АЗЪТ (ЕГОТО)

[Lunohod]

ИЗ
http://www.psihichnozdrave.com/showpage ... =20#info38


Лечебни изкуства, свързани със специфична култура:
Традиционната източна медицина (като акупунктура, шиатцу и рейки), Индийски системи за здравна грижа (Айурведа и Йога) и традиционни американски лечебни практики (Къща за изпотяване и Кръгове за разговори), всички инкорпорират вярването че:
• Да се чувстваш добре е състояние на баланс между духовния, физическия и психически/емоционалния Аз.



ИЗ
http://www.libsu.uni-sofia.bg/Statii/saznanie.html

Вследствие на това днес съзнанието се разглежда като едновременно субективно и обективно. Субективното съзнание се отнася до личния ни опит със света, т. е. до начина, по който нещата ни изглеждат. То включва начина, по който изглежда залезът, или този, по който чуваме или чувстваме водопада. Съзнанието ни обаче не е съзнание за самия свят, а възприятията ни за него. Преживяваме интегриран свят и интегрирането на възприятията ни от мозъка създава “единството на съзнанието”. Друг аспект на субективното съзнание е съзнанието за Аза. Без самосъзнание не бихме могли да се справяме ефективно със света. Не се раждаме със самосъзнание. То се появява постепенно у прохождащите деца и е свързано с когнитивното развитие и социалния опит.



ИЗ
http://psychologyjournalbg.com/index.ph ... =41&page=1

Включеност на Аза

Съзнаваното или несъзнаваното отношение на индивида към ситуативни, личностни или други дразнители, които обикновено са от централна значимост за неговото социално поведение. В.а. е общоописателно, доста “размито” понятие, тъй като включва извънредно сложния конструкт Аз.
В.а. се схваща като степен на ангажираност на собствената личност (част от мотивацията за дадено поведение), като степента, в която поведенческите тенденции са насочени към собствената личност или зависят от собственото Аз, или още като степента, в която представата за себе си участвува в други психични процеси (психология на възприятието, мислене, действие). В основата на тези схващания лежи виждането за Аза като централна инстанция и същевременно като централизиращ организационен принцип. Като такъв той води чрез актуални изменения в нагласите към себе си до поведение, което има за обект собствената личност или по някакъв начин сигнализира или отстранява разстройства в самочувствието.


ИЗ
http://cpss.info/texts_winnicott01.html

Лечение на антисоциални тенденции при децата

Казано накратко, лечението на антисоциалната тенденция не е психоанализа. То се състои в осигуряването на такава грижа за детето, която детето да може да преоткрие, в която да може отново да експериментира с импулсите на То и която да може да изпита. Именно стабилността в новата осигуреност на средата е, която дава терапевтичен ефект. За да могат изобщо да значат нещо, импулсите на То трябва да бъдат преживени в една рамка на съотнасяне с Аза, а, когато пациентът е едно депривирано дете, съотнасянето с Аза трябва да получава подкрепа от онази страна на връзката, където се намира терапевтът. Според теорията, която представих в настоящия материал, тъкмо средата е тази, която трябва да даде нова възможност за съотнасяне с Аза, тъй като детето възприема нещото, което първоначално е довело до антисоциалната тенденция, като провал на средата в осигуряването на подкрепа за Аза.



ИЗ
http://www.psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=43

По време на психоаналитичното лечение борбата с всички тези съпротиви е главна работа на терапевта. С тази борба и с преодоляването на съпротивите, и Азът на болния се променя и усилва така, че може да се гледа спокойно на неговото бъдещо поведение след преключване на лечението.

