поклонението към слънцето е естествено за човешкия ум. Такова поклонение се явява съществена част в религията на много народи - Египет, Персия, Вавилон, Гърция и др. В "Държавата" на Платон поклонението към слънцето се идеализира. За него слънцето е било символ на блага. На слънцето - Творецът на целия свят и живота на земята - се приписва свръхестествена сила. То е живот на всичко, "движимо и недвижимо". То е всевиждащото око на света. То пробужда хората към тяхната деятелност, разсейва мракът и дава светлина. В един химн от Риг-Веда се казва следното:
"Суря се появява, за да обходи целият свят и взирайки се в хората, покровителства всички пътешестващи и седящи на едно място и забелязва всички праведни и неправедни сред хората".
ИНДРА - е богът на небесната твърд, в чиито ръце са гръмоте-виците и мълниите. Коренът на думата вероятно е означавал "сила", "плодородие". По негова заповед обилният дъжд напоява земята. Съдейки по обръщенията към него в химните, Индра е най-популярният бог във Ведите. Той е индийския Зевс*. Роден е от водите и облаците. Той побеждава мрака и носи светлина и живот, дава сила и бодрост. Постепенно връзката на Индра с небето и бурята се забравя и той се превръща в Свя Дух, Управител на целия свят и всичко сътворено, което всички виждат и слушат, а също така вселява в човека добри мисли и подбуди. В един от химните се казва: "О Индра, води ни по пътя на рити(закона), по праведния път, за да преминем всички беди.".
АГНИ - бог на огъня, източник и пазител на живота, покровител на човешкия род, изобретател на изкуствата. Агни е не само земния огън - Той е Божественият огън и неговата родина е небето. Той е "Първородният сред боговете". Първосвещеника, както на небето, така и на земята. Той ражда боговете, организира света, заражда и поддържа живота на Вселената. "Аз считам Агни за свой баща. Аз го считам за свой роднина, свой брат, а също и за свой приятел"
СОМА - бог на вдъхновението, даващ безсмъртие, аналогичен с Х а о м а в Персийската религия** и Дионисий в древна Гърция. Това е богът на виното и на винарите. Според общонародното вярване, от тази напитка се нуждае всеки нещастен човек, който желае да се освободи от своята мъка. Когато в началото бъде обхванат от опиянението на Сома, той изпитва трепет на наслаждение и губейки разсъдъка си той счита, че това е нещо божествено. Това, което ние наричаме духовно видение, великодушно милосърдие, широта на разбиранията - всичко това са спътници на възбуденото състояние на душата, при употребата на Сома. В един от химните се казва: "Ние пихме Сома, ние станахме безсмъртни, ние дойдохме в истинския свят, ние познахме боговете". Но такова смесване на духовният екстаз с физическото опиянение не е свойствено за ведическата епоха. Уилям Джеймс*** казва,че опияненото съзнание отчасти е мистическо съзнание. Съществува убеждението, че ние можем да достигнем божественото състояние благодарение на физическото опиянение. По такъв начин Сома придобива силата на изцеленията, под влиянието на която слепите проглеждат, а хромите започват да ходят(Риг-Веда,VII. и Х). Но смисълът на Сома не може да бъде открит, ако не се види какво е представлявал целият ритуал свързан с него.

