Какво става след смъртта на тялото

[Марио]

Интересно ми е да чуя мнението и на другите.

Материалистите не се замислят над този въпрос, но някои от тях смятат, че надеждата, че след смъртта продължаваме да съществуваме е просто последен опит на егото да си въобрази, че ще оцелее. Страхът да се приеме, че смъртта е краят. До някъде са прави - това което сме тук - азът ни, то е просто продукт на средата в която живеем - то умира естествено Човек всекидневно променя мнението си както вятърът - посоката си - една мисъл умира, че да се роди следващата. Умът е илюзия, светът в който живеем също е илюзия, но за да оцелеем в него се налага да използваме тази илюзия. Магията се занимава с контролът върху последното.

Някои вярват, че се прераждаме - от както се помня съм привърженик на тази идея - та как може да умре ОНОВА, което се крие отвъд пределите на нашият взор ?

А сега... Абсолютна истина май наистина несъществува... ЗНАМ обаче, че нищо не умира, само се трансформира... Интересно ми е обаче, какъв е процеса на самата трансформация ????

Някой идея да има ?

[ilusia]

Извинявам се за малкото лирическо отклонение. Обичам да съм ясна и изчерпателна в излагането на идеите си.
...
- Васко , ами ако утре него го няма вече?
-Не мисли за това , Мила , всичко ще е наред.
-Не , няма и ти го знаеш!
-Нищо не можем да направим , не се измъчвай повече!
Тишината отново замръзна между тях в хладното й дихание , те усещаха как пулсира болката.
Той сложи голямата си длан на раменете й и я целуна по челото.
Тя го погледна сякаш не чуваше друго освен писъка на мислите си.
Ако можех...ако можех само да докосна онази тънка струна , на която свири животът! Ако можех да я уловя , щях да я затворя завинаги в очите му.- ръцете й се свиха в юмруци , очите й гледаха заплашително. В следващият миг на лицето й се изписа безсилие и недоумение.
- Защо става така ? Ето , днес е тук , до мен , толкова топъл и истински.
Усмихва се , докосва ръката ми , чувствам го ! А после...един миг , един единствен миг от вечността , магията се разпръсква и него вече го няма...
-Ами чувствата-продължаваше тя- И този бездънен свят от страсти и емоции , от красота , доброта и тържество ?!
- Мила , всичко е функция на мозъка. Всичко се подчинява на него. Примири се- умира ли мозъка , умираш и ти. Така е устроен светът!
- Глупав свят..жесток свят.. Не може това да я краят , ами копнежите...ами мечтите...
- те са само резултат от способността да разсъждаваме. Съзнание , Мила , съзнание.
- а това , което бушува ей тук?- не спираше тя все по-развълнувана-и то ли е функция на мозъка?! Какво разбира той от вдъхновени , въодушевление , от това , което трепка в очите ти , когато си щастлив!?!
Сълзи се втурнаха в очите й. Той я гледаше. Разбираше. Съзнаваше гнева и унижението , което изпитваше пред нямото вълшебство на живота. Възхищаваше се от вярата й и се прекланяше пред непримирението и жаждата да се бори за своето щастие. Но също така знаеше , че смъртта е неразделна част от живота. Знаеше , че когато тя поиска своят откуп за безмълвното си присъствие , никой не може да я спре!
Но можеш ли да уловиш последното дихание на изплъзващия се живот ? И как да събереш в шепи отломките на нечия съдба?
-Васко-извика тя , сякаш осенена от божествено просветление-Нали нищо не е вечно?
-Да-потвърди той недоумяващ-
-Ама съвсем нищо , нали?
-Еми сигурно....
-Слушай сега! Щом нищо не е вечно , а смъртта е необратима , то тогава и смъртта не е вечна. Тя си има начало и край. Смъртта е краят на живота , но всеки край е ново начало и всяко ново начало си има своя край....
- Какви ги дрънкаш , Мила, да не искаш да ми кажеш , че смъртта си има край и не е вечна ? Но когато казваме , че нищо не е вечно , имаме предвид , че всяко нещо си има своя " смърт'
-Да , но това е само във физически аспект. След като смъртта е необратима , тя не е и вечна. Щом не е вечна , значи е обратима...Искам да кажа , че ако всяко нещо " умира" то тогава и самото "умиране" си има своя смърт ...
- ти не си добре.......

та..на следващата сутрин той наистина почина...
Но болната ми логика...ми помогна да схвана идеята на клишираното смъртта е начало....
за мен смъртта е просто...продължение на живота , трансформираща единствено тялото и в много мъничка степен мислите. Мислите се трансформират през живота ни

[AryanSun]

Ще си го призная директно,знам,че повечето тук ще ме
помислят за идиот,психар и прочие,но...

