Накоро чух една мисъл на незнам си кой философ...

[Гост]

... тя се отнасяше по въпроса със свободата. Идеята беше че повечето традиции смятат ,че свободата се изразява в правото на избор. Ако имаш избор си свободен да избираш... или да не избираш или да избереш от между няколко избора. Идеята на автора беше че това пак не е свобода защото се ограничаваме във възможните избори.. имаш право на избор в няколко избора което по своему е ограничение отново....

Какво мислите ?

[EliKarim]

Това определено ми хареса!
И аз мисля така. Сещам се за една мисъл, която е изказвана от доста личности сред които и Ж.Ж.Русо и Шилер. Тя гласи просто "Човекът се ражда свободен". Ти какво мислиш за това? Харесва ми и друга сентенция казана май от Ауербах: "Свободен е този човек, който напълно съзнава своето човешко достойнство". Това обаче е доста философска мисъл, така че няма да се задълбавам. А и свободата може да се тълкува и възприема от всеки различно. Една арабска поговорка казва: "По-добре да бъдеш куче на свобода, отколкото лъв в клетка".... Не е ли така?

[Гост]

Това определено ми хареса!
И аз мисля така. Сещам се за една мисъл, която е изказвана от доста личности сред които и Ж.Ж.Русо и Шилер. Тя гласи просто "Човекът се .....
Една арабска поговорка казва: "По-добре да бъдеш куче на свобода, отколкото лъв в клетка".... Не е ли така?

Принципно наистина първо трябва да се изясни какво е това свобода... защото всеки го разбира по различен начин, пък може да говорат за едно и също нещо но с различни думи. За мен свободата се изразява тогава, когато прекъснеш доминацията на егото, счупиш връзките със егрегорите по земята (говоря за егрегорите на парите, на тълпата и т.н.) един вид да останеш празен. Не казвам да останеш без его, защото не виждам възможност да се оправиш в този свят ако липсва напълно личноста ти. За мен е свободен този които може да живее с егото си, както и да живее без него. Да го "включва" само когато му е нужно - всички останали свободи са производни мисля.
Детето се ражда свободно - съгласен съм. Но на това дете ако не му изградиш личост как мислиш ще оцелее в света ? Незнам дали може да се изгради в дете междина личност в смисъл за това което говоря по горе, да не е вързано с личноста си когато е само примерно или да я изключва и включва когато си пожелае. Един вид детето да е господар на егото си а не обратното както е при 95% от населението на земята... това е моето мнение - интересна тема подхванахме

[EliKarim]

Ами погледнато реално...така си е. Трудно е обаче да се изгради личност, не мислиш ли?! А по отношение на това дали детето е господар на егото си може да се поспори.
Към тази тема искам да прибавя нещо, което наскоро коментирах с мои познати. То е по отношение на страховете, които изпитва човешкото съзнание. Не мислиш ли, че мисъл обзета от страхове не би могла да бъде свободна...нали все пак съзнанието определя чувството?! Тоест да си психически свободен, освободен от страхове. Аз лично не бих се съгласила напълно с това твърдение, но пък може и да се поразмисли върху темата.

[Гост]

Eli, чесно казано не разбрах точно какво искаш да кажеш, но от това което успях ще коментирам следното за страха: страха може да е нещо много полезно и същевремено нещо много вредно. От страха прозилизат доста други "напрежения". Когато се страхуваш си способен да правиш доста глупости - макар и не винаги да е така, избива те на стрес и какво ли не.

Обаче има и един друг момент. Страха е нещо външно. Съществото ти неможе да се страхува. ти се страхуваш, но не и Ти. Страха е болка за ума ти, болка за тялото ти, но също толкова ефикасно може да се ползва като оръжие срещу собственият ти мозък. Страха като средство за концентрация е едно от най-силните според мен и най- лесно постижими методи, за направата на разни магии например.

Страха е способен да блокира мозъка, а нали точно това е целта при всяка "ритуална" работа, и разните му тем подобни магии.. Направи един ритуал както си му е реда в гробище през ноща извън някое село, с виещи кучета и с лека луна - и ефекта от този ритуал според мен ще е да не кажа 99% ама там някъде.

