Какво става с душата на човек?

[Marta]

До този въпрос стигнах, след като прочетох 3 поста тук, във форума, които ми направиха силно впечатление. Ще ги цитирам, за да не ги преразказвам. В 2 свои поста Nikoj представя много схематично и ясно виждането на Кабала за отношението Дух-Душа-Тяло:

“… във всяко свое прераждане духът на човека (той е частица от Бога (Кетер)) създава душа, чрез която се осъществява връзка с материалното тяло. При смъртта на човека, духът е извлякъл нужните поуки и захвърля душата (може би тя отива в рая или ада). Когато се призовават духове се призовават душите на хората, които са нещо като празни черупки, но съхраняват мислите и спомените на човека през едно прераждане.”

“Единният Бог е в Кетер, духът на човека е в Тифарет, а душата в Йесод. …….В Тифарет няма време, и свързвайки се с нашия дух, ние можем да научим много не само за миналите, но и за бъдещите ни прераждания. От друга страна един дух след като е изживял един живот, той захвърля душата и започва да изгражда нова при следващото прераждане. Да душата е именно ехото на един живот. “

Същият въпрос се третира и в поста на Wizard – цитат от “Тайното учение” на Бейнс:
„Човекът е дух, който обитава тяло и има душа".
Духът е божествената, безсмъртна и вечна част, божествената искра, излъчена от Бог, която се съдържа дълбоко в нас.……човекът е дух, въплътен в тяло. Душата е интелигентната животинска част или онова, което наричаме личност. Тя се развива постепенно като продукт на единството дух-тяло. …..Крайната цел се състои в обединяване на душата и духа, за което е необходимо да култивираме душата, като й придадем съзнателност и интелигентност. Тя е като младо животно или малко дете, на което трябва да наложим волята си, за да го научим да ни се подчинява”

Излиза, че за всяка инкарнация се формира нова душа. Тогава какво става с вече “употребената” след приключване на “мисията” й? “Крайната цел е обединяване на душата и духа” – а когато това не се случи (и май по-често не се случва)? Телата се разграждат, а количеството “празни черупки” непрекъснато нараства?
И още: ако духът е този, който пътува от живот към живот, а душата, която е за “еднократна употреба”, съхранява спомените от едно прераждане – тогава как е възможно припомнянето на предишни животи (все пак такива случаи има)?

Ще ми бъде интересно да споделите какво мислите по тези въпроси или ако знаете как Кабала или розенкройцерите им отговарят.

[Марио]

Не съм много компетентен по този въпрос(за сега:)),но според мене след смъртта не умира само тялото,но и душата след известно време.

А по въпроса: "ако духът е този, който пътува от живот към живот, а душата, която е за “еднократна употреба”, съхранява спомените от едно прераждане – тогава как е възможно припомнянето на предишни животи (все пак такива случаи има)? "

Както каза: "При смъртта на човека, духът е извлякъл нужните поуки и захвърля душата..."
тоест в Духът на човека се намира всичко...При практиките за припомняне на миналите си живота ти се свързваш с Висшето си Аз(твоят дух) и черпиш информация от него...
Така си го обяснявам аз(поне за сега),ако някой има други мнения с удоволствие ще ги чуя

[Гост]

Съгласен съм с теб Марио

[Wizard]

Предлагам един "апокрифен" текст от Космогонията на Розенкройцерите, като продължение на темата:

Раждане на плътното тяло


Връзките на новородения не стават изведнъж активни. Плътното тяло е безпомощно дълго Време след раждането. Разсъждавайки по аналогия лееш можем да установим, че същото трябва да е и с по-висшите връзки. Окултният учен вижда това, но даже и без ясновидство разумът ще ни подскаже, че това трябва да е така. Както плътното тяло бавно се подготвя за отделния индивидуален живот вътре в защитната обвивка на утробата, така и другите тела са раждат и постепенно се привеждат в активност. И докато дадените в следващото описание периоди са само приблизителни, при все това те са достатъчно точни за общите дели и погазват връзката между Микрокосмоса и Макрокосмоса - индивида и света.
В периода непосредствено след раждането, различните връзки взаимно се пронизват. Но те макар всички да присъстват както при възрастния, тук само присъстват. Нито една от градивните им способности не е активна. Виталното тяло не може да оперира със силите, които работят по дължината на положителните полюси на етера. Асимилацията, която се извършва по положителния полюс на химическия етер, е много добра през детската възраст и това се дължи на макрокосмичното витално тяло. Етерите, които действат като утроба за детското витално тяло до седмата година, му помагат постепенно да съзрее през тоя период. Способността за размножаване, която работи по дължината на положителния полюс на Жизнения етер също е латентна. Стоплянето на тялото се извършва чрез положителния полюс на светлинния етер, а циркулацията на кръвта се дължи на макрокосмичното Витално тяло, като етерите действат Върху детето и бавно го развиват до степен то само да може да контролира тези функции. Силите работещи чрез отрицателните полюси на етера са извънредно активни. Изхвърлянето на твърдите части, което се извършва посредством отрицателния полюс на химическия етер (съответстващ на твърдото подразделение на Химическата Област), е много необуздано, както е и изхвърлянето на течностите, което се извършва Посредством отрицателния полюс на жизнения етер, съответстващ на второто или течното подразделение на Химическата Област. Пасивното сетивно схващане, което се дължи на отрицателния полюс на светлинния етер, също е крайно очевидно. Детето е много впечатлително и е цялото "очи и уши". Силите, работещи през отрицателния полюс на отразяващия етер са също - крайно активни през ранните години. В тия години децата могат да "виждат" по-висшите светове и те често бръщолевят за това, което виждат, докато подигравките на по-възрастните или наказанието за "говорене на глупости" ги научат да мълчат. Печално е, че малките са принуждавани да лъжат или най-малкото да отричат истината, поради неверието на техните "мъдри"родители. Обществото за Психически Изследвания даже е установило, че децата, нерядко, докато са още само на няколко години, имат в играта си невидими другарчета, които често ги посещават. През тия години ясновидството на децата е от същия негативен характер, както онова на медиумите, така стоят нещата и със силите, работещи в тялото на желанието. Пасивното чувство за физическа болка присъства, докато емоцията напълно отсъства. Детето, разбира се, ще прояви емоция и при най-малката провокация, но трайността на тази емоция е само моментна. Всичко е само на повърхността. Детето има и връзката на ума, но е почти неспособно на индивидуална мисловна активност. То е крайно чувствително към силите, работещи посредством отрицателния полюс, и поради това много склонно към подражание и учение. Така става ясно, че макар в новороденото същество да са активни всички отрицателни способности, за да е в състояние то да си служи с различните си връзки, до зрялост трябва да бъдат доведени положителните качества. Поради това всяка връзка се довежда до известна степен на зрялост, чрез активности те на съответната връзка от макрокосмоса, която й служи като утроба, докато се достигне съответната степен. От първата до седмата година виталното тяло расте и бавно узрява вътре в утробата на макрокосмичното витално тяло и поради по-голямата мъдрост на тая връзка на макрокосмоса, тялото на детето е по-закръглено и по-добре построено, отколкото в по-късната възраст.