Любовта...

[FireSun's Viking]

Размислих се напоследък върху думата и значението...
Но стигнах до старото и заключение.
Що е любовта !?!
Наистина, масовото сравнение с игра е доста добро, защото винаги едната страна е губеща. Доверието към човек и да споделиш чувства е хубаво нещо, но винаги едната страна се дъни (има малки изключения)... Защо е така...
Според мен, защото всеки човек имайки нещо, почва да желае нещо друго докато непридобиие всичко или остане сам. От друга страна всеки човек съзнателно или подсъзнателно е прекалено голям индвидуалист и недопуска другият никога до съкровенните му кътчета ...
Всеки обвиня другият в повечето раздяли... но никой не се замисля къде е грешката, а грешката е във всеки от нас...
Какво мслите за това...

[Lanukio]

Я каква забавна тема
Проблемите идват от простото чувство страх. Всички го изпитват в големи количества за различни неща. Дресирани сме доста добре в продължение на целия си живот някъде след 4-5 годишна възраст да мислим по определен начин и да го възприемаме като единствения възможен. Малко хора някога се замислят за това, а още по малко се заемат с оправянето на тоя сбъркан модел на мислене. После идва великото его (на 2ра, а по-често дори на 1ва позиция). След като всеки човек възприема реалността от гледна точка 'аз' то няма как да вижда нещата трезво, за него всички други са второстепенни герои, та човека понеже мисли, че мисли започва да не задава въпроси към партньора си когато не разбира нещо, а прави хиляди предположения (които в 99% са грешни или усложнени), изгражда си въображаеми теории, подкрепя ги умело тези теории най-вече с вътрешния си диалог и след това с примери от околната среда-приятели, връзките на другите, филми, песни, какви ли не смешки още и накрая е толкова оплетен в илюзорната си реалност, че не се и замисля да се усети, че това не е действително. Синдрома 'ти си виновен, виж какво ми причини' е използван с цел манипулация и изживяване като жертва. Почти всеки иска да владее партньора си, а не се сеща да се замисли, че в реалността на партньора му, изградена от мислите минаващи през главата му, които никой друг освен него не може да знае на 100%, а понякога дори сам той не ги знае е доста по-различна. Да имаш-никой нищо няма освен времето прекарано с някой и по-точно споделените мигове, но понеже ние хората ги използваме за доизясняване на понятия и караници и мислим, че понеже някой е благоволил да е с нас значи ще стане даденост, затова не оценяваме връзките си и се стига до провал. Другото е че постоянно мислим, че някой прави или не прави нещо заради нас или ние правим или не правим нещо заради някой, а на практика никой не прави нищо за някой друг освен за себе си, защото след като виждаш себе си като главно действащо лице можеш или да оправдавеш постъпките си с другите или да се сетиш сам, че няма какво да оправдаваш. Има и един момент на ниска самооценка когато искаш някой да те обича, за да можеш да обичаш или в някои тежки случаи дори да понасяш себе си, но това няма как да стане, защото всичко отвън е проекция на това, което е вътре, с други думи ако нямаш уважение към себе си, не само ще те използват всякакви индивиди, но и ти няма да уважаваш никой. Моля уважението тук, да се разграничи от така наречената гордост и себеизтъкване-те са противоположни. Всеки има огромна възможност да има перфектна връзка ако не я базира на страх, а на любов-което сме го можели с всички, които сме харесвали когато сме били деца (3-4 годишни), ако харесва партньора си такъв какъвто е, а не се опитва да го променя и ако знае, че важното е как се чувства той самия и партньора му когато са заедно. В една книжка имаше много яко стихче озаглавено 'Как се чувсваш'-това е единственото нещо, което да питаш човека до себе си, а не 'Обичаш ли ме?' и другите клишета.

[FireSun's Viking]

Мисля че няма такова нещо като любов, тъй като чуствата повечето пъти се пораждат само от вънешен вид... Любов - може да се придобие и като правиш секс повече от няколко пъти, просто свикваш с човека, отдаваш и приемаш енергия, което те прави пасивен и по погрешка може да отдадеш някое чуство...