Идеята на гробищата(и не само) е точно в това че пренасят съзнанието в една свобода от оковите на ума. Парализира и освобождава. Отваряш се към "магията" един вид абе може да се каже по много начини, но ще стане мисля объркване за това спирам...

Човек обвзет от страхове не би бил свободен според мен защото, щом присъства страх значи човека е на ниво осъзнаване - тяло-ум в смисъл като всеки нормален човек - не съм видял "нормален" човек свободен. А истински свободните мисля че са доста малко като съотношение с останалите хора.

Страха може да се трансформира в каквото си искаш. може да стане любов, омраза, смях... е какво е тогава страха ???? )

[Марта]

Наистина първо трябва да се уточни за какво става дума, когато се казва "Свобода" - някои го свързват с егото, други чевстват ограниченията на страховете си... Според мен повечето хора, които се оплакват, че не са свободни, имат предвид външните обстоятелства - родител, съпруг/а, шеф, държава, липсата на пари, на работа ... Мисля, че точно за това става дума в първия постинг - броя на изборите. Проблемът там обаче не е в това, че този брой е ограничен, а в това, че не осъзнаваме, че сме свободни и можем да постъпим по МНОГО различни начини. Преди този момент ние вече сме направили някакви избори и те стесняват кръга на възможностте сега. Дори липсата на избор в този момент е проява на свободно направен избор - просто продължаваме да се придържаме към предишни свободни избори.
Ще дам пример: шефът иска да направиш нещо, с което не си съгласен. Той е шеф, той решава - нямаш избор. Не си свободен, ще провиш каквото ти казват. Глупости! Ако преди си решил, че тази рабта ти е наистина необходима, искаш да се издигнеш професионално, не искаш да си създаваш неприятности и ако преди свбодно си избрал още много други неща, то тогава сега, да, трябва да се подчиниш. И това е проява на цяла поредица свободно направени избори. Защото в този момент можеш да се скараш с шефа /но ти не искаш неприятности/, можеш да подходиш манипулативно и да го накараш сам да дойде на твоето мнение /но ти искаш да си честен - и това си го решил переди/, можеш да напуснеш /но тази работа ти трябва/, можеш да убиеш шефа /не си такъв човек - слава богу, и това вече си решил/, можеш да отидеш в манастир, да заминеш за Индия или Тибет и да зарежеш целия този мръсен свят... Можеш да направиш хиляда неща, но те не се връзват с предишните ти избори.
Мисля, че проблемът е в това, че не осъзнаваме, че всичко, което правим, е проява на нашата свобода. Може би просто не сме напълно готови да я приемем. Защото да си свободен означава също така да поемеш отговорност за предишните си избори.

[Гост]

Определено ми харесва начина по който мислиш. Свободата според мен в това се изразява - поемането на отговорност. Да осъзнаеш че това което ти се случва, е следствие от твоите действия в миналото. Няма нищо което ти се случва защото "така трябва" "така било писано" и тем подобни...

Не вярвам в съдба. Вярвам че всичко от теб зависи, но има и едно нещо което все още не разбирам, което се вмесва по един невидим начин и някои хора го наричат съдба или нещо подобно, но на мен това име не ми харесва точно и за това ще се възържа да го коментирам още без да го разбирам Вярвам че има някакъв път леко предначертан - но сега като се замисля този път е пак следствие на един друг избор които сме направили когато се раждаме и избираме каде да се родим ние сами решаваме - значи пак избор и от него следват настоящите действия.. които изглеждат предначертани, просто не помним тогавашния избор...

Искам да коментираме темата "Хрониките на Амбър" по Зелазни. Скоро ще пусна тема за тях да си кажете мнението там. Има доста какво да се каже от всеки които ги е чел и е с по-отворено мислене (под това понятие визирам както ги наричате "маг") .. но това в близкото бъдеще

[arcopal]

Лично аз възприемем свободата като Възможност! Възможността на човек да общува с околния свят! Колкото по-добре си общуваш - толкова си по-свободен!

