Магически опит.

[Bloody Alibis]

Това което го написа Trismegist е наистина хубаво...а иначе като споменахте по нагоре самодиви се сетихнещо...не е мой личен опит,но баба ми(бог да я прости) ми разказа тази история.Значи принципно къщата на родителите и в тутракан преди време е била притежание на някакъв турчин,който е убивал българки за да им зимананизите...там разни гердани със монетки и разни такива...твърди се че на едно място е заровил богатството си в 2 на 2 метра там при некви овошки(аз май в тая къща съм стъпвала само веднъж и то преди мн време бях страшно малка) мястото бело отбелязано а баща ми и братовчед му дори като малки открили там един череп като копали...и пра дядо ми естествено погнал баща миза да хвърля тоя череп....бе както и да е има кърваво злато носят се яерсии че трябва да бъде изкопано само докато там турски поп чете молитва а копаещите мълчат и т.н. никой не е правил опит да го изравя от рода надявам се и предполагам и никой няма да се наеме с това...така мн лирически отклонения станаха,та за самодивите...нещо там ремонт по къщата ли са правили какво е било не помня но роднините им се наложило да спят в двора...при което някакъв роднина на баба ми(не помня какъв и се падаше) вечерта се събудил и видял смаодиви..танцували когато една от тях се откъснала посочила го и казала"за този ще се омъжа".Когато на сутринта той разказал за това на възрастните жени там в селото те били казали,че тов самодива да те поиска за жених не било на хубаво(по скоро било на смърт но не му го споменали ест).няколко седмици по-късно той починал.Така,че вярвам във историите за самодивите и в другите същества.Тя баба ми била гонила и уроки от сестра ми беше ми казвала веднъж като бяхме на село и думите ама аз ги забравих...звъучаха като детсак песничка...те наще отивали на гости и сестра ми била още бебе(тя е по-малак от мене) при което някаква циганка се навряла в количката иедва ли не п и почнакла "Оу какво хубаво бебе оу колко е сладко" и от там сестра ми като се разревала...наще не могли да я успокоят стигнали до баба ми и тя поискала от мама да я подържи.Почнала там да и бае и сестра ми изведнъж спряла да плаче и баба казала че беебто е било погледнатъо с лошо око.Бе такива неща...аз лично ги вярвам без да ги подлагам на съмнение и този път не защото си падам наивна,а защото и като порастнах доста повече разпитвах баба ми подчертавайки"че вече не съм малка и ако си измисля нещо да ен го прави",но тя каза че сичко е истина...имаше още неща дето ми беше разказвала,но не ги помня...Иначе от полу личен опит...се сещам като викахме пред блока Дама Пика(тя принципно можве да не съществува но вие сте наясно че когато някой мн силно вярва(особено деца и то към 10) и добавен страха се създават неща които наистина могат да се материализират,да ен говорим че в Дама Пика едва ли не вярват децата от всички краща...Та...един път се бяхме събрали прд блока и седнали сме на една маса в кръг там картите и всичко останало(странно но аз бях консултанта по всичко човека знаещ най мн истории и т.н. а не бях от най големите,но пък бях инициатор за подобни неща).Т така по едно време аз обаче викам...махам се...няма да стане тръгвам си...просто ме хвана страшно много страх а я бяхме викали и преди ма нищо кой знае какво не се беше случвало..и те почват"Ако се махнеш тебе ще те убие първа и бла бал" и аз си трагнах обаче.Прибрала съм се в нас и вися на прозореца и гледам кво правят.И както всичко е тихо изведнъж едновременно кучето дет беше там почва да але срещу нищото а те почват да пищят и да бягат.Какво се оказа...че заварената за земята маса е почнала да се тресе а кучето действиетелно го видях че мн зверски се зъбеше и лаеше на нещо в страни от тях,но пред него просто нямаше нищо,но напарво милото дзверче беше освирепяло.Аз изскочих при вратата и почнах да ги питам какво става.Те всичките ужасени...всеки твърдеше че някой го бутнал малко преди масата да се разтресе и че кучето било издивяло.А те умишлено се държаха за ръце за да няма измами а и по-големите да не ни плашат нас по-малките.та таак аз лично съм доволна че не бях там...офф изморих се да пиша спирам за сега

