от Гост » 29 Яну 2005, 13:28
Живота е една илюзия,времето е относително/времето лети,спряло е/всеки си живее в свой собствен свят,всеки си има матрица по която се придържа.Всеки си има стандарт.Толкова сме различни и същевременно еднакви,Стоим зад маски ,лицемери ,пригаждащи се към обстановката,истината е вътре в нас.Погледнете някой дълбоко в очите,да проникнете отвъд зениците.Какво става?Човека автоматично си отмества погледа.Никой не иска ,някой да погледне в душата му.Очите са прозорец,на който ние дърпаме завеса.Всичко е илюзия,всички сме програмирани.Сутрин ставаш,каде отиваш/на работа/вечер се прибираш/гледаш някой филм/Лягаш.Повишават те,печелиш много,щастието инстинско ли е ?Наистина ли сме щастливи,ще се задоволим ли с това,не искаме ли още?Когато достигнем върха,после,още ама на каде,ние сме на върха.Ще бъдем ли щастливи ИНСТИНСКИ?Ако някои богаташ започне да се дави,в този момент ще имат ли значение парите му.?Лоши,добри,щедри.скаперници,богати ,бедни,какво значение има какви сме.Къде сме,къде сме били,къде отиваме.Мислим си че знаем повече,а всъщност не знаем нищо,само предполагаме че е така,защото много хора са го казвали затова се съгласяваме.Всичко е илюзия,времето,реалността,живота,материята. Ние избираме какви да бъдем,ние решаваме как да протече живота ни,всичко зависи от нас.Ти решаваш,ако се влиаеш от мнения,никога няма да си ти. ;)