Има също и една мисъл която много ми допада: светът може да оказва върху нас само това влияние което ние му позволим да ни окаже! Когато знаеш какво целиш, по-трудно се отклоняваш от пътя, ако пък нямаш цел... е те какъв избор и каква свобода! всеки ти "дава" негоната си цел и ти се носиш по течението.. демек: свободата е да плуваш накъде ти искаш! Естествено не може в една секунда да си тук, а в следващата да си изплувал двеста метра... свободата не е възможността да направиш ВСИЧКО което искаш, тя е в това да се стремиш към това което искаш!

Съдбата... виждам нещата така: едно поле с дини, плътно наредени една до друга - това са всички възможни Събития в Света(по едно на диня)... като се раждаш - падаш от небето върху една диня(многу здравъ е и ни съ пукъ ут удара), живоът е непрекъснатото прескачане от една диня на друга... естествено можеш да прескачаш само на съседните, а ако се засилиш и на някоя по-далечна... ограничението в дължината на скока ти, началната диня и заобикалящите те във всеки момент дини са физическите ограничения на света...

[Marta]

Съдбата е една много удобна идея. Когато не си доволен от живота си, когато нещата не стават, както искаш, тогава някой трябва да е виновен. Не всеки обаче би могъл да понесе мисълта, че виновният е самият той, че някога някъде е направил някакви грешни избори и сега това са просто последствия. По-удобно е друг да ти е виновен. И ако наоколо няма подходящ човек, съдбата ще свърши чудесна работа. Можем да я обвиним в каквото си поискаме, тя ниога няма да тръгне да спори и да доказва, че не било така. Нещо повече - съдбата те превръща в жертва. Някаква ужасна сляпа съдба незнайно от къде ти се е стоварила върху главата. Никой няма да каже "човече, ти яко си сгафил", напротив, ставаш "ах, горкичкият". Май пак стигаме до въпроса дали сме способни да понесем свободата си.

... свободата като възможност да общуваш с околния свят...
Харесва ми. Но мисля, че трябва да се добави и още нещо - способност да общуваш със самия себе си.

[Марио]

Свободата е нещо велико,нещо, което всеки иска,но цената за тази свобода е висока.В повечето случаи толкова висока,че не си в състояние да е платиш.Ние живеем в един собствен свят,в един собствен затвор.Затвор построен от принципи и правила,затвор който сами сме си построили.Обществото също е изградено от принципи и правила.Това общество е нашият затвор.Ние сме ограничени до неговите норми.До като живеем сред другите хора ние сме свободни единствено до това,което е общоприето за другите.Но това не е никаква свобода.Цената за истинската свобода очевидно е да се отделиш от това общество.Казано е че всеки човек е различен,дано това не е вярно.В средата,която живееш всеки човек е като другите всички са ограничени,а ако ти си различен имаш два избора - да се приспособиш и да загубиш своята индивидуалност и свобода и да станиш като другите или да избереш свободата и да се противипоставиш на тези норми и да отстояваш това в което вярваш.Обществото налага своите модели на мислене и ако ти се различажаш от другите,ти ще бъдеш отритнат.А за тези които искат да живеет в това общество ще се наложи да се приспособът към него и да станат като другите и така губят всичко и най-вече свободата си.Различни в обществото няма,свободни няма,тъйче ако ти искаш да си свободен трябва да се отделиш от другите.

[Гост]

HELLclan,

Ще ти дам един съвет, виждам че си многословен като мен, дългите постове ги разделяй през един ред. Като мен отделяй мислите си с кратка пауза (празен ред). Много по лесно се чете и можеш да абсорбираш информацията на етапи и много по пълноценно....

И в това общество можеш да живееш свободно. Както сам каза (но не го разбираш много - объркани са ти понятията, имаш прекалено много инфо което е излишно и неможеш да отсееш това което ти е нужно и другото да изхвърлиш), сами си слагаме границите - според мен няма такива граници, има само понятия които ограничават.

