Вярата

[venus]

В едно село от дълго време не бил валял дъжд. Селяните се събрали и решили всички заедно, мъже, жени, деца, по едно и също време, да се помолят за дъжд. Един мъж и малката му дъщеря започнали да се молят, молили се дълго и пламенно. След молитвата решили да излязат да се разходят. На излизане детето взело чадър. Бащата попитал: "Защо вземаш чадър? Навън грее слънце и небето е ясно." Момиченцето отговорило: "Ами нали се молихме за дъжд? Ще вали."

Когато чух за първи път тази притча, ми направи много силно впечатление. Силата на вярата едва ли някой поставя под въпрос. Но как да повярваме, за да променим ситуация, в която всичко привидно изглежда върви точно наобратно на нашите желания? Как да запазим вярата, когато каузата изглежда загубена? Ще се радвам да споделим опита си тук.

[sasho 142]

Според мен вярата, като визуализацията, осъществява това, което искаш (в случая това, в което вярваш), така са били създадени божествата. А ако не вярваш, подсъзнанието ти те защитава от магическото му влияние, дори от напълно нормални неща... донякъде.
Поне аз мисля така.
Как да вярваш Не знам, сигурно зависи от човека. Аз нямам проблеми да вярвам в нещо, въпреки пречките.

[avanabil]

В едно село от дълго време не бил валял дъжд. Селяните се събрали и решили всички заедно, мъже, жени, деца, по едно и също време, да се помолят за дъжд. Един мъж и малката му дъщеря започнали да се молят, молили се дълго и пламенно. След молитвата решили да излязат да се разходят. На излизане детето взело чадър. Бащата попитал: "Защо вземаш чадър? Навън грее слънце и небето е ясно." Момиченцето отговорило: "Ами нали се молихме за дъжд? Ще вали."

Когато чух за първи път тази притча, ми направи много силно впечатление. Силата на вярата едва ли някой поставя под въпрос. Но как да повярваме, за да променим ситуация, в която всичко привидно изглежда върви точно наобратно на нашите желания? Как да запазим вярата, когато каузата изглежда загубена? Ще се радвам да споделим опита си тук.

Venus, ти знаеш, че вярата е вяра, защото предполага и съмнение. Аз например за себе, ако можех да избирам, нямаше да избера вярата, а знанието, че нещо ще се случи - така, както е направило момиченцето от притчата - взело е чадър, защото не е вярвало, а е знаело, че ще вали. Всичко опира до това - да накараме подсъзнанието си да заработи в друг програмен режим, гарантиращ резултата.....нали там, където има знание, няма съмнение, но има сигурност и убеденост в абсолютни стойности?