Магически опит.

от **ChaoS** » 15 Дек 2005, 08:52

Ето ти го тогава отговора. :wink:

от **AryanSun** » 15 Дек 2005, 19:52

Това,че когато се хванеш с магия,тя "не те оставя" си има
обяснение.Надявам се не звучи много абстрактно...

Причината е че се отварят по-високи нива на съзнание,които
изпитват нужда от непрекъсната поддръжка,непрекъснат
прилив от енергия.Това става с редовни магически практики.
Когато вземеш решение да оставиш магията завинаги,тези "ново
открити" нива на съзнание не получават нужното количество
енергия,не функционират на нужната мощност и са незавърше
ни.А обратен процес,да ги върнеш в състоянието,което е било
преди да ги активираш е невъзможно.

Най-лошите,негативни аспекти на едно ниво се реализират именно
при минимум енергия-спомнете си какво представляват клифоти
те на Дървото на Живота.

Тъкмо заради това се получават всички негативни явления за
които се пише,че възникват,когато оставиш магическите си
занимания.Същото може да се получи и при неправилно
развитие,неправилно "отваряне" на по-висшите нива на съзнание.
Личностнова деградация,психически заболявания,доста тежък
енергиен вампиризъм винаги възникват в такива ситуации.

Поради което,надявам се разбират повечето начинаещи какъв
тежък кръст са магическите занимания.Вярно е-магията много ти
дава но и много иска.Който не е готов да даде всичко от себе си,
по-добре да не се забърква с тия неща.

от **till_it_sleeps** » 15 Дек 2005, 21:00

това звучи доста логично, ариецо. в крайна сметка на всеки човек са му дадени определени способности и по този начин грубо му е 'предначертан някакъв път'. определено човек се чувства добре тогава, когато се занимава с това, което му идва отвътре (това важи не само за магията).
сега точно обсъждахме друг аспект с един мой приятел, който съм го забелязала като явление. повечето окултисти са сами (в нямат партньор или гадже или ватевер).моето обяснение за това е, че много малко хора са готови да балансират двете неща и да не се вкопчат в някой като за последно. много малко хора изпитват истинска любов, а не пристрастеност и чувство за собственост към партньорите си- според мен един такъв човек не би могъл да се занимава пълноценно с окултизъм и магия, просто защото всичката му енергия ще отива не където трябва. както каза Ариеца 'да обичаш означава да умееш да даряваш свобода'- много съм съгласна, и признавам- хич не е лесно;)
има ли други мнения по въпроса?

от **Trismegist** » 15 Дек 2005, 21:16

Ариецо много си близко до истината,но аз ще дам още един по-точен пример.
Всяка наша мисъл получава собствен живот,като наше дете и както каза,започва борба за самосъхранение.Получила е сила от нас и пак от нас иска сила,за да не избледнее и да изчезне.Почва да става все по-натрапчива докато не придобие достатъчно енергия да се въплати в реалността.Ако ние и откажем тази енергия,тя ще започне да обсебва и притеснява други хора,за да им черпи от енергията.Такива мисълформи има с различна големина,но всички имат свойството да нарастват,като снени топки по надолнище
и като поливано растение.
Та който родител прави деца трябва после да ги издържа.Майката ражда и кърми.
Подобни мисли са Боговете били то Рогатия бог,Хакета или Иисус Христос.Ако си се занимавал със слаби мисълформи,то няма да те ангажират толкова,но ако се позлваш от форми,като Луцифер,които имат огромна лична енергия,те ще исползват малка част от нея,за да ви принудят да им давате още енергия.
Не забравяйте,че тези мисълформи не инвестират повече енергия,от колкото ще поискат от вас.Искам да кажа,че за една услуга ,за която са вложили някаква енергия ще ви искат повече енергия в замяна.
Други сили имат нужда от вашата енергия също,за да въплащават
своите мисли на земята.Наистина има сътрудничество и обвързване.
Всякакво обвързване било то с "добри" или лоши сили е опасно
и трябва да се избягва наблягвайки на собствената ви личност.
Повечето същества и съзнания са се научили да бъдат зависими,като черпят енергия от низшите светове или да ползват рициклирана енергия.
Малко са тези,които са дарители на енергия и са нейни проводници и източници.Душата на човека е източник на енергия,но неговото тяло и може би мисли,са само консуматори.Тялото дори не може да се храни пряко от душевната енергия,та има нужда от рециклираната.
Тук малко и аз започвам да се обърквам,но общо взето цялата работа
е заради тази енергия.
Има някакъв сложен процес на тази енергия и може би "Дървото на живота" и Кабала дават по-ясна представа за нейния път.
Сега ми дойде на акъла трябва да се замисля.