[Lunohod]

ИЗ
http://www.yoga108.info/meditation_yoga/raja_yoga.html

РАДЖА ЙОГА СУТРИ: ТЕОРИЯ
"Има нещо отвъд ума. Това е Азът, Съзнанието. Психоанализата трябва да бъде съчетана с Раджа йога. Ние не само трябва задълбочено да познаваме Западната психология, но и да я съчетаваме с Раджа йога и с духовност. Психолозите трябва съвършено да познават Раджа йога на Патанджали. Така те по-лесно ще разбират дейността на ума, и ще могат по-добре да служат на човечеството."
Свами Шивананда
"Овладяване на ума"

3. ТАДА ДРАСТУХ СВАРУПЕ ВАСТХАНАМ
ТОГАВА (КОГАТО МИСЛОВНИТЕ ВЪЛНИ СА УСПОКОЕНИ), ВЪЗПРИЕМАЩИЯТ ПОЧИВА В СОБСТВЕНАТА СИ ПРИРОДА
Това състояние на чисто съзнание се постига тогава, когато умът вече не търпи модификации от дейността на мисловните вълни. Когато вълните на езерото се успокоят, човек ясно може да види дъното. По същия начин, когато вритите на ума стихнат, става ясна съществената страна на човека. Щом спре вълнението на ума, светът вече не съществува за медитиращия, защото той е обединен с Аза.

16. ТАТ ПАРАМ ПУРУША-КХЯТЕР ГУНАВАЙТРИШНЯМ
НАЙ-ВИСШЕТО СЪСТОЯНИЕ НА НЕПРИВЪРЗАНОСТ ПРОИЗТИЧА ОТ ОПОЗНАВАНЕТО НА ПУРУША; ПРИ НЕГО СЕ ОТРИЧАТ ДОРИ ТРИТЕ КАЧЕСТВА НА ПРИРОДАТА
Истинската вайрагя е отъждествяване със самия ПУРУША. Пуруша е Азът, наричан в Джнана йога Брахман. Той е непроявен и без качества. Той е всепроникващото Върховно Битие, което съществува в душата на всеки. Различен е от ПРАКРИТИ, което е причинната материя, Бог, който се проявява като различните аспекти на света. Пракрити има ГУНИ - качества; това са ТАМАС - инерция или летаргия, РАДЖАС - страст и дейност, и САТВА - чистота.
При крайна непривързаност отсъства идентифициране с ограничаващите елементи, които определят личността. Когато се достигне до разбирането, че източникът на всяко знание е Азът,тези три качества също биват отречени. Онзи, който се обявява за светец, е привързан към своите качества чистота и доброта. Ако той се смята за грешник, значи се идентифицира с духовната летаргия, което причинява лоши действия. На духовния път раджас постепенно измества тамас; т.е. добрите действия изместват бездействието. По-нататък човек постига равновесие, като развива чисти - сатвични качества. След това чистотата в крайна сметка бива надхвърлена, когато човек почива в Аза, защото Пуруша е без ограничения и по този начин е дори отвъд трите качества на Пракрити.



ИЗ
http://www.beinsadouno.com/board/lofive ... t1149.html


Орлин Баев
Apr 11 2006, 16:03
Мисля че можем да говорим за психо-физични причини, не мога да разделя едното от другото. Тяло и съзнание са свързани в едно цяло. Мисля че теорията за разцепване на личността на Фройд е интересна, но безпочвена, защото се основава на незнанието му. Психозата се появява като резултат от развитието на невроза, която не била решена, не е смляна, преодоляна от психиката на човека. При неврозите, а още по-силно и явно при психозите имаме явно проникване в съзнанието на човека на това, което в езотериката се нарича астрал - тоест един психотик е един вид медиум, но неовладян, обсебен от виденията си и същностите на този реален и по-фин от нашия свят. При1чините могат да бъдат природната чувствителност на човека, който лесно се влияе от стресовите компоненти на света и лесно се травмира. Или може да бъде нерешеният невротичен проблем, който изтласкван от съзнанието на човека в несъзнаваното(астрала), оттам действа все по-силно и го "побърква", тоест изтласква изцяло азът, самосъзнанието на човека. В това "побъркване", тоест загуба на вътрешния център на самоосъзнаване разбира се участват директно и жителите на низшите сфери на несъзнаваното(подсъзнанието, астралът) - оттам и чуването на гласове, внушаването на мисли и състояния, заповедите и т.н. Тези последните се смятат за халюцинации от съвременната наука, но аз мисля че са реалности. Просто човекът не може да ги контролира. Според мен лечението с медикаменти е само задълбочаване на проблема. Истинско лечение може да бъде осъществено само от силен психически и осъзнат лечител, психолог, психиатър, който да спомогне на пациента да върне самосъзнанието си, да засили волята и самоконтрола му, да изгони неканените "гости" от ума му и му вдъхне от собствената си сила и решителност. В един по-напреднал лечител ясновидството е желателно! Не е лесно да се гледа лудостта в очите. Много сила се изисква за това!