[Trismegist]

Bloody-Тоя път наистина те е хванала музата .
Тва за дама Пика ми хареса.
Сетих се и аз,че на два пъти са ми баели и един път съм ходил на екстрасенс.
В първия случай,ми баеха,защото ставам насън.Аз бях малък тогава и съм, заспал почти веднага при баенето.Веднъж бях урочасан и в къщата на село идваха разни лекари,да ми бият инджекции.Постояно имах кърпи с оцет на ходилата,заради високата и безпричинна температура.Нищо не помагаше.Баба ми беше скептичка,но реши да се обърне към селската баячка.Тя дойде у нас и каза,че съм уричасан и започна да се храчи над мен и да си бълботи нещо.Моментално придобих апетит и казах на баба си,че ми се пие прясно мляко.Аз тогава не съм усетил и не съм се замислил,че съм оздравял толкова внезапно,но баба ми от тогава станала вярваща-хахахаха!Баби,какво да ги правиш.
По-късно разбрах,че прясното мляко привлича астралните същества и явно те са го поискали в замяна,за да ме оставят.Защото урочасването е едно обсебване от низши същества,които черпят от енергията ти,но то става и заради лоши очи,които са пречупили защитната аура,която е допуснала съществата.Поне това ми е известно за урочасването.А и веднъж ходих пак при същата баячка да ми лее куршум,защото щеше да ме блъсне една кола.

Майка ми ме заведе при един екстрасенс.Пълен тъпак.Взе да приказва глупости,че съм си бил слагал тотаировка на дясното рамо,че съм бил пушил.Аз не бях пушил и не пуша и сега,но тогава тойу го твърдеше пред майка ми.Като му казах,че не пуша,дори ми удари шамар,ама аз пак си твърдях истината.Ацки ме изложи тоз кретен.После ме накара да стоя на едно място и насочи ръце към мен.Изглежда имаше някаква енергия,защото левият ми крак,направо пламна от жега.Той даже ме попита дали го усещам това.После щях да убия майка си,че ме е завела при такъв ненормалник.Дееба и псевдомагесницие.
А да-хахаха.Имаше едни дето ходеха по градовете и изцеляваха сумати нрод.Някакви чужденци бяха.Нямам големи спомени,но тогава бях болен от шарка,може сам да съм си го внушил,но като се прибрах пъпките ми бяха станали бледи и до ден два оздравях.
Още една случка-имах кашлицаи не се спирах ад боботя.Отидох да видя един познат,който се занимава с магия,по едно време установих с изненада,че след 12 часа безспирно кашляне,внезапно съм спрял.Моя приятел се захили и ми сподели после,че направил нещо си там.Още веднъж ми се случи,но вече сам си спрях кашлицата.Просто започнах мислено да говоря с дробовете си,съвсем все едно ме разбират.За моя голяма изненада отново кашлицата спря внезапно,дори се напънах да се изкашлям,защото в такива моменти винаги проверявам дали не си въобразявам нещо,но явно си беше изчезнала.Тези мисловни техники обаче,могат да доведат до шизофрения,ако човек няма здрава психика,ако не е стъпил здраво на земята.

[Wizard]

Исками се да прочета за магическия опит на по-оптинтие като Wizard, Shadow Mage, damnameneus, EliKarim, FlySpirit и Void?
Напишете нещо повече за вас?

Честно казано не знам какво да ви кажа, защото моят магически опит се е разивал по такъв начин, че ако това ми го кажеше някой друг, сигурно бих го помислил меко казано за не съвсем в ред...

