.И така:
Откакто се помня съм бил въздух, дори когато разбрах същността на земята дълго време се чудех дали да я приема в мен и до каква степен.Но, както всеки елемент и въздуха си има много недостатъци. Например, забравям. По много и много често.Несериозен съм към живота си, тялото си и същността си.Но все пак , обичам въздуха заради нещо, което е дълбоко в моята лична същност, необременена от въздействието на елементите, и това е рисуването.Когато съм рисувал най-любимите ми творби никога не съм мислел какво точно правя.Просто се отпускам и позволявам на мислите ми да летят.Някои от тях можете да видите тук - http://www.photoshop-bg.com/forum/index ... =0&start=0 . Но, в началото на тази година реших да понапредна в живота от гледна точка на социално развитие - работа, нещо което мога да покажа на хората и да бъда уважаван заради него. И така, започна едно чудене което приключи преди около месец.Реших да разделя аурата си на две части, лява и дясна.В лявата част, която определям като страната на чуствата реших да поставя въздушната си същност, а в дясната която считам за практическа - земната същност. И нещата започнаха да се получават. Но, естествено не напълно.Както знаем, въздушната същност е много непостоянна, никога неможе да определим към какво се стреми и какво ще направи. Това не ми пречеше преди, защото още бях ученик. Но сега съм на 23 години, а когато човек расте растат и отговорностите, затова имам нужда и от земната. Но немога да ги съчетая.Нещо не работи както трябва. Когато пусна еднакви потоци въздействие върху себе си, те се неутрализират и се чуствам празен.Когато пусна повече от въздуха, започвм да забравям отново, не ме интересува дали ще ходя на лекции, дали ще правя това което знам че трябва, и искам да правя, просто ме мързи.Но знам, че ако оставя нещата така за по-дълго време, то въображението ми ще се засили до степента, която ми трябва.Ставам интровертен, леко ми се завива свят когато седя, гледам в една точка и мисля за нещата, а след това просто започвам да рисувам.
И много искам нещата да са така, но немога да си го позволя все още. Ходя на работа, ходя на лекции, през останалото време свиря и спя, а въдуха може да разруши всичко това.затова ми трябва помощта на земята.Един "скок" между двете същности се осъществява за около 2-3 дни до напълно спиране на единия поток и пускане на другия. И сега незнам какво да правя. Искам да съчетая двете неща. С прости думи - да бъда весел, да имам въображение, да остане интровертността, лекото замайване и меланхолията, спонтанните решения и лекомислието, но то в такъв смисъл - да не се замислям за неща които немога да променя; но също така да бъда отговорен към себе си и задълженията си... Незнам как мога да уравновеся личността си по този начин, че и двата потока да ми въздействат равномерно, или да мога да правя тоя скок за няколко секунди пак не би било зле. Ако някой има идеи, предложения или просто си мисли нещо, ще го помоля да ми го изложи в писмен вид. Лек ден на всички.