...някога исках по магически път да създам събитие или
нещо подобно,което да ме доведе до състояние на клинична
смърт(то имаше и подобен филм).И там отвъд,да получа някак
во магическо посвещение и да се върна.С не един или двама
руски екстрасенси,а и не само руснаци се е случвало нещо подоб
но.

Идеята да отидеш до там и после обратно и да се върнеш със
свръхспособности е...колкото примамлива,толкова и опасна.
Защото е важно да се върнеш жив и цял,нали?А това може
да не се случи.

Но откъде идва тази огромна сила,която може да даде Смъртта?
Защо докосването до смъртта може да отключи такива способ
ности?

Аз съм бил близо до нея и знам какво е-но донякъде.Бил съм
единия път в кома,другия път бях твърде зле,че можеше да
се случи да премина през Великата Врата.За добро или лошо
това не стана,светът ще трябва да ме търпи,но ето какво точно
е усещането:няма тунели,няма ангели горе,има само една безкрай
на светлина-която не е нито добро,нито зло,а едно усещане за
Великото Нищо.Просто енергия,една безкрайност в коя
то няма нито горе,нито долу.Няма може би и никой...никой друг освен
самия ти.И когато се захванах с Хаос магия,доста от усещанията
по време на работата с Хаос-а не ми се видяха непознати.

Винаги съм си мислил,дали всички истории за Ада и Рая,такива,
каквито ги знаем в общоприетия вариант за наказание или блажен
ство не са нищо друго,ами просто светове,светове които създава
нашето съзнание в Хаоса,щом достигне и се слее с него,след като напусне тялото си.Това,какъв си бил тук,как си се развил(а
само тук,на земята,в материалния свят можем да се моделираме,
нали) определя в какъв свят ще живееш отатък.Дали това е
награда или наказание?Не мисля,по-скоро там е "време" и "място"
да премислиш.Защото Хаосът рано или късно ще те изплюе
обратно,понеже той има склонността да се самоорганизира и да
твори.Казват,че Смъртта е много подобна на Съня,а всеки сън
добър или лош,завършва със събуждане.Така както Съня е
отражение на нашите психически процеси,така е и Смъртта.
Така и тя завършва с нов живот...според мен,разбира се.

[ari7gio]

ами не си спомням:)вярвам в прераждането.друга форма в движение,нетрайна.а защо не и подобна на сегашната?имах интересно преживяване по време на медитация.почувствах се като преди излитане...тялото тежеше отпуснато, а кое бе онова,което се движеше и искаше да излети?не знам,но се идентифицирах с него в този момент,а после изпитах страх и спрях.

[Mell]

Преди години един мой близък получи инфаркт и изпадна
в кома. Много трудно го спасиха. После, след доста време
го тормозих да каже видял ли е нещо. Той ми каза
да си избия всички глупости от главата, и че там нямало абсолютно нищо. Каза, че единствено виждал розов цвят. Той е голям реалист и прагматик, завършил е физика и математика и обясни това с не помня вече какви вълни, които излъчвала всяка една материя, когато няма ресурс да се захранва.
Дали това го е променило...определено, но не разви
никакъв интерес към религиите или окултното просто, като че ли
много заобича живота. Започна да се глези със страхотни дрехи
и да си угажда, докато преди това абсолютно му беше все едно какво
облича, стига да не е скъсано или мръсно.
Иначе, аз вярвам в прераждането и в кармичните връзки, това ми
помага да намеря някакъв смисъл в съществуването си.
Тибетската книга за живота и смъртта дава много отговори. Поне
за мен, но все пак не съм била там да кажа дали е истина.
А този, който се върна отрече всичко това...

[Марио]

Ще си го призная директно,знам,че повечето тук ще ме
помислят за идиот,психар и прочие,но...

Добре дошъл в клуба на идиотите - от доста време съм си самичък

Добра идея, и аз преди време се бях заинтересовал силно в тази посока да навлезна в това състояние, но си останах само с мислите(за сега)..
Пробвай с наркотици иначе...

Но откъде идва тази огромна сила,която може да даде Смъртта?
Защо докосването до смъртта може да отключи такива способ
ности?

Да умреш и да се родиш отново ? Да възкръснеш като феникс от пепелта на мъртвият си аз ? Силата нима не идва от осъзнаването ? Може би смъртта понякога дава ова осъзнаване...
Скоро ще разберем, споко

Казват,че Смъртта е много подобна на Съня,а всеки сън
добър или лош,завършва със събуждане.Така както Съня е
отражение на нашите психически процеси,така е и Смъртта.
Така и тя завършва с нов живот...според мен,разбира се.

