Как да се освободим от тежкото ни тяло

[Lanukio]

Gebo, не е ли смисъла точно обратния? Така не се ли създава илюзията за вечност и безсмъртие, което води до отлагане, мързел и мисълта за даденост на живота. Ако решиш да забравяш смъртта, това няма да те направи по-малко смъртен само ще те заблуди. Ако обаче решиш да приемеш, че ще умреш в даден момент и да подходиш спокойно към тази мисъл, а не със самосъжаление и страх, тогава се отключват много неподозирани възможности, осъзнаваш, че имаш само един миг живот и е настоящия, започваш да влагаш всичко в нещата, които правиш и ги правиш сякаш няма нищо друго на света, не отлагаш, не се обременяваш с излишни заблуди и т.н.

[B-L-O-T]

И аз като Lanukio мисля че това "немислене" или по скоро "неосъзнаване" на смъртта води до илюзията за вечен живот . Хората които не мислят за смъртта живят сякаш няма да умрат . Правят кариери , империи и т.н. . И когато смъртта се случи пред учите им , те са ужасени . Ако не си опознал смъртта няма как да живееш . Това което голямата част от населението прави е "живуркане" ,а не "живеене" . Защо е така ? Живота и смъртта са двете лица на една и съща монета . Смъртта започва с раждането на живота . Не опознаеш ли смъртта не можеш да живееш . А надрастването на смъртта е точно след нейното опознаване .

[paco_14]

Ми пробвах го и имам въпрос. Незнам какво ми стана ама когато паднах аз не стегнах нито един мускул но усетих някакъв страх нз но беше УЖАСНО !!! повторих го и пак усетих това ужасно чуство от главата ми започнаха да изплуват някакви мисли за смърт. Въпросът ми е това означава ли нещо ?

[Shedinko]

Защо ми се струва ,че повечето са пуснали барирата смърт и край живота се гледа първото проплакване до смърта.Не е ли по нормално ако се замислиш какво има след нея от колкото да мислиш за нея ,че с нея ще изгубиш всичко и т.н. Да спреш да броиш годините си ,да спреш да се забавляваш ,да спреш да живееш и да чакаш да те прибере???
Истината е да усъзнаеш ,че смърта не е края ,че не е най-страшното което те чака.А да почнеш да се забавляваш ,а като дойде края...следва новото начало.Не прекарваш ли една мъничка смърт ,когато:си счупиш ,изгубиш,ти откраднат и т.н. някоя вещ. В крайна сметка самата физическа смърт е само миг от безкрая на възможностите.

[Lanukio]

В интерес на истината точно смъртта е възможно най-лошото нещо, което може да ти се случи, точно там се корени изживяването на всеки миг. Ако знаеш това няма да се притесняваш, че са те скъсали на изпита (от който ти 'зависи' живота) или че си се изложил пред целия си куп приятели/неприятели. Никой не е даже и споменавал, че трябва да спреш да се забавляваш и да седиш да циклиш във вас чакайки да умреш. Точно обратното се обяснява. Carpe Diem и Memento mori са фрази използвани векове наред с единствената идея да не се самозабравяш/мързелуваш/лентяйстваш, а да знаеш, че имаш ограничено време за неограничена възможност от дейности и постижения. В древността когато римските пълководци се връщали от бойното поле и влизали в градовете посрещани от ликуващите жители с всичките им овации, зад пълководеца винаги ходел нает за тази цел роб, с копие насочено към гърба на господаря и повтарял 'Memento moriendum esse', което означава 'Помни, че си смъртен'. В Япония самурайте са обучавани да мислят за смъртта си ежедневно с отварянето на очите и така чак до заспиването им. Резултата-абсолютно съвършенство във всяко движение, перфектна бойна техника и контрол на ума. Защо? Защото човек, който знае, че всеки момент може да умре постига съвършество във всяко нещо, което прави, дори това може да се възприеме като вид медитация.
Мисля, че на всеки практикуващ някакво духовно учение му е ясно, че смъртта не е стоп кадъра завинаги, това няма и смисъл да го коментирам. И не-смърт във формата си на физическа смърт няма нищо общо с кражба, счупване. Може да има много общо с голямо разочарование, разбито сърце, много лоша случка. Затова някои хора казват, че се прераждаме след такива моменти-ако разбира се психиката не откаже и не се 'преродиш' в някое психиатрично заведение.
И една интересна информация като за финал-знаете ли, че в 99,9% от митовете и легендите за появата на смъртта на земята, вината е приписвана на жени

[FireSun's Viking]

Човек го е страх от това което неможеда командва и неизвестното - от тук идва и страхът към много неща, включително и смъртта!