от **ChaoS** » 16 Дек 2005, 09:11

Относно поста на милата Тил:
Единствената причина да не е лесно да даряваш свобода е чувството "ревност". То наистина обединява собственическите чувства, чувствата на зависимост и нуждата от взаимност(основно- взаимозависимост. Искате да сте също такава дрога за партнйора си, колкото той е за вас.).
Но това чувство (ревността) може да бъде преодоляно и потиснато доста добре с осъзнаването, че "това, което си е ваше никой не може да ви го вземе". Т.е., ако партньора ви наистина ви обича, то дори и да се възползва от свободата си (забива се с друг(а) на купона), той(тя) ще си остане с вас. Ще обича вас повече от всичко. А ако то3ва не е така, то тогава взаимност във връзката ви явно няма достатъчно.
Още- важно е да можете да дарите "пълна свобода" на партньора си, дори и ако той не е способен да ви отвърне по същия начин. Иначе може цялата взаимовръзка да се превърне в едно непрестанно дебнене кога и как другия ще сгафи.
И точно това е и една от причините много от хорта, занимаващи се с "магически" практики да са "единаци"- те не могат да дарят пълна свобода и хвърлят твърде много време и ресурси следейки партньора си.
Ето- аз съм пример за що-годе успешно балансиране на връзка и практика (освен факта, че с любимата ми практикуваме заедно)- аз съм способен да й даря свободата й. Дори и да боли, аз мога да я разбера, ако недай си боже в нея се събудят чувства към друг (било то чисто физически) и да й помогна да ги отправи в избраната от нея насока. Така не ми се налага постоянно да я "следя", а даже напротив- споделянето на такива "проблеми" спомага за взаимоработата ни и разбирателството ни. Защото дори и един скандал може да помогне за осъзнаването на това, че има проблем, какъв е той и начините той да бъде преодолян.

Май се разписах твърде много и не точно по темата. Прощавайте. Просто имам твърде много лични наблюдения по тези въпроси... И солидно количество личен и страничен опит.

от **till_it_sleeps** » 16 Дек 2005, 14:46

абсолютно си прав, ХаоС.
това е едната страна на нещата- другата е, че понякога можем да дадем свобода на другия, но не можем да дадем свобода на себе си.
според мен единствения индикатор, че е постигнат някакъв баланс е не само да кажеш на партньора си 'прави каквото ти е по душа', но и да го чувстваш по този начин. да не те боли, когато възникнат разни обстоятелства, застрашаващи връзката.
абе не знам как точно да го обясня, но има една приказка, че преди да заживееш с някой, първо трябва да се научиш да живееш сам. един вид да си способен да не загубиш личността си в един момент и да не започнеш да се олицетворяваш с някой друг ( което ми се случва да виждам доста често напоследък).

от **ChaoS** » 16 Дек 2005, 21:33

Мдам...
Не е задължително да започнеш да се олицетворяваш с някой друг.
Но е много гадно ако започнеш да ставаш "послушно кученце".
От ТОВа трябва да се пази човек най-много.

от **Wizard** » 17 Дек 2005, 12:32

Nac написа:Малко страшно го каза wizard.
Дали ако на някои е предопределено да се занимава или не с магия
не може да избяга от това.Сложен въпрос.
Значи ли това,че..."като си се хванал на хорото изиграй го до край"?

Най-просто казано - няма измъкване.... Като тук не говоря за това, че веднъж някой си изгледал филмче за Хари Потър & ко. и след това се запалил по магията. Тук имам в предвид, че човекът трябва да има наистина някакви заложби у себе си, и едва тогава това, за което говоря се осъществява напрактика...