А някои пък казват, че животът е един сън, от който рано или късно всички се събуждаме... Събуждаме се, за да заспим след това отново....

[Mad_Mike]

Относно това което AryanSun каза. Някои хора които практикуват Некромантика сами се поставят в клинична смърт(кома) така те могат да се докоснат до това което изучават и да научат нови неща.Чел съм че те правят контакти с демони в подземния свят и после могат да използват работите които са научили.Също така че целта на Некромансърите е да достигнат жива форма наречена Lich.

А относно това което Марио пита. Моята теория е че душата е енергия която след смъртта на физическото тяло се връща при източника си.

[hekata_ehnaton]

Да не забравяме, че преди известно време американски учени бяха установили, че веднага след смъртта тялото на човека намалява еглото си с 21 грама - учените мислят, че това е теглото на душата, въпреки, че силно се съмнявам, че Тя има тегло...
Според мен... кармичните връзки съществуват, защото всички души не се намират в нас - в телата ни, а са на едно място, което е като Велик разум, който управялва Вселената. И когато материалните ни "марионетки" се счупят или изхабят, душите ни късат конците си и се пркачат към нова марионетка... Поне аз така го виждам...

[AryanSun]

Значи нека да уточня че кома и клинична смърт са две много
различни неща.Дели ги същата граница,която дели живота и
смъртта.При клиничната смърт спира сърдечната,белодробна
та и мозъчната(е,при някои като мен може да е перманентно)
дейност за известно време,докато при комата не е така.При нея
имаме само загуба на съзнание,вследствие много фактори.

Точно това е огромния риск при клиничната смърт-че ако успееш
въпреки всичко да се завърнеш от там,може да се завърнеш с
трайни увреждания и след това да живееш половин живот.А в
случая,за когото говоря условието е да нямаш никакви уврежда
ния и да си,както се казва 100 пъти по-жив.Идеята да се експери
ментира с наркотици хич не е добра,както и въобще сам да се
вкараш в такива състояния(пък било то и ако се извършва от
квалифицирани лекари и реанимационен екип).Да,защото няма
да предизвика желания ефект,трябва на теб да ти се случи без
ти да имаш участие в това.Трябва да ти бъде изпратено "отгоре"
подобно преживяване.Ето защо смятах да го уговоря преди време това с някой от Боговете на Отвъдното,но и Луцифер и Богинята просто отказаха...
За щастие Кроули е дал една техника,известна като сексуално-коматозна яснота,която ще свърши работа и не е трудно да се организира,както и не толкова опасна...Щом става дума за по-голямо осъзнаване,секса е също добър метод на избор.

[Mad_Mike]

Първо моя грешка за комата и клиничната смърт.Извинете.
Второ това което четох е че тези хора сами са се наранявали(в смисъл сами да си предизвикат кома) и са имали положителни резултати.
Като намеря пак саита ще го постна хем да е полезно за тези които се интересуват от Некромантика.

[hekata_ehnaton]

...секса е също добър метод на избор.

Нали за това казват, че оргазма изпраща на "седмото небе" - по-добър начин за докосване с Висшите сили, здраве му кажи...

[ZefaS]

И аз вярвам в прераждането ,но нз какво да мисля за рая и ада. Смятам, че са само нарицателни. Какво ще кажете по въпроса?

[WandaBlenda]

Тая тема,незнам как съм я пропуснала,защото живо ме интересува.Аз лично съм имала преживяване с тунел по време на клинична смърт.И си беше точно устремно придвижване в тунел към светлина в края му.Случая беше по време на спонтанен аборт и спешна оперативна намеса,по време на която нещата са се оплескали и докторите ме изпуснали.Докато се носех по тунела ,носех и бебето в ръце което си беше живо.Само че като стигнах до светлината там имаше преграда ,която пропусна бебето а мен ме отблъсна наобратно.После си дойдох постепенно в съзнание и нямаше никакви неща,като наблюдаване на операционната,тялото ми и докторите откъм тавана.Нямах трайни увреждания(освен кратката психична травма от загубата на бебето) и не живея половин живот.И нито съм станала по "жива" след това,нито ми се увеличи свръхестествената сензитивност.Предполагам, факта ,че преживяването не е предизвикано от предварително зададено намерение играе съществена роля в случая.Също така не смятам ,че интереса ми към окултните практики е следствие на това.Не изключвам и вероятноста,цялото това ярко "преживяване" да е следствие на събуждане на подсъзнателната памет за прочетените преди това истории за подобни случаи.Тоест това, което казва Мел за нейния познат,който виждал само розово и е прагматик,и това че аз видях тунел и съм мистик, е още една точка в полза на тезата,че всичко е в ума ни и реалностите и нереалностите си ги градим сами.