б) К У Л Т.
Култът в Ведическата религия се е състоял в ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ които се придружавали с песнопения и произнасяне на жертвени формули. Но жертвоприношенията представляват втори стадий от развитието на Ведаизма. Ведите придават основно значение на молитвата - на формата на призива, който придружава жертвоприношението. Те създават богиня на молитвата – БРАХМА-НАСПАТИ. В началото култът се е изразявал в проста молитва. В тези времена не са съществували храмове за боговете. Хората общували с боговете без каквито и да е посредници. На боговете се е гледало като на приятели, на които се покланяли. "Бащата е Небето", "Майката е Земята", "Брат е Агни", и това не са пусти фрази. Съществувала е тясна лична връзка между хората и боговете. Религията , видно е властвала над целия живот. Зависимостта от бога е била пълна. Тогава хората молили даже за обичайните им нужди. В някои от химните на Риг-Веда (напр.Х.82) срещаме обръщение на тогавашните хора към Питар, като баща на всичко и като бог, при който се намират предците и блажените мъртви, които се намират на небесата. Във ведийската религия те се призовават заедно с девите*. Предполага се, че по време на жертвоприношенията те идвали като невидими духове, приемали молитвите и жертвите и ги отнасяли към боговете.
Жертвите били принасяни от главата на семейството върху олтари, издигнати обикновено на високи места, върху които горял огън. Тя се е състояла най-често от хляб, краве масло, оризово ястие и най-важното - Сома. Какво е представлявал самият ритуал. Преди изгрева на слънцето главата на семейството заставал пред олтара, където горял огъня, и произнасял молитва,призив към зората (УШАС), слънцето (СУРЙА) и към Духовете на живота (АСУРИТЕ). Майката и синът наливали прекипял сок от асклепията - СОМА, в огъня - АГНИ. Издигащият се пламък отнасял пречистената молитва към невидимите богове.
За да бъде разбрана същността на жертвоприношението е необхо-димо да се обърне внимание на вътрешният смисъл на религиозния култ. Тук СОМА-та е и принцип. Тя храни, прониква в растенията, оживотворява зародиша на всички животни и дава"крила"на молитвата. Тя е душата и на небето и на земята. Тя образува заедно с Агни неразделно единство като по такъв начин понятията за Агни и за Сома придобиват съдържанието на двата основни принципа на Вселената - Агни е вечният МЪЖ, Разумът-Създател, чистият Дух, а Сома е вечната ЖЕНА, Душата на света (или етерната субстанция), Майката на всички светове, Природата. ПЪЛНОТО ЕДИНЕНИЕ НА ТЕЗИ ДВА ПРИНЦИПА ПРЕДСТАВЛЯВА ВЪРХОВНОТО СЪЩЕСТВО, СЪЩНОСТТА НА БОГА. По такъв начин Ведите правят от космогоничното дело едно вечно жертвоприношение: ВЪРХОВНОТО СЪЩЕСТВО жертва себе си като се разделя, за да напусне единството си. ЖЕРТВАТА се смята за сърцевина и съсредоточие на всички функции на природата.
ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО на огъня и МОЛИТВИТЕ, са центъра на ведийската религия. По този начин става изображение на космическото дело.

в) П О Н Я Т И Е Т О З А Г Р Я Х.
Критиката на ведийската религия обикновено утвърждава, че във Ведите отсъства съзнанието за грях.Това е погрешен възглед. Грехът във Ведите- това е отчуждението от Бога.Ведийското понятие за грях е аналогично с европейската теория. Показател за нравствеността е волята на Бога. Човешката вина е преходна. Ние грешим когато нарушаваме Божият закон. Боговете - това са покровителите на Рита, нравственият порядък в света. Те защитават доброто и наказват злото. Грехът - това не е толкова пренебрежение към външните обязаности. Съществуват, както морални грехове, така и ритуални грехове. Именно съзнанието за грях изисква умилостивителни жертви. Особено в концепцията за Варуна има чувството за грях и опрощение, напомнящо християнското учение.
г) Е С Х А Т О Л О Г И Я.
Смъртта, за древните индуси,не представлява краят - ведаизмът познава и богът на смъртта ЯМА, който указва пътя към безсмъртието на небето. Той е не толкова бог, колкото управител на мъртвите. Той е първият от смъртните, който е "умрял" и е открил пътят за другия свят. Той е първият, който е тръгнал по пътя на предците. В един химн четем следното: "Душо на покойника, оттегли се! Възлез и виж Бога! Виж своите щастливи предци, които блаженстват с Него!" Характерно за Ведите е, че утвърждават безсмъртието на душата: "Съществува една безсмъртна част у човека; нея, о Агни, трябва да сгрееш с лъчите си, да разпалиш с огъня си... Откъде се ражда душата?! Съществуват души,които идват и се завръщат, и пак идват". Оттук идва и учението за превъплъщението на душите, което играе основна роля по-късно и в Брахманизма, и в Будизма и изобщо е залегнало в основата на всички индийски религии.