Но се сещам за една случка, по скоро Един Голям Ритуал, който го правихме с хората от кръга, в който се обучавах преди доста време...
Та представете си ноща около Нова Година. Тогава бяхме на Витоша (планината в София ) и предварително се бяхме уговорили да си направи магически семинар, нещо като израстване на по-високо ниво в магическата ни сила.
Честно казано не бях убеден дали ще се справя с този въпросен ритуал... Когато стана 24:00ч. всички излязохме от хотела си, бяхме около 10 човека и се насочихме към подходящо за целите на ритуала ни място. Луната беше направо огромна, пълнолуние, въпреки че беше зима, времето си беше като че ли е есен.
Когато започна ритуала започнах да изпълнявам всички действия, които трябваше да се направят, главно работа с висшите светове. Задачата ни беше да се слеем с някое дърво, което предваритено си бяхме избрали. Бяхме се облегнали с гърбовете към тях имаше и други неща, които трябваше да се направят, като някрая при вярно изпълнение трябваше да усетим, като че ли земята се люлее под краката ни... Вярвайте ми имах чувството, че съм на сал носен по водата, така слно усещах това и тогава изпитах амбивалентни чувства - хем се чувствах свръх силен, хем ме беше страх, защото не знаех какво става с мен...
Абеее, беше готино усещане. Честно ви казвам, тогава се почувствах, че все едно съм станал най-великия на света.... та такива работи си спомням...

[EliKarim]

Исками се да прочета за магическия опит на по-оптинтие като Wizard, Shadow Mage, damnameneus, EliKarim, FlySpirit и Void?
Напишете нещо повече за вас?

Ами не мисля, че бих могла да разказвам за магическия си опит. Чувствам го някак лично. Не знам за другите, но при мен е от дете, от средата в която израстнах, от семейството и традициите в него. Това е.

[Arhimikus]

Трисмегист, виждаш ми се с богат опит, би ли написал на колко години си?

[ChaoS]

Знам, че е лично и не по темата и на никого не му пука, но... завиждам на всички вас, които са израстнали в семейна среда, която да ви потготви за магическото изкуство... Или поне да няма нищо против заниманията ви. ::покланя се:: Наистина ви завиждам...

[WandaBlenda]

