Ами.. като повечето от вас, то и аз имам влечение към магията от съвсем малка. Изразено по един или друг начин. (; Първо започнах да чета всичко за българския фолклор.. после фентъзи, и разни други по - леки книжки от този тип. Докато веднъж, като бях на село при баба ми лятото, се бях качила на горния етаж да си търся нещо за четене, попаднах на някакви книги на баща ми. Една от тях, "Учение и ритуал на висшата магия". Мамка му, не можах да повярвам..

той дето е ебаси скептика, едва ли не, винаги ми е натяквал неудобрението си към окултизма и е подтискал у мен желанието да се занимавам с това.. абе, с една дума - мъгъл. ((; Тъй де, тогава прочетох първата си сериозна книга. Като се прибрах в къщи, започнах да си копувам повече книги, заинтересувах се по - сериозно и.. след време да практикувам някои дребни ритуалчета. Оттогава започнаха да ми се случват куп странни неща.. като се замисля, може би и преди това ми са се случвали. Но просто не съм обръщала внимание, не съм отдавала значение, не съм намирала скрит смисъл и тн.. Например, един път, като бях съвсем малка.. на 5 някъде, или 6. Бях с наще при леля ми за 2 вечери. Беше лято.. юли мисля, малко след рождения ми ден. Събуждам се сутринта, и понеже спя на горния етаж слизам самичка. Имаме ограда, която гледа право към улицата.. и всъщност всичко ми беше като просъница. На улицата беше напълно безлюдно, което си е направо странно, защото там е шосе и обикновено минават много коли, но този път.. нямаше никого. Подчертавам, нямаше и нищо. И за част от секундата, през която аз се обърнах и си продължих надолу чух лай. И там имаше две кучета.. а е практически невъзможно тези кучета да се озоват там за толкова малко време. Предполага се, че поне съм щяла да ги забележа отдалеч. Така де.. кучетата бяха еднакви по порода. Само дето едното беше чисто бяло, а другото чисто черно. И така както си стояха и се гледаха, се нахвърлиха едно срещу друго. На черното куче му нямаше нищо, а бялото беше цялото в кръв.. и така до края. После бялото накуцвайки си замина по левия път, а черното по десния. Като слезнах долу, там ме чакаше само майка ми. Леля ми я бяха отвели по спешност в болница. А преди това беше съвсем здрава.. никога не е боледувала сериозно. И до ден днешен мисля, че това има нещо общо с кучетата. (:
Друга, която се случи съвсем наскоро. Беше деня преди Декаденс феста във Варна. Бях в хотела с една приятелка и се бяхме излегнали на диваните.. тя на единия, аз на другия. Тя обаче спеше за разлика от мен, или поне така мисля. Аз само си бях притворила очите и си зяпах нещо в прозореца. След малко чувам, че сестра ми влиза в стаята.. но така де, сестра ми не беше в хотела. Всъщност не беше и във Варна. Но незнайно защо, аз съвсем изключих този факт от съзнанието си. Влиза тя и идва и ми мята едно одеяло отгоре да не изстина. (; Мята и едно на момичето до мен. А аз най - спокойно промърморвам нещо и продължавам да си зяпам. След малко тя излиза от стаята и момичето до мен се поразбуди и вика 'тва майка ти ли беше', след която реплика, аз се усетих.. че практически сестра ми няма начин да е в хотела. Станах и отидох да питам майка ми дали е тук, но тя естествено ми отговори, че не е .. Питах я и дали е идвала да ни завива, но отговора пак беше не. И сега съм сигурна, че не си въобразявах. Нито съм сънувала. Защото и приятелката ми го усети, а най - странното е че не намирам смисъл в цялата история .. след това не се случи нищо де.
The Death will come to us all...