* -"Вяса" букв.означава "разделител";
** - Първата известна редакция на "Махабхарата" е създадена някъде ок.VIв.пр.Хр.;
*** - един от епитетите на Висшето същество, което сътворява света - Брахмана;
**** - Пураните са големи религиозно-исторически компилации, датиращи от VII-VIIIв.сл.Хр.(виж.по-подробно в лекция№4,Индуизъм);
* - тези, които са се родили в брахмински семейства, но не притежават качествата на брахмани (свещеническото съсловие, формирано при религиозната система, произлязло от Ведаизма);
** - Още към ведическата литература някои автори са склонни да причисляват и Итихасите - това са исторически епоси, които допълват първоначалните четири Веди, включващи "Махабхарата" и Пураните (големи исторически компилации, събрани в 18 отделни сборници). В "Чхандогя Упанишада", "Махабхарата" и Пураните са наречени "пета веда". Но при всички случаи, за да бъде прието за ведическо, едно произведение трябва да утвърждава същата цел и да стига до същите заключения, както и текстовете на самите Веди.
* - санскр., от корен "ман",букв.-мислещ,знаещ;разумност;даващ знание + "тра",букв.-да пази, да съхранява, да спасява. Словосъчетание, химн, насочен към божеството, който се произнася по определен начин за да запази, да спаси молителя или да възхвали божеството.
** - за значението на "сома" виж на стр.6;
*** - от "яджус"-"ядж", принасям в жертва; жертвоприношение;
**** - Различават се т.нар."Бяла" и "Черна" Яджур-Веда. В "Бялата Яджур-Веда" са поместени от начало метричните(поетичните) текстове, а после прозаическите (разказва-телните), докато в "Черната Яджур-Веда" съответните прозаически текстове следват веднага след всеки метричен текст към който се отнасят.
* - санскр.,букв."приятел", разбирано като втората страна изпълняваща даден договор; в ср.р.-"дружба","договор".
** - в митол. така се нарича ведическото женско божество, майка на 12-те богове, олицетворяващи и месеците на годината. Те обладават магическа сила, предотвратяват злото, стремят се към справедливост и наказват за греховете.
* - "Зевс" е гръцка форма, съответстваща на индогерманската "Диаус", идваща от арийския корен "div",означаващо "светя", "блестя", "излъчвам светлина". Също така латинската дума за Бог, "Деос" и френската "Диьо", произхождат от "Диос", родителната падежна форма на Зевс. От наименованието "Зевс" произлиза и латинската дума за ден - "диес". Богът на германците "Зиу", на латвийците - "Диевас", на летите - "Девс", на готите - "Тиус", английският бог Тъсдей(денят на Зевс) - всичко това произхожда от най-висшия бог на индоариите.
** - авест.,от hav-,"изстисквам", "изцеждам" - в Персийската религия обожествявана халюциногенна напитка (или божеството представляваща тази напитка) и растението, от което тя се приготвя; на гръцки растението е известно като асклепия;
*** - Виден американски философ и психолог, един от основателите на прагматизма в религията. Бащата на съвременната Психология на религиите. Роден е през 1842г. и умрял през 1910г.
* - това са небесните същества във ведийската религия, ангелите; думата произлиза от корена "div"-"светя","блестя", за което стана вече дума.

[B-L-O-T]

Благодаря .
Каква е тази напитка "сома" ?

[Lanukio]

В текста се казва "Майката и синът наливали прекипял сок от асклепията - СОМА, в огъня - АГНИ." , а и СОМА е бог на виното, предполагам се има предвид вино. Буквално сома означава- санскр."сома" - "онова, което се изстисква, изцежда". Не съм сигурна каква е точно напитката, но имам спомени че тя е представител на женската същност, тъй като АГНИ -огъня представлява мъжката същност. Това идва от култа към елементите-огън и вода, т.н. както във Ведаизма така и в Зороастризма, където Хаома е идентично на сома.

[Poison]

Уф само не разбрах дали това е легенда или ведите са истински. Има ли такава магия? Ведическа ли е?

[B-L-O-T]

Ведите са истински народ .