[Lanukio]

Любов има както има и всичко останало. Дали е във формата, която ти се иска е съвсем друга тема. Мама е пример за любов, при това от най-хубавите видове. Котката/Кучето ти също са пример за любов. Да правиш секс с цел енергиини манипулации, няма нищо лошо в това, въпреки че бие малко на сексуален вампиризъм.
Разбира се всичко гореизписано може да е пълна глупост, но на принципа на отричането, който действа безотказно може всеки сам за себе си да направи експеримент (гарантирам от личен опит, че работи) като в продължение на определено от него време отрича всички форми на емоционално обвързване наричани 'любов'-е със сигурност ще види нетипични и невероятни проявления на любов, а кой знае може дори да си намери перфектната половинка. Ако някой реши да опита може да сподели резултата.

[B-L-O-T]

Не прочетох мненията но ще кажа и аз нещо .
Любовта дарява с празнота . Живееш за другият . Щом си празен си щастлив . За това влюбените се чувстват толкова леки . Любовта дава и спокойствие . Областа в гръдният кош излъчва скойоиствието според тантрата и от тук идва идеята за "сърцето" . Любовта не боли а проблемите около нея или по-точно проблемите които ти пречат на щастието . Това е невъзможен път за щастие защото винаги ще има проблеми . Една няколко процента от живота си ще си щастлив ако търсиш любовта (мъж - жена) . Дори за да бъде жива любовта трябва да има проблеми . Ако няма проблеми и любовта не се изменя тя ще се превърне в състояние и няма да бъде вече любов . Любовта на Буда е друго . Тя дори не може да се нарече любов защото е състояние . Ако няма никой освен Буда , той ще продължи да обича макар и да няма кого . Та това е невъзможно щастие за постоянно . Човек търси любов за да се дари с щастие вместо да търси самото щастие . Та една жена би избрала за любовник неБуда от колкото Буда .

[Shedinko]

Любов ....Слави Трифонов казва няма любов.....Камелия пее има любов...Какво е следствието .Когато човек е с някой .Когато е готов да даде живота си в буквалния и преносния смисъл.Когато "АЗ" остава на 2 място (без да се забравя изцяло),а на негово място се появи "НИЕ".Когато само при полъха от минаващото тяло на партниора сърцето ти подскача.Когато когато те докосне се разтапяш.Когато те погледне и забравяш кой си и къде си.Когато се разделите за малко и сърцето ти спира да бие.Когато сте в трамвая и знаеш ,че след 10 спирки ще се разделите за по-дълго и усещаш как сърцето ти спира да тупти толкова силно.Когато сте разделени и семолиш да пуснеш сълза защото ти е толкова тягосно от отсъствието (нищо че в повечето случаи не можеш).Когато си толкова обсебен и през секунда поглеждаш към телефона си очаквайки ,че всеки момент ще ти се обади и ще го чуеш.Когато усетиш смисъла на живота ,тогава идва ЛЮБОВТА.Разбира се имама и трудни моменти.Но колкото са повече трудните моменти ,колко повече им се упорствате толкова е по силна любовта.
За всичко са нужни двама в любовта ,няма място за егоизъм и прочие.
Когато душите са по обвързани от колкото телата.Когато си готов да изневериш на принципите си заради партниора.Когато си готов да отстъпиш дори и една малка крачка.
Тук идва момента и на изневярата.В сяка връзка се появява момент на изневяра.Къде хваната или не.Въпроса е каква е тази изневяра?
Дали е физическа или духовна.Всички са чували (някой правили) тройки четворки ....Това не е ли един вид изневяра?Но всеки тайно си го мечтае.Когато изневярата е за секса.Може ли да се прости ? Да стига да не стане навик за убиване на времето.Реално погледнато все едно си правил секс с размяна на партьора.
Проблема е когато изневярата е духовна.Тогава се чувстваш ограбен,изнасилен.....пребит....
Но българина е прост егоист(бълшенството).Когато бърка в медовината си умра от кеф,но когато бръкне партниора му,веднага става обедчив.Защо....защото българина е ЕГОИСТ...НЕ всеки човек е егоист....
За край ще цитирам една от малко любимите ми чалга парчета.На една велика певица лека и пръст,дано е на по-добро място .

Румяна
Две очи разплакани
Моите сълзи няма да те трогнат,
твоето сърце не знае що е болка.
Припев:
Две очи разплакани,
две сълзи горещи,
могат ли да разтопят
ледено сърце.
Ти не знаеш колко ме боли,
колко мъка ти ми причини.
Припев:...
Само ако мога леда да разтопя
всички твои грешки мога да простя.
Припев:..
П.п. Ако се замислите това е любовта ,жертвоготовност за другия.