[B-L-O-T]

paco_14 - Това което си направил е бърз скок и за това може да се е появил смут и хаос или нещо друго . Няма лошо . Осъзнавай .
Shedinko - Хората които биха мислили какво има след смъртта вместо за самата смърт за същите хора които не могат да живят за които говорих в горният ми пост . "Истината е да усъзнаеш ,че смърта не е края" - Това е бягство от нея . Заобикялане . Всъщност не си сигурен че не е краят но ти се иска да го вярваш . Приеми че това е КРАЯТ . Осъзнай го . Тогава ще израстнеш .
FireSun's Viking - На всеки страх корена му е страх от смъртта .

[FireSun's Viking]

НЕ всеки, но 80 процента- ДА

[Gebo]

Lanukio-не ...не е илюзия или др...просто се освобождаваш от тази мисъл...както казва БЛОТ тази идея може да те заблуди...но смисъла е просто да не е пречка за теб...разбери когато не ти пука за нещо то няма значение!и пак ...има значение с каква нагласа го правиш...БЛОТ каза ,че "когато я видиш се ужасяваш"...да но ако я познаваш и просто ти е безразлична...даже мисля че точно БЛОТ каза в един пост ,че всичко трябва да е еднакво (за медитация ако се нелъжа)...ако си с правилната нагласи това би ти било в полза...ако мислиш просто да я забравиш безцелно...наистина ще попаднеш в проблема който споменават другите...

[B-L-O-T]

Gebo - "когато я видиш се ужасяваш" - Кога съм казал това и в какъв контекст ? (не помня)

[Lanukio]

Gebo, радвам се, че това действа за теб. Нямам против. Предполагам, че около себе си наблюдавам прекалено много хора, които се мислят за безсмъртни и живеят като такива. И те не ми пречат. Просто подхождам в моето виждане за нещата по друг начин. Не ми пука особено, че някой ден ще стана шушулка, а и да се тревожа няма как да се промени тоя факт. По-съществено е какво ще направя докато дойде въпросния ден и за да се дисциплинирам и да не се заблуждавам, че съм безсмъртна си напомням-в моя случай смъртта се явява като стимул, не като пречка.

[BeLLe]

По повод падането за което говори Блот - Усещането е невероятно. До преди няколко години тренирах в една зала.. Имаше батут и дълга пътека , чиито край свършваше до една голяма дупка , пълна с дунапрени. Скока , отпускането и свободното падане на тялото не могат да се опишат.
Аз лично не мисля, че това по някакъв начин е свързано с инстинкта за самосъхранение и отделянето на черупката от ядката , както някъде някой се беше изразил , но самото усещане просто е несравнимо.

[runner413]

Не съм пробвал това с лазглавници а със скок в басейн от голяма височина.Незнам може би усещането е горе-долу същото.

[B-L-O-T]

runner413 - Няма значение от къде падаш или скачаш - важното е пълното отпускане и чувство на безтегловност . ГЛедам че при скоковете в басейн скачача винаги е стегнат за да изпълни дадено движение или за да се приготви за водата защото може да си счупи нещо ако е 100% отпуснат .

[runner413]

Ами аз си бях отпуснат(и това ми беше грешката).После всичко ме болеше.Но просто самото чувство на падането е неописуемо , чувстваш се лек и безтегловен , нищо не те спира и забавя , някак си красиво и спокоино е , но в същото време и изпълнено със страх!

[B-L-O-T]

Странно е че си бил напълно отпуснат а е било изпълнено със страх . Страхът те свива автоматично . Това е рефлекс на страхът .