Психозите по същество представляват същия процес, който присъства при неврозите, но в развитие, в една по-силна степен, при която азът, самосъзнанието на индивида се променя драстично и той заживява в свят възприеман единствено от него.



Психология на Аза

Хайнц Кохут създава теорията на психологията на Аз горе долу по същото време, когато Карл Роджърс създава клиент-центрираната терапия – и двамата правят това в университета в Чикаго. По своята същина, психологията на Аз-а е психоаналитична, но има критична разлика в разглеждането на връзката пациент-професионалист. В психоаналатичната теория психоаналитикът спазва емоционална дистанция от своя пациент с цел да анализира обективно информацията, получена от пациента. В психологията на Аз-а терапевтът използва емпатия, за да спечели доверието на пациента. Веднъж доверил се на терапевта, пациентът ще започне да говори повече, а това ще позволи на професионалиста да получи повече и по-добра информация и, следователно, да прави по-точни интерпретации. Психологията на Аз-а теория предполага, че изграждането на здрав Аз е възможно благодарение на адекватните отговори и адекватната чувствителност на предоставящия грижи на детските жизнени емоционални нужди, включително нуждите на изпитващия нужда да се почувства нечий близнак Аз, идеализиращият Аз и търсещият огледално отразяване Аз.

1. изпитващия нужда да се почувства нечий близнак Аз: детето иска да е въвлечено с други неща, подобни на него самото.
2. нужди на идеализиращият Аз: детето се нуждае да се чувства прикрепено и обвързано с емоционално стабилен предоставящ грижи, който може да го утешава и успокоява.
3. нужди на търсещият огледално отразяване Аз: детето има нужда да се чувства разбрано и оценено, че неговите чувства значат нещо.

Ако тези нужди не са посрещнати в детството и продължат да съществуват и по-късно в живота на човека със същата интензивност, ще започнат да се появяват проблеми. Неглежиращо родителстване – дали неглежирането е физическо или емоционално (което е още по-лошо) – може да доведе до срив в изграждането на Аз-а и да накърни способността на индивида да формира здрави взаимоотношения. Адекватното родителско откликване на емоционалното състояние на детето (настроения и чувства) е от съществено значение, за да може детето да диференцира разнообразните си емоции (което означава емоционално здраве и стабилност) и толерантност.
Психологията на Аз-а обръща внимание, че нуждите на индивида от взаимоотношения през целия живот (връзки, които следва да извикат и подобрят интегритета и свързаността на Аз-а) са актуални винаги.
Недостатъчният отклик на Аз-обекта може да доведе до фрагментация на Аз-а, стрес на афективно (емоционално) и когнитивно (психично-мисловно) ниво, показващо застрашената свързаност на Аз-а. Преживяването за фрагментация може да варира от лека дисфория (общо чувство на болестност, тревожност, недоволство и физически дискомфорт) до паническо чувство на предстояща анихилация и дезинтеграция. ^



ИЗ ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА АЛКОХОЛИЗЪМ
....
Пиячи със слаб Аз (интровертни лица с депресивно зависима личностна структура): пиене за защита от дразнители.

Автодеструктивни пиячи (нарцистични, мегаломани, от части агресивни лица със склонност към импулсивни побои и асоциално поведение): пиене за свръхкомпенсация на слабостта на Аза.

[venus]

Много мъдра тема Благодаря!