Имам влечение към магията много отдавна.Започна още от детските ми години със страста ми към фентазито докато в последните години прерасна в сериозно хоби да чета всичко сварзано с магия.Без значение дали става дума за която и да е религия,древна култура, всякакви видове култове,вярвания и учения.Чета всичко за всичко което ми попадне а от съвсевм скоро време започнах плахи опити да практикувам.Както и да е не става дума за това.Искам да разкажа две случки от преди доста време коити може би са свързани със страста ми към магията а може би не.Значи преди доста време, още бях ученичка не помня 8ми или 9ти клас, имах странно преживяване.Принципно имах навика да прибирам разни закъсали приятелчета да спят у нас.Майка ми беше душа човек и нямаше нищо против.Живеехме двете сами и тя ми беше повече като приятел от колкото като майка.Както и да е.Бях довлякла в къщи поредния скитник.Един пич избягал от къщи от няколко дни.Беше от провинцията и се запознахме случайно на един купон,каза ми че нямало къде да спи и аз му предложих да пренощува в къщи.Мама ни нахрани,поговорихме си и после всички легнахме да спим.В такива случаи госта спеше в мойта стая, а аз при майка ми в хола.Та по едно време се събудих.Всичко беше спокойно.Лежах и в просъница гледах през прозореца в мрака листата на тополата отвън.Лежах с гръб към майка ми но чувах равномерното и дишане.Постепенно изпаднах в някакво странно състояние.Продължавах да виждам сенките в листата и в същото време бях в някакъв тъмен коридор.Получаваше се нещо като наслагване на образ върху образ.Стените на коридор бяха а от грубо издялан сив камък.Коридора беше абсолютно тъмен но аз можех да виждам подробности смътно като в сумрак.Помагаше ми светлината от луната през прозореца, но от другата реалност-тази в нашия хол където лежах на леглото и гледах листата.Някак си бяха преплетени и същевременно и двете изключително ясни.Всяка сама за себе си.Та коридора беше дълъг.Двата му края се губеха в сумрака и аз някак си знаех че са безкрайни.И в двете посоки.Бях се облегнала права на стената с лице към нея.Бузата ми усещаще студенината, твърдоста и влагата на камъка и същевременно топлината и мекотата на възглавницата.Позата на тялото ми и в двете реалности беше идентична с тая разлика че в коридора бях права.Изведнъж усетих че някой се приближава към мен в мрака по коридора.До този моент бях напълно спокойна и съзнанието ми сякаш приемаше за напълно естествено цялата странна ситуация.Но в мига който в усетих приближаването в мен нахлу някакъв бесен и неописуем ужас.Сърцето ми запрепуска диво.Пулса ми се ускори,главата ми се замая от страх.Тялото ми в коридора придоби странната способност да вижда (по скоро усеща с някакво непознато сетиво)какво става около мен,зад гърба ми-където очите не виждат.Виждах фигурата да се приближава бавно и уверено към мен.Беше огромна и тъмна.Сякаш изтакана от най чист мрак и точно той събуждаше в мен този болезнен ,първичен ужас.Исках да се обърна да избягам да изкрещя за помощ но бях напълно парализирана и не можех да се помръдна макар всяка клетка на тялото ми да крещеще че трябва незабавно да се махна от там.Неможех нищо да направя.Сякаш мозъка ми беше отделен и изцяло беше загубил контрол над тялото.Фигурата се приближи до мен.Застана зад гърба ми.Усещах горещия и дъх във врата си.Бавно протегна ръка и много много бавно започна да отмята косата ми от врата.Усешането беше изключително реално.Пръстите бяха горещи и сякаш ме дагмосваха.Между временно коридора беше изчезнал.Бях останала само в хола и лежах безпомощна и скована на леглото си, притиснала лице във възглавницата.Но фигурата беще там.Усещах как ме докосва.И страха и ужаса си бяха там и продължавах да не мога да се помръдна.И тогава след като бавно отметна косата ми фигурата се наведе и ме целуна отзад по врата точно в основата му.Целувката беще влажна и ласкава,но и изгаряща още повече от пръстите.Сякаш нещо проникваше с нея в мен и ме променяше.После изведнъж всичко изчезна.Фигурата,ужаса скованоста ми.За части от секундата.Обърнах се светкавично но зад мен нямаше никой.Майка ми си спеше най-спокойно.Вратата беше затворена.Докато бях скована,въпреки ужаса който изпитвах не бях загубила здравия си разум и реших че всичко това го прави момчето което бях прибрала .Което много ме ядоса, защото определено не си падах по него и беше страшно тъпо да ми се "отблагодарява" за това че го прибрах по тоя нелеп начин.Но когато се обърнах зад мен нямаше никой.И тогава наистина изпаднах в паника защото разбрах че в цялата тая работа има нещо много нередно.Скочих на крака и изтичах веднага навън от стаята,по коридора и отворих рязко вратата на моята стая.Момчето си спеше дълбоко.Убедена съм че не се преструваше.Пък и никой нормален човек не е способен физически да се пренесе с такава скорост от едно място на друго.В смисъл аз се извърнах за части от секундата след целувката и ако имаше някаква истинска фигура зад мен нямаше начин да не я видя.Абсолютно убедена съм че това не беше човек а нещо друго.И от усещането за реалноста на докосването и целувката ме побиват тръпки и до днес.Освен това важно е да отбележа че по това време нямах и понятие от магия.Нямах никаква информация нито се бях заинтересувала.Просто четях фентъзи книги и толкова.Много време след това започнах да се интересувам по сериозно от тези неща и открих цял един нов свят.Но да не се отклонявам.Странното в жялата тая история е че на следващия ден нищо особенно не ми се случи.Нищо потресаващо.Нито пък след това.Нито спечелих пари от тотото:)нито ми се случвало нещо наистина съдбовно.Просто нищо.Живота ми си е все същия до ден днешен.С изключение на това че всичко което описах след няколко години ми се случи отново.И то при подобни обстоятелства.Само че бях в друг град.На гости при роднини.В смисъл отново не бях сама и имаше хора в къщата.Спях заедно с една от братовчедките ми в една стая.Няма да описвам отново всичко в подробности но нещата се повториха в детайли с леки разлики че тоя път гледах пердето а не листа през прозореца и фигурата не ме целуна а просто мина през мен,като за известно време остана вътре в мен в тялото ми и когато го напусна сякаш нещо от нея остана.После всичко се повтори.Обръщането и липсата на който и да е зад мен.Искам да отбележа че от това което остана в мен от фигурата аз не се чувствам ни най малко променена или различна.Същата съм си.И пак нищо не се случи.Освен може би все по нарасващия ми през годините глад за информация за всичко свързано с магия.Тук трябва да кажа че не практикувам.Не мисля че имам каквито и да било заложби.Но вярвам че има хора които владеят непознати енергии.Това не ми пречи да се отнасям скептично към всякакви врачки и баячки,самозвани лечители и всякакви други шарлатани.Влвчението ми към магията е чисто теоретично.Макар напоследък да практикувам някой техники за релаксация,автотренинг и медитация.Но това е по скоро за физически тонус и донякъде за личносттно развитие.Не мога да кажа че имам влечение към черно или бяло.Не осъждам черните магии ,харесвам белите.Просто гледам някакси от страни на нещата.Като безпристрастен наблюдател.Това е.Незнам дали тези случки са повлияли на живота ми или са го променили.Във всеки случай не съм добила свръх естествени дарби след това,нито съм преживяла нещо изключително.Споделих всичко това защото през годините съм се питала винаги има ли някакво значение тази случка и дали някога ще разбера за какво е ставало въпрос.Може би някой от хората тук е по мъдър от мен и ще изкаже някаква хипотеза.Макар че съм почти сигурна че половината от коментарите ще бъдат неща от сорта че ме е обладал дух или сила или незнам още каква дивотия,но досега не бях споделяла това с никой и незнам защо след толкова време реших да пробвам:)

