SomoN, да знаеш, че самичък ще ти е много трудно да отречеш (заличиш) вселена, която милиарди са измисляли милиарди години. Но продължавай с отричането, току виж си успял :lol:
Марио, това го взех от една статия във вестник "Черно море":
Древното познание, независимо от коя земна област идва до наши дни, разкрива еднакви неща. Структурата на човека е безкрайно интересна тема, третирана във всички окултни школи и религиозни доктрини. Според тайната доктрина законът за аналогията прониква в цялата природа. Затова и човекът притежава главните елементи, присъщи на цялото творение с неговите основни три свята - духовен, астрален, материален. Към първия принадлежат чистият дух и висшите духовни понятия и подбуди. Към втория спадат разумът, чувството и желанието. Към третия - астралните и физическите тела. Индуските жреци разделят човека на 9 елемента, тръгвайки от духовното поле и стигайки материалния план. Атма е за тях чистия дух, Рупа - най-ниското, физическото тяло и органите му. Теософията се придържа към подобно деление, макар да борави с различни термини. Тя признава 7 тела с увеличаваща се плътност. Материалното, видимото за нас, хората с обикновени възможности, тяло служи за обвивка на по-ефирното и така до духовното, монадното тяло.
Кабала, западното езотерично учение, опростява схемата. Боравейки с трите полета, то посочва 4 тела - дух, душа - разум и чувство, астросом - астрално и физическо тяло.
В тези тела, назовани по различен начин от тайните учения, се крият всички тайни на Аз-а ни. Те изпълняват своите роли, независимо материалната ни телесна обвивка, която възприемаме за себе си. И дали приемаме, или не тези твърдения, истината е една. Ние сме много по-сложни и интересни. И същността ни съвсем не е едно физическо устройство за преработване на материални продукти. Широко разпространената заблуда за отъждествяване на Аз-а, съзнанието с носителите, в които това съзнание работи в момента, може да се извини с факта, че будното съзнание, пък и в състояние на сън, живеят и работят във физическото тяло. А човек го познава като самия себе си. Напредвайки в ученията, човек може да схване истинските условия и да започне да се обучава да гледа Аз-а си като притежател на неговите носители. Посветените, хората с повече знания умеят да се отдръпват от носителите. Те разбират, че вън от носителите живеят в много по-пълно съзнание. На такова ниво човек разбира, че не е това, което е. И променя цялостното си отношение към живота. Издига се в областта на промените и случайностите на познатия ни смъртен живот. Или образно казано - човек започва да чувства разликата между давещия се, блъскан от вълните и човека, стъпил здраво върху скала, в основата на която вълните се разбиват, без да го достигат.
Съвременната наука доказва древните твърдения
Все повече научни открития стават достояние на широката публика. Руски физици, под ръководството на известния професор Волков, вече са доказали не само теоретично, а и експериментално теориите за човешките тела. Относно Духа проф. Волков пише: "Физическото тяло на човека е феномен на плътния свят, а човешката психика (душата, въплътена в тялото) въплъщава в себе си закономерностите на Тънкия свят. Но съществува един обединяващ ги или разединяващ трансцедентален космически принцип - това е Духът. На Духа му е безразлично какво ще прави, той действа безгрешно. Духът внедрява, управлява, обединява психиката с тялото, създава тяхното структурно-функционално единство. Духът, превръща психиката в телесно единство или в Едно - в тяло-психика. Това се случва още в момента на зараждането на всеки човек. Пак той, Духът разединява психиката и тялото в момента на умирането и прекратяването на земния живот на човека в биологичен смисъл. Проф. Волков смята, че след смъртта на биологичното тяло Душата се отделя от трупа, изменя свойствата си, но продължава съществуването си в други форми в Тънкия свят, по присъщите й закони на функциониране, в очакване на следващото земно превъплъщение. (Из "Телопсихика на човека. Синтез на научни, философски и религиозни знания").
Енергиите, обгръщащи всеки материален обект, са неописуемо красиви и наситени с цялата информация за него. В човека е заложена възможността да ги вижда. Необходимо е да прогледне, да отвори заложените в него качества и да ги използва.
Тук има още една интересна статия за душата и духа:
http://magicaura.com/article.php?ArticleID=133
Не съм съгласен с всичко в тези статии, но те дават някакво описание на явлението при различните учения. Аз ще ти дам малко по-различно обяснение.
Според Кабала Бог създава вселената от себе си. Казано е също, че хората са създадени по Негов образ и подобие. Погледнато обективно, това е така. Кабалът е учението, обясняващо как е създадена вселената и човека и по мое мнение (аз обаче съм пристрастен), то е най-доброто обяснение.
В Кетер възнива Бог от нищото. Той започва да гради вселената от себе си. Бог е непознаваем за нас, хората, тъй като той е възникнал на място, където няма пространство и време (затова ние не можем да го разберем и осмислим). За да създаде пространството той изгражда няколко сфери в себе си, внасяйки принципите на хаоса в Хохма; на реда в Бина; на изграждането в Хесед на разрушението в Гебура. В Тифарет има пространство и Бог може да е множествен. В сферата на Тифарет Бог съществува като духовете на хората и другите неща, които притежават дух.
Някъде бях чел, че хората са измислили времето. Това донякъде е така. В следващите сфери се заражда времето. В Натцах съставните части на Бога се разделят още повече, но те са и свързани помежду си. Чрез емоцията ние и вселената се отъждествяваме като единно цяло. Тук вселената почва да чувства времето.
В Ход вече съществува разделянето между частиците на Бога. Те получават независимост и мисъл. Мисълта съществува, но съществата във Ход (включително и хората) са сравнително статични.
Истинското време и истинското пространство, такова каквото го познаваме ние, се проявява в следващия свят - Йесод. Това е астралния свят, в който всичко е възможно, а формата е нестабилна. В този свят, за разлика от предишните формата съществува обективно. Тук душите са формите на духовете.
В Малкут, последната сфера, формата е стабилна, а пространството и времето са утвърдени. Това е светът, в който властва логиката, но на който са чужди мисълта и емоцията. Човешката мисъл е възможна, защото душата, чрез етерното тяло се свързва с мозъка на хората, позволявайки им да мислят и чувстват. Реално е един вид логичен компютър, който ни свързва с по-фините материи. (Може би си установил колко са трудни логическите операции по време на астрални пътувания или по време на сън. Тогава дори събирането на две числа е почти невъзможна задача.)
Ако обобщим. Единният Бог е в Кетер, духът на човека е в Тифарет, а душата в Йесод.
В Тифарет няма време, и свързвайки се с нашия дух, ние можем да научим много не само за миналите, но и за бъдещите ни прераждания. От друга страна един дух след като е изживял един живот, той захвърля душата и започва да изгражда нова при следващото прераждане. Да душата е именно ехото на един живот.
Обективно е възможно в астрала да съществува рай и ад (ако си чел Тери Пратчет, там има един Смърт, който отвежда всекиго там, където смята, че трябва да отиде). Вярващите, които много са съгрешавали (а повечето правят именно това), изпращат душите си право в котела. Съвестта на всеки от нас е съдника, който отсява наученото през един живот.
Самият дух обаче също не е безсмъртен. След като е научил всичко, което трябва да научи, той се слива с Бог и престава да съществува.