Не искам да ставам многословен - за това ще го оставя до тук въпроса. Все още възгледите не са ми се променили от 1-ви пост когато се променят (това ще стане гаранция) ще кажа новите си разбирания.

Няма нищо отвърдено, и няма закони - ние създаваме и ние рушим - приеми го като игра и ще откриеш свободата си ...

[Марио]

Mortimus добър съвет;)
Може и да си прав, ще се размисля върхо казаното.

[Гост]

Mortimus добър съвет;)
Може и да си прав, ще се размисля върхо казаното.

Е все пак картинката на грим рипера е Мортимус

Ако незнаеш това означава мортимус. Бога на смъртта - и го представят точно така с косата и с качулката ето ти малко инфо:


MORTIMUS

LORD OF THE SLAIN

MASTER OF THE WALKING DEAD

THE REAPER KING



PHYSICAL APPEARANCE ON MANIFESTATION

Mortimus is one of the few gods that no-one really ever wants to meet. He tends to appear at old battlefields and at certain times of the year when the dead are remembered, for this is when he is strongest. When he appears, he either manifests as a cloaked figure bearing only a scythe (as above, and hence the name of the Reaper), or as an impossibly skeletal man, tall, pale and gaunt.


и така нататък ....

[Marta]

.Ние живеем в един собствен свят,в един собствен затвор.Затвор построен от принципи и правила,затвор който сами сме си построили.

HELLclan, човек е напълно свободен да избере да живее в този затвор или да не живее в него. Има пълна свобода в избора.

А за свободата и обществото - виж, свободата до голяма степен е вътрешно състояние, усещане, че си свободен, което сам трябва да си създадеш. От вън никой няма да дойде и да ти даде свободата. Ако тя не е ВЪВ теб, дори да се отделиш от обществото, да станеш отшелник в планината, пак няма да се чувстваш свободен. Ще вали сняг, ще има земно притегляне... Пак ще има много ограничения. И те ще те карат да не се чувстваш свободен до тогава, докото им позволяваш, докато ги приемаш като ограничения.

[Марио]

Mortimus
10x за инфото ама тва го знаех;)))
междудруото точно тва коет написа го бях чел някъде.Ако ми кажеш от кой сайт щи бъда мн. благодарен.
иначе посети сайтчето ми пълен с яки картинки
http://deathishere.hit.bg/

[Марио]

Marta не съм казвал ,че някой от вънка ще ми даде свободата.
Иначе съм съгласен с теб за това ,че свободата е вътрешно усещане,което сам трябва да си създадещ,но проблема тука е,че аз все още не съм си го създал.Но няма да се откажа до като ненамеря свободата.Нали знаеш:
LIVE FREE OR DIE!!!

[Marta]

Успех :smile:

[Гост]

Marta не съм казвал ,че някой от вънка ще ми даде свободата.
Иначе съм съгласен с теб за това ,че свободата е вътрешно усещане,което сам трябва да си създадещ,но проблема тука е,че аз все още не съм си го създал.Но няма да се откажа до като ненамеря свободата.Нали знаеш:
LIVE FREE OR DIE!!!

Това нещо не се създава. То винаги е било там, но ти си го търсил другаде. Когато спреш да го търсищ, ще го откриеш защото винаги е било пред очите ти , но ти си гледал винаги надалече за да търсиш. Самото търсене те отделя от същността.

[*&*]

Mortimus добър съвет;)
Може и да си прав, ще се размисля върхо казаното.

Е все пак картинката на грим рипера е Мортимус

Ако незнаеш това означава мортимус. Бога на смъртта - и го представят точно така с косата и с качулката ето ти малко инфо:


MORTIMUS

LORD OF THE SLAIN

MASTER OF THE ....

и така нататък ....

Всъщност след това значението на думата се е променило доста и дава начало също така на"mortification" гангренясал, разложен, отровен.

[Марио]

vsyshnost sled tova znachenieto na dumata se e promenilo dosta. i dava nachalo syshto taka na "mortification" gangrenqsal, razlojen, otroven

Все пак мисля,че не каза как точно се е променила думата,само каза,че е дала началото на друга дума.