Застава са на праг, гочно преди изгрев(сверява се по часовник или по хоризонта при възможност) и се казва бавно и звучно, с ясен глас
Ще тръгна, аз, благословен, ще изляза от врати, от врати през двори, от двори през порти, от порти в равно поле, под златно ми слъчцице, под чисто ми небе. Насред поле ми стои Храм бело-камемен, бело-каменен злато-връх. Разтварят ми се врати храмови, посрещат ми чадо си <името ви>, благосляват го от чернокнижншци и магьосници, от магове, от чародеи, от злодеи, от вещери и вещици. Който по мене лудо-зло мисли, тоз да брои в гората гори, в морето песъчинки, в небето звездички, во веки веков. Амин.(прекръстваш се)
Ритуалът е взет от мой Познат Магьосник... на него от баба му, на баба му от леля й, на леля й от мачка й, на мачка й от котето й... накратко, предпочитам да не споделям източника си... засега... за практични цели, считайте че съм го измислил аз, и след проведени бета-тестове ви давам версия за свободно ползване :D
П.П. Въпреки несериозния коментар, ритуалът си е сериозен... просто днес съм нещо много весел