Тази тема е много интересна.
Я да се включа и аз

да споделя 2 много странни случки,за които и до ден днешен не намирам обяснение,макар на всеки от нас да му се случват различни неща на повечето от които намираме що годе рационално обяснение.
Първата се случи преди години лятото когато бях 8-9 клас.
Бях си на село,а района в който се намира къщата е доста забутан на края на селото,а аз спя на целия втория етаж сам.Една от вечерите преди да заспя,както си четях изведнъж започна много силно да се чука по прозореца.В първия момент не се стреснах,помислих че баба ми ме търси за нещо,макар че те си лягат "с кокошките" още в 9.Обаче ако беше тя щеше да ме извика да излезна,защото аз си заключвам целия етаж.А се чуваше едно силно тропане по прозорците последвано със стържещ звук,а аз не излезнах и усетих че няма човек тъй като не се виждаше силует.Помислих че може да е котка,но нямаме такава,а и двора е ограден за да влезне чужда.След като не станах,драскането се усили и което е по невероятното,външната врата на етажа която заключвам и с райбер,чух че се отвори и някой влезна.В този момент вече доста ме хвана шубето,но пак не станах.Почнаха да се чуват глухи стъпки все едно някой тича в коридора,а бравата на вратата за стаята в която бях пред очите ми почна да се мърда,но без да се отвори.И в същото това време стъпки и дращене по прозорците.Доста се вцепених но се усетих че имаме една стара Библия в шкафа до мен,доста сковано станах и я взех и наум почнах да се моля всичко да изчезне,след 2 минути тропането и дращенето спряха...все едно нищо не е било.След което с голямо облекчение малко се поуспокоих,но вечерта не можах да заспя.На сутринта като ставах за закуска погледнах райбера...беше си на място сложен,а вратата напълно заключена.Това доста ме стресна.Питах и баба дали не се е качвала да ме търси за нещо...но каза че са спали по това време.След този доста странен случаи винаги си имам едно на ум като ходя на гости на село,но досега такова нещо не се е повторило...може би от серията пречистващи ритуали които направих в последствие.
А по интересното е че никакво обяснение не намирам.Къщата е нова и нямаме починал роднина.Но самото село е доста странно.Хората са разказвали доста странни случки,които са ставали из него.Убеден съм че бях в напълно трезво състояние и едва ли е било халюцинация.Опитите ми да проуча случая ме отведоха да историята за самодивското сборище на селото.Нещо на което не обръщах внимание.
Оказа се,че къщата ни е доста близо до това място и от старите хора съм чувал,че там се събирали така наречените самодиви и вилнеели.
Макар да не придавам никакво значение на подобни легенди,започнах да се замислям.А точно съседската къща,имам приятели които са ми разказвали как на времето докато са спели бяла светлина е влизала по стаите и след малко изчезвала...и отново почуквания и тропане...и всичко това се свързва с тези самодиви.До колко са бабини деветини,до колко легенди,това незнам.Но още се замислям върху този случай.
Втория който не беше толкова страшен бе съвсем скоро.Имах спор с едно момиче според мен енергиен вампир,което се опитваше да ме използва.Една вечер почнах да си мисля за нея и как без много шум да нямям взимане даване с нея.Почнах да я визуализирам и да я обгръщам с нишки,които да прекъснат връзката ни,като с ръка визуализирах как я обгръщам с енергия през косата в тила.В същия момент необаснимо за мен почуствах нещо в ръката си.Пуснах лампата и за голяма изненада видях дълъг 50 см дебел кафяв косъм от коса които държах.А момичето е точно с такава гъста и дълга коса.Нямам други познати с подобна.Доста се изненадах и не намирам никакво задоволително обяснение как с дигната ръка във въздуха,този косъм от коса ще попадне в ръката ми.А тя даже не е идвала в къщи.И не се бяхме виждали от седмици.Старая се да държа почистено затова изключвам просто да е летял толкова голям косъм във въздуха и да се озове в ръката ми.
Ами това е общо взето по-странното и необяснимото иначе за сънища и подобни,които всеки от нас е имал постоянно ми се случва.А няколко пъти и доста стресиращо излизане на астралното тяло в съзнание,което обаче отдавам на преумора.
Ако се сетя за още нещо интересно ще напиша
Но съм стигнал до заключението,че в подобни моменти не бива да се позволява на страха да ни обзема,защото това доста сковава и не води до нищо добро.