[wolf_kohen]

Темата е силна и винаги актуална, за това има хиляди писания и мнения, основани на различни мирогледи - материалистичен, дуалистичен; религиозен, мистичен или окултен, или просто личен ;-)

За това ще кажа само неща, които са били личен опит или на близки до мен хора.

1 - Леля ми е преживяла удавяне. Видяла се е как става и се отдалечава от тялото си, все по-бързо без да може да контролира това. Изпитала е силен страх. Виждала е хората до водата, които са се опитвали да я спасяват. Изведнъж е тръгнала на обратно и вече и се губи всичко. Събужда се с в болница - била е в краткотрайна кома.

2 - Веднъж извън тялото си се замислих за смъртта и дали ми пука за нея - пукаше ми, обичах живота си и тялото си и се забързах да се върна, може би от страх да не го загубя ;-) Това беше на второто ми излизане след това дълго ме държа нещо като лепкава тъга, нещо като депресия, но след време отшумя и сега излизам с удоволствие - но стана доста рядко на последък... Може би амбицията да го направиш ти помага да излезеш по-лесно.

3 - Преди около 4 месеца един психар уби майка ми - Може би ви е направило впечатление, пресата гърмеше. Същата нощ, докато това се случва аз я сънувах, че вече е убита и се ядосвах, но тя не се сърдеше и някак прощаваше... После се разхождахме цяла нощ. Сутринта си казах егати съня, но той се оказа реалност. Сега психарът е в лудницата... Интересно е че я сканирах с Таро месец по-рано и излезе смърт, но подкрепена с много положителни неща, не предполагах с цензурирания си мозък за това, но то точно смърт си е било, която обаче не я прави нещастна след, като премине тази граница. Тя беше допуснала мн грешки и така ги решава всичките... Не искам да говоря конкретно какви.

4 - По късно тя се конектваше към мен и ми каза неща, които не ми беше казвала приживе и тези неща бяха верни.

5 - По късно ме заведе до едно място, където ми каза, че ще стои 40 години, ще се грижат за израстването и усъвършенстването и след което ще се прероди в момиченце като внуче на голямото ми дете.

Може би всеки един знае разни неща или има някакъв опит. Но от всичко това разбирам, че нещата са доста субективни - тоест смъртта за един не е, като смъртта за друг. Смъртта за абсолютния материалист със слаб дух не е същата като за силния и извисен, достигнал до съзнателност дух. Тук е мястото да кажа и за Рая и Ада... Метафората за тях прилича по-скоро на приказка от колкото на реалност, но те са реални неща... Дали осквернената изпълнена с мръсотии и извращения душа не живее вече в Ада! И като умре тялото и какво ще се промени? Тя ще си остане в Ада, който сама си гради... А може би не... може би ще израстне повече и ще прогледне за животворна светлина... Може би извисеният силен Дух е в Рая тук в това тяло, на тази земя и ще е в същия този рай винаги...

;-)

Enjoy

[EliKarim]

...секса е също добър метод на избор.

Нали за това казват, че оргазма изпраща на "седмото небе" - по-добър начин за докосване с Висшите сили, здраве му кажи...

Е това вече свързвам с кундалини. Усещането е много необикновено, тялото е в безтегловност, но пък много по усещано от обикновено....
Тази висша сила в този случай е изпепеляваща. Най-трудно е когато в началото човек се учи и опитва да овладее кундалини, да ги извисяваи контролира. Ако не успее, ефектът е нулев, усещането - никакво... Но ако успее - тогава всеки път е все по убеден, по-силен, по-уверен в собствената си сила и самото управление на кундалини става по-лесно.

[wolf_kohen]

Да, в началото на кундлини е трудно, човек може да има нулев ефект, но може да стане е нещо по-лошо. Да активира силен поток от кундалини и да си "взриви" някоя чакра :-p

За това е по добре човек да не се опитва да активира кундалини а да извисява духа си, да развива висшия си Аз, тогава тази енергия ще протича в количества, които са безопасни за него. Вярно е че може и обратно. По големия поток от кундалини атакува и разрушава блокажите на личността, което причинява болка, но води до извисяване и израстване. Но е по-болезнено и ако му се изтърве края става неконтролирано. Тогава лудницата ЗОВЕ.

Понякога човек обърква кундалини с друго проявление на енергията. Човек на практика не може да усети потока от кундалини, той усеща проявленията и, резултатите от действието и. Човек може да усети биоенергията си да тече много интензивно и това да е следствие от кундалини.

