До този въпрос стигнах, след като прочетох 3 поста тук, във форума, които ми направиха силно впечатление. Ще ги цитирам, за да не ги преразказвам. В 2 свои поста Nikoj представя много схематично и ясно виждането на Кабала за отношението Дух-Душа-Тяло:
“… във всяко свое прераждане духът на човека (той е частица от Бога (Кетер)) създава душа, чрез която се осъществява връзка с материалното тяло. При смъртта на човека, духът е извлякъл нужните поуки и захвърля душата (може би тя отива в рая или ада). Когато се призовават духове се призовават душите на хората, които са нещо като празни черупки, но съхраняват мислите и спомените на човека през едно прераждане.”
“Единният Бог е в Кетер, духът на човека е в Тифарет, а душата в Йесод. …….В Тифарет няма време, и свързвайки се с нашия дух, ние можем да научим много не само за миналите, но и за бъдещите ни прераждания. От друга страна един дух след като е изживял един живот, той захвърля душата и започва да изгражда нова при следващото прераждане. Да душата е именно ехото на един живот. “
Същият въпрос се третира и в поста на Wizard – цитат от “Тайното учение” на Бейнс:
„Човекът е дух, който обитава тяло и има душа".
Духът е божествената, безсмъртна и вечна част, божествената искра, излъчена от Бог, която се съдържа дълбоко в нас.……човекът е дух, въплътен в тяло. Душата е интелигентната животинска част или онова, което наричаме личност. Тя се развива постепенно като продукт на единството дух-тяло. …..Крайната цел се състои в обединяване на душата и духа, за което е необходимо да култивираме душата, като й придадем съзнателност и интелигентност. Тя е като младо животно или малко дете, на което трябва да наложим волята си, за да го научим да ни се подчинява”
Излиза, че за всяка инкарнация се формира нова душа. Тогава какво става с вече “употребената” след приключване на “мисията” й? “Крайната цел е обединяване на душата и духа” – а когато това не се случи (и май по-често не се случва)? Телата се разграждат, а количеството “празни черупки” непрекъснато нараства?
И още: ако духът е този, който пътува от живот към живот, а душата, която е за “еднократна употреба”, съхранява спомените от едно прераждане – тогава как е възможно припомнянето на предишни животи (все пак такива случаи има)?
Ще ми бъде интересно да споделите какво мислите по тези въпроси или ако знаете как Кабала или розенкройцерите им отговарят.