[ekaya]

Леле моят опит никак не е голям, нито ми се е случвало нещо толкова странно или необяснимо... да хващали са ме уруки и то на стари години, но баба ми от малка ме е научила да си бая против тях - нали знете чертаете с пръст кръст на челото и пеете "Урукища - бурукища..." Скоро обаче в началото на октомври направих онова малко нещо - да накараш някого да си мисли за теб, само че визоализирах Слънцето, защото беше през нощта - стана, но в последствие доста срадах от резултата и да ви кажа честно ефекта беше краткотраен изчезна както се беше появил - изведнъж, сякаш нищо не се беше случило за него... мен още ме боли от време на време

[Wizard]

Имам влечение към магията много отдавна......

От опита си, който имам до сега, мога да кажа, че винаги ми е правило силно впечатление, че хора занимаващи се с магия или имащи такива близки, са преживявали нещо, което меко казано е било необичайно.

По повод на това, което се е случило с WandaBlenda, мога да кажа, че такива сънища или полусънища са се случвали и с мен, още повече, че веднъж направо си сънувах цял voodoo ритуал...
Според мен това се случва, за да ни накара да се замислим над това, което ни се "дава" като информация, нужно е да я осмислим. Ето Ти например си започнала по един или друг начин да се интересуваш от магия. Дали е било в следствие на това, което си преживяла или не, факт е, че сега пишеш в този форума за магия, а не някъде другаде....

НЕЩАТА ТАКА СА СВЪРЗАНИ, ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО ТЕ СЕ НАМЕСТВАТ!!!
Нужно е само човек да проумее какво му се подава като инфо, било чрез сънищата си или чрез "случайностите" ( ) в живота.
Никой, който е предопределен да се развива магически НЕ МОЖЕ да избяга от това - колкото и да му се иска... Ако има хора, които на един етап от живота си са се интересували от магия, а след това са я оставили на страна и след това НИЩО не им е напомняло за това, което са правили преди време, значи чисто и просто НЕ СА БИЛИ предопределени да се занимават с това...

Лично аз имам много примери в живота си, когато просто не ми се е искало да поглеждам към свещниците и свещите си, към камъните си, към фигурките, които са ми помощници, към камите и талисманите си... И точно тогава съдбата ми забивала такива "енергийни шамари", че после съм се чудил буквално как да се оправям и това само, ЗАЩОТО СЪМ ПРЕНЕБРЕГНАЛ МАГИЯТА, бил съм я малко поизоставил...
Така че, имайте го това в предвид, когато имате такива провидения или сте се захванали вече сериозно да четете или практикувате МАГИЯ!

[Nac]

Малко страшно го каза wizard.
Дали ако на някои е предопределено да се занимава или не с магия
не може да избяга от това.Сложен въпрос.
Значи ли това,че..."като си се хванал на хорото изиграй го до край"?

[EliKarim]

Значи ли това,че..."като си се хванал на хорото изиграй го до край"?

По тази логика може да се твърди, че хора много, пък начини различни... Ако си се хванал на хорото например да реализираш екзорцизъм или евокация или нещо подобно, задължително играй до край! На този въпрос най-краткият отговормай е - Зависи!

[Trismegist]

Я станало е интересно тук.
WandaBlenda-Отностно това същество с,което си се срещала само по логически път никой нищо не може да ти каже.Предположения много-може да е някакъв дух,който ти помага и се намесва малко по-страскащо за теб в живота ти,но това обикновенно е доло на по-низши по ниво същества.
Не те е целунал на случайно място и в двата случая е имал връзка с душата ти.Според мен не е правил редни неща.Не те е питал за това,уплашил те е и пр.Мисля,че имаш силна емоционална енергия и това нещо се възсползва от нея.Може просто да е имал нижда от енергия и да е прибягнал до това.
Хората може и да имат дадености,но всичко може да се развие.
Wizard-прав си,че магията не те оставя,аз нямам нужда да ям шамари,защото като остана малко без нея и се чувствам изоставен от съдбата-напускам работа,напускам среда и пак се връщам към духовната работа.Ще я нарека духовна работа.
Инъче,понеже съм малко сензитив и при мен,като малък постоянно идваха разни низши същества и ме парализираха,докато си лежа.Първо не знаех добри ли са или лоши,но определено нищо такова не можа да ме уплаши и аз винаги се противях.Веднъж дойдоха в съня ми и стана голяма гонка.Осъзнах се в съня и те адски се издразниха а аз бая се уплаших и започнах първо да бягам а после се усетих,че мога да си въобразявам,че съм в различни страни и така да им бягам.Те обаче някак си ми усещаха сигнала и пак ме намираха,но накрая им избягах.
Веднъж си лежа пак на дивана и нещо ме парализира-по скоро усещах чужда по-силна мисъл в главата си и не можех да се движа.Обаче онзи път бая лесно се отървах и вече и да дойдат намям проблеми,добил съм нещо,като имунитет.Тогава не знаех силите си и много се плашех.
Към-Arhimikus.Ти май ме смташ за луд а?
Аз се мисля просто за човек със здрав разум-не за "избран".
Малък съм,но няма да ти кажа на колко.

[till_it_sleeps]

това, което Уизард написа, относно факта, че окултния път е 'съдба' си го изпитах на гърба.
в семейството ми никога не е имало хора, които са се занимавали с подобно нещо; дори и за мен окултизма дълго време беше...абе не простотия, ама нещо, в което поне аз не виждах смисъл. и та понеже си падам доста инат по отношение на убежденията си, трябваше да получа доста голям шамар, за да ги променя.
няма да обяснявам какво точно ми се случи- но резултата беше, че всичките опори, на които можех да се облегна се сринаха. имах два избора пред себе си: или да намеря нов път, по който да тръгна, или да не го намеря и... ами не знам, да се побъркам най-вероятно. та тогава се захванах с окултизъма:)
и нещата малко по малко се наредиха (в доста отношения). от тогава не спирам да вървя по този път и поне на този етап чувствам, че е правилния за мен- най-малкото живота ми го показва.
другото, което съм забелязала, е че след известен период от време става по някакъв катаклизъм (точно сега се справям с поредния), който ме издига на по-високо ниво от предишното. до къде ще ме изведе това- ами не знам, само времето ще покаже. единственото, което знам е, че цената, която волю-неволю платих и плащам е нищо в сравнение с това, което получих- свободата да бъда това, което съм, без то да завися от никой и от нищо на този свят.
колкото до конкретен опит- ами той целият ми живот в последните няколко години си е такъв

[ChaoS]

Какво казваше едно много близко мое създание навремето... "Аз не се занимавам с магия. Магията се занимава с мен." Да ви кажа, много от нас със сигурност могат да се подпишат с ръка на сърцето под тези думи. Понякога наистина започваш да се занимаваш не толква защото се интересуваш, колкото защото просто така се случва.

[Druida]

И аз съм срещал такова същество. Но ще ви разкажа по-късно за случката в детайли. Основното е, че то се цели във вратата, която се намира в основата на главата. Ужасът е в следствие от подсъзнателното усещане за резулата от такова влизане - или обсебване или контрол. По принцип на тази психическа врата винаги има пазач.
Аз лично не допуснах да ме докосне. Прогоних го преди това. Имаше го и смразяващият ужас и безсилието и т.н.
Успях да призова когото трябва в решителния момент и то напусна помещението. Мен ме нападна в съня ми. Събудих се с вик и продължих да го виждам.
Искам само да уточня, че бях сам няма начин да е бил някой човек.

[WandaBlenda]

Wizard истината е че аз не се занимавам с магия.Аз просто я изучавам.Проблема е че колкото повече научавам толкова повече се убеждавам че навсякъде е пълно със шарлатани.Извинявай но мисля че и тук в твоя форум е направо навалица от такива.Но ти си го знаеш това.Незнам как точно да ти опиша усещането си за нещата.Научавам все повече и повече неща именно поради безразборния начин на поемане на информация и тоталната безпристрастност към самата същност на информацията.Вярата ми в магията-ако разбирането и владеенето на различните енергии?същности?нива на възприятие?пластове на съзнанието и вселената?или както щеш там го наречи нараства.Същевременно убеждението ми че огромна част от хората които твърдят че се занимават с това са кукувуци или просто шарлатани също нараства.Незнам дали ме разбираш какво имам предвид.Истината е че не знам какъв е верния път засега.Убедена съм че и никой не може да ми го посочи.В смисъл да ми каже прави това или онова,тая или оная техника.Понятието учител или гуру ми е странно.В смисъл тези които създават течения и учения те какво предават на другите?Информация как да постигнем дадена цел?Но те предават техния начин.В мига който някой друг възприеме чуждия начин за свой и го възприеме за универсален той си слага граници сам на себе си.Тоест спира собственото си развитие спира да търси своя път а приема чужд.Със сигурност някой хора имат нужда от гуру или учител в началото за да ги насочи как да направят първите си стъпки.Но до тук според мен трябва да свърши ролята на учителя.Учител понякога може да е просто книга или нещо прочетено от тук от там.Не е задължително да е личност.После човека трябва сам да поеме по свойта пътека.Но аз се отклоних от първоначалната си мисъл а именно заниманието с магия.

Аз не се занимавам с магия. Магията се занимава с мен....Понякога наистина започваш да се занимаваш не толква защото се интересуваш, колкото защото просто така се случва.

Много добре го е написал ChaoS .Макар че сигурно всеки би си тълкувал сам за себе си тази фраза.Аз написах тази история със фигурата просто защото темата е за странни истории нали Просто ми беше любопитно някой да изкаже хипотеза какво би могло да е това.А от различните хипотези аз да си сглобя моя си пъзел-разбиране за случая.Моето убеждение е че тези случки не са причина или следствие на влечението ми към магията.Те са просто брънка от развитието на нещата.От начина по който магията присъства в моя живот.

[DragonFire]

Реших и аз да споделя случка, която ми се стори интересна, макар че всъщност нищо кой знае какво не се случи. Правих меса на хаоса Б, за времето през което съм бил Бафомет нищо не мога да кажа, но когато излезнах от състоянието, реших да махна нещата от олтара. Когато махах едната свещ, обаче, изведнъж се разля восък и покапа по ръката ми(не съм накланял свещта по никакъв начин). Изчаках восъка да изстине и го отлепих. Парчето приличаше учудващо на козя глава(на главата на Бафомет). Секунда по- късно се усетих, че не съм затворил хаос- вихъра и набързо го затворих. Дълго време пазих парченцето восък в себе си, но когато се изпълни нешото, заради което правих месата, то сякаш изгуби формата си, вече не приличаше на козя глава. Известно време се чудих това просто напомняне да затворя вихъра ли беше, или нещо друго. Ама всъщност няма значение.

[Trismegist]

Според мен означава,че си призовал нужните сили и те са ти дали някакъв знак.
После,като са си изпълнили желанието,са освободили от влиянието си восъка,като знак,че се оттеглят и са си свършили работата.

[ChaoS]

И аз мисля като Трисмегист.
Един вид напомнянка, че нещото действа, че процеса се извършва.
И индикатор, кога задачата е изпълнена.

[DragonFire]

Не знам какво беше, но дойде много навреме, защото бях започнал да се обезверявам, а това преживяване ми подхрани ентусиазма, така да се каже. Възвърна ми желанието да се занимавам.