[AryanSun]

Хмм,на мен ми е известно,че по време на събуждането на кунда
лини и нейното издигане при по-масивно освобождаване,може
да се получи излизане от тялото.Не ми се е случвало често,но
се питам,дали това не може да бъде заместител на клинична
та смърт и получаване на посвещението,което е нужно.Да,
защото по време на такова освобождаване и по време на смърт
било то и клинична излизаш през коронната чакра.


Някой знае ли как точно трябва да се постъпи,за да се освободи толко
ва кундалини и как точно?Останалото вече е въпрос на ритуали
и настройки.

[wolf_kohen]

Така, значи аз излизам от тялото си по следният начин.

Обикновено става сутрин след като стана за малко и си легна пак. Когато не съм преуморен или обременен с нещо и когато пожелая да го направя :-)

Лягам по гръб, затварям очи и спирам да мисля за всичко. Ако някакъв образ или мисъл се появи я подтискам, пред мен е една тъмнина. По някое време започват да се появяват разни образи за малко, но не позволявам на съзнанието ми да хване нито един от тях, може да ги наблюдавам но без да се намесвам...

През цялото време внимавам единствено тялото ми да е отпуснато, да не се появи стягане на гръб, ръка лицев мускул или крак. Ако това стане го отпускам... След известно време тялото ми се отпуска много и започва да спи, но съзнанието ми е още будно. Точно това е тънката граница! Ако се отпусна съзнанието ми заспива с тялото и започвам проста да сънувам и всичко свършва до тук. Но ако се стегна прекалено много тялото ми се активира и излизам от състоянието с отворени очи и всичко се проваля. Успешно става когато стигайки до тази граница рязко активирам енергията си - но тазе енергия не е кундалини... Това си е моята енергия, с нея зареждам сигили, тя тече когато правя ритуал, но тогава е някака по студена чувствам я като електричество в цялото ми тяло и мога да я насочвам или събирам в различни части на тялото си, мога да я изкарвам на вън или да я прибирам на вътре итн. Та значи тази енергия я активирм рязко точно на границата - спящо тяло и будно съзнание. Тогава тялото ми се вдървява и започва да се тресе много силно! Но това го чувствам само аз - от страни не се забелязва струва ми се...? Тогава просто се вдигам или се претъркулвам на страни и вече всичко е много лесно!

Enjoy Ариец ;-)

[AryanSun]

Улф,говорих за съвсем друго нещо.Не ставаше дума за обикно
веното излизане от тялото.При масивно освобождаване на кунда
лини нещата бяха по-други.Пак казвам-това не е обикновеното
излизане от тялото или обикновена астрална проекция.На мен
даже не ми е нужна (вече) техника за това-просто искам и то
става.

При масивно освобождаване на кундалини става преместване на
събирателната точка,както Кастанеда би казал.Някога имах една
идея(знам че звучи шизофренично,мазохистично,ама човек за сила
и знание може да направи много) да потърся магическо посвещение
по време на клинична смърт.Някои хора,които са били там,са имали посвещения и са се върнали със свръхчовешки способности и сили.
Дълго умолявах моите "хора" горе за подобно нещо,но ме изгледаха
доста строго.Защо-явно и на тях им се струва доста дръзко...

Свръхчовек не,но да намеря някакво ново познание и способности
виж-това е доста по-вероятно.

Обаче,мисля си,че чрез Кундалини може да се измести събирател
ната точка така,че съзнанието да отиде там(временно,разбира се!),където отива и по време на клинична смърт,без да е нужно тялото да умира,дори няма и да наруши функциите си(поне не
фатално).За подобни неща и посвещения се говори и в "Кун-
далини и чакрите" на Женевив Полсон.

Та за това идеше реч...Мерси още веднъж Улф.

[wolf_kohen]

MMM, не знам дали не говорим за различни неща, според мен астрална проекция и излизане от тялото са доста различни неща, да направя астрална проекция ми е доста лесно, но да изляза от тялото си... това вече ми е доста по-трудно от няколко месеца не съм го правил... Иначе това което наричам астрална проекция е просто със съзнанието си напускам помещението в което съм и отивам някъде, разглеждам или правя нещо. Резултатите са интересни, но това не е излизането от тялото за което говоря.

Междо другото пропуснах да кажа в предния си пост, че когато активирам енергията когато съм на границата се опитвам да насоча погледа си на горе, над главата ми - където всъщност е коронната ми чакра. Не знам защо, но ми помага да се освободя по-лесно. Усещането, след излизане си абсолютно автентично и няма почти нищо общо с астралната проекция такава каквато я описах.