от **Nac** » 17 Дек 2005, 13:19

Wizard питах заради това,че много пъти съм се опитвал да се откажа от заниманията си
но както и при теб,те не са ме оставяли...нямам представа защо.
Страхувам се,че за всеки един проблем...първото нещо което ми идва наум е използването на магия...
а такова приложение никак не е добро.Получава се някаква зависимост.
Най-малкото използването и вървенето в пътя и,независимо от системата води до по висши измерения...за
които малцина са готови...разбира се решаващ фактор играе и времето защото нищо нестава за дни,а с години.
Лошото е,че вече минаха над 9 години,а все отлагам за после и после каквото и да било като ми се струва че иначе
бих пропуснал да се наживея,колкото и да звучи парадоксално.До сега както и много други съм съчетавал двете неща...
обикновения живот с пътя на окултизма...но започва да става все по трудно и границите понякога се размиват.
Разбира се бъдещето само ще покажа...но никак не ми се иска да стигна до момент в които няма да имам право на избор.
Не съм очарован от идеята за предупределеност,ако въобще става въпрос за подобно нещо, а от желанието да правиш
това което сметнеш за добре и да имаш право на избор до последно.
Незнам какво ще кажат другите по този въпрос...много успяват да съчетават двете неща пълноценно...
но явно за това се иска майсторство.

от **Trismegist** » 17 Дек 2005, 16:32

NAC -Да ти кажа ли какво правиш в момента?
Явно от известно време се луташ и усещаш,че нещо не е наред и не знаеш какво.Имаш някакви притеснения,някакви неосъзнати комплекси и те са породени от твоето бездействие.
Много я мислиш.Виж сега не се притеснявай,дали ще постъпиш правилно и дали ще имеш време да се наживееш.Цялата работа идва от там,че ти оставяш тези неща на случайността.
Ще постигнеш всичко що желаеш само си дай зор и тръгни по пътя.
Казваш:
Ще постигна тва и онова и ще имам тва и онова или ще съм свободен от тва и онова и всичко ще стане точно по-твоето желание имай ми вяра.Казвам го от собствен опит.
Не ми се оправдавай,че за всичко трябвало време,че си тръгнал и да търсиш мнението на другите,защото сам не си вярваш.От живота си имам много примери в които съм искал нещо и не съм вярвал или предполагал,че ще го имам или мога,но по-късно е ставало.
Няма друго правило,всичко друго е празна философоя и разсъждение.
Законът е един-искаш едно нещо и то се осъществава 100%,но до колко време зависи от това кога точно ще си напълно уверен,че е възможно да го имаш.А можеш и да го откажеш и да си промениш решението в последния момент,което не те съветвам,защото тогава
ще започнеш да мрънкаш и врънкаш,че то ти трябвало еди кога си защо ти е сега и ще започнеш да се отчайваш.
Тва е-ако отида при магазинерката и поискам 2 яйца и тя ми ги носи,но аз се съмнявам,защото смятам всичко за прекалено хубаво,макар да знам,че няма нищо сложно от това да си ги платя и да си ги взема,магазинерката би се спънала и рапльокала на
скиптичната ми мутра.
-Бъдещето само ще покаже.
Как ще оставиш ти бъдещето да определя съдбата ти бре.Ти с всичкия ли си.Знаеш ли какво става с хората
които оставят съдбата си на бъдещето?
Магьосникът е господар на положението си винаги.Ако си счупиш крака
няма да казваш ох съдбата е такава,а ще казваш аз съм си го избрал
и ще си вярваш.Никога не ставай роб на убеждението че има съдба.

от **Nac** » 17 Дек 2005, 17:47

Между другото Trismegist и аз съм от Стара Загора

Нещата които казваш са правилни но не в моя насока,имах предвид друго.
Относно съдбата,карма и прочие също не вярвам....има причинно следствени връзки в живота...но разбира се той не е определен на някаква съдба и прочее.

от **Lunohod** » 17 Дек 2005, 18:19

от **Blue star** » 16 Яну 2006, 01:04

Trismegist, за сега това знам, това са ми казали. Знам, че звучи откачено, но има нещо сбъркано тук и трябва да разбера какво е.
И на мен ми направи впечатление това за индианците, но това са ми казали. За жалост никой от по-нормалните тук/така де, всеки като стане на дадена възръст и почва да изперква малко/ не ще да говори по въпроса. :/
Сега съм се заровил в архивите, дано открия нещо, щото ще почна иначе разкопки зад блока :mrgreen:

Това в кръга на шегата, но в интерес на истината знам, че са били открили некви кости/една приятелка днес я подложих на кръстосан разпит по въпроса и ми каза, че преди десетина години, като били по-малки, се ровили зад блока и били разкопали разни кокали/
Незнам, станало ми е фикс-идея да разбера дали има нещо тук, но ще го разбера./то аз като си наумя да си блъскам главата в стената, докъто не я счупя не спирам/

от **Cath** » 08 Фев 2006, 00:51

лошото идва, когато осъзнаеш, че единственото, което искаш да правиш е да си почиташ Боговете, да си правиш ритуали, да си чистиш магическите инструменти.... и ни най-малко не те интересуват някакви си отегчителни занятия от типа на лекции, работни смени, фирми, сделки....

от **Druida** » 08 Фев 2006, 08:23

The truth is out there...

Важното е човек да не си създава илюзорни светове и възприятия

от Sol niger * » 08 Фев 2006, 10:02

В момента в който реших да се откажа от магията,
започна всичко около мен да се руши и в буквален и в преносен смисъл,
вратите пред мен започнаха да се затварят.
И най-странното бе че всичко постигнато с помощтта на магията се изпари... :roll:

Започнах да се чувствам безсилна и да губя сигурността си.
Понеже чрез магията аз целях промяна на събитията към по-доро .
Сега разбирам ,че това не е било случайно -магията ме е избрала....

Успях да открия собствени методи който успешно заработваха и да имам успехи ,макар и като начинаещт. И въпреки това исках да се откажа в името на една по -важна цел за мен .

И аз съм имала паметни случки в детството си но те не са толкова фрапирващи. Но през 1996 год .някъде около 1 часа вечерта тъкмо се прибирах с един мой приятел и видя в небето огромна сфера светеше в оранжево. Появи се за миг и изчезна. Бях шокирана попитах момчето дали е я видяло но той каза -не .
Но на другия ден ме събуди рано сутринта понеже прочел във вестника .че и други хора са го видели във съседен град .Скоро като се ровех в нета попаднах на снимка на това явление в един сайт за НЛО.

Другото много интересно нещо зе мен е една полиджба която наскоро получих.
Беше през това лято Трябваше да водя майка ме на химиотерапии от който тя изпитва ужас. Станах рано сутринта и призовах ,Уриел .Помолих го за помощ и трагнах. В момента в който излязах на улицата започна да вали ситен дъжд и видях как се появява дъга, и то много близо до блока ни. Почуствах се невероятно- понеже това е най-сигурния знак на този Архангел

. И докато мислех за това да са минали няколко минути и дъгата изчезна .Вече бях сигурна, че всичко ще мине спокойно... така и стана icon_flowerface

от **AryanSun** » 08 Фев 2006, 11:59

Cath написа:лошото идва, когато осъзнаеш, че единственото, което искаш да правиш е да си почиташ Боговете, да си правиш ритуали, да си чистиш магическите инструменти.... и ни най-малко не те интересуват някакви си отегчителни занятия от типа на лекции, работни смени, фирми, сделки....

Хмм,познавам хора,които са изпадали в подобно състояние.Мисля
че имам отговор на въпроса "защо става така" и все пак как мисли
те,къде е причината?

от **Poison** » 08 Фев 2006, 15:01

Ше ме уморите накрая. Ми като се откаже човек от магията забравя всичко.Тва е като да напуснеш една страна и забравяш езика. Кво толкова. Сол тва си е мое мнение де. ма магията да те задържа при теб и да те влече ми изглежда като паранойка.

от **WandaBlenda** » 08 Фев 2006, 22:31

Стига бе Poison.Как ще забравиш език който ве4е си говорил.Няма начин.Може да позабравиш някой думи и в на4алото, ако след дълго време не си го говорил да си неуверен.Но много бързо влизаш в час ако запо4неш пак да го практикуваш.И това не е само с езиците,а с вси4ко.Рисуване,готвене,шиене,писане,пеене,пиене... Няма на4ин да си бил магьосник и после да забравиш.Даже аз от моя скоромен опит( с други неща ,не с магията,но принципите на повтаряемост са аналоги4ни) мога да твърдя 4е след пауза в дадена област, при подновяване предмета на дейност ,следва кратко колебание и след него винаги се наблюдава значителен скок напред.Ама няма да изпадам в подробности.Колелото са го открили много отдавна едни други хора,на едно друго място :mrgreen:

от **Shadow Mage** » 09 Фев 2006, 01:05

Подкрепям те Ванда, още повече че Поизън вече се е забъркала достатъчно дълбоко, че да може да се измъкне, ако магията не я пусне :mrgreen:

И аз съм го забелязъл същото за себе си с прекъсването и възстановяването на практиките, ама си мисля и доколко някой неща са повлияни и от няколко евокации ;)

Магически опит.

Търсене

Промени Стила

Главно Меню

Форум Меню

Влез

Виж новите мнения

Кой е на